Решение № 848 от 25.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330111939 по описа за 2025 година

Предявени са субективно-пасивно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците

И.

И.

Г.,

А.

Г.

Г. и

А.

И.

Г., действаща като

****************************************** И. И. Г., и тримата от с. М., молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той дължи на всеки един от тримата ищци по 488, 96 лева – главница, представляваща обезщетение за пристигане в крайна дестинация с над 3 часа закъснение, в сравнение с часа, планиран по първоначалното полетно разписание, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2025 г. до окончателното им погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на тримата ищци със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3341/16.04.2025 г., издадена по частно гр. дело № 6148/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХV гр. състав, по изложените в исковата молба и в допълнително становище съображения. Претендират разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника им при условията на чл.38 от ЗАдв. - включително и тези, направени в заповедното производство. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „България Еър“ АД – гр. София, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба 1 съображения. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение за пълномощника им при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3341/16.04.2025 г., издадена по частно гр. дело № 6148/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХV гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на всеки един от тримата ищци по 488, 96 лева – главница, представляваща обезщетение за пристигане в крайна дестинация с над 3 часа закъснение, в сравнение с часа, планиран по първоначалното полетно разписание, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2025 г. до окончателното им погасяване, както и разноските по делото в размер на по 9, 78 лева ДТ на всеки един от тримата ищци, по 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за пълномощника им при условията на чл.38 от ЗАдв. за всеки един от тримата ищци.

Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал Възражение против Заповедта, на ищците са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и те са подали искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително между ищците и ответника е бил сключен Договор за въздушен превоз, по силата на който длъжникът се е задължил да превози същите с полет ******, излитащ по разписание на *************** ч. местно време от летище **********, ***** и пристигащ по разписание на ************ в ******* ч. местно време на летище ************, **********.

Авиокомпанията е потвърдила резервацията на пътниците и издала бордни карти, но полетът е излетял с голямо закъснение и е кацнал с повече от 3 часа по-късно в сравнение с часа, планиран по първоначалното полетно разписание. Съгласно Решение на Съда на ЕС по съединени дела С-402/07 и С-432/07, пътниците на закъснели полети се приравнявали на пътниците на отменени полети и същите можели да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета, което се изчислява въз основа на разстоянието между двете летища. Дължимото на всеки от тях обезщетение, на основание чл.7, пар. 1, б. „а“ от Регламента е 488, 96 лева (или 250 евро) за всеки един от тримата ищци (като представеното от ответника писмено доказателство е ирелевантно към настоящия спор, доколкото очевидно касае друг полет, с различни часове на излитане и кацане) – като до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ищеца дължимите суми.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковете се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, доколкото претендираните размери съвпадат с установените от събраните по делото доказателства действително 2 дължими.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на всеки един от тримата ищци и направените разноски за производството по делото и по частното гр. дело в размер на по 25, 84 евро – платени ДТ (включително и за служебно изготвяне на преписи от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства за ответника), а на пълномощника им адв. В. Ч. – М. – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в размер общо на 720 евро с ДДС (по 120 евро с ДДС за всеки един от тримата ищци в заповедното производство, и по 120 евро с ДДС за всеки един от тримата ищци за производството по настоящето дело) – като предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете, и обстоятелството, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците при условията на чл.38 от ЗАдв. е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1 - Аерогара София, представлявано от **************** Б. Ц. М., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА И. И. Г., ЕГН **********, А. Г. Г.,

ЕГН **********, И А. И. Г., ЕГН: **********, действаща като ******************** И.

И. Г., с посочения ЕГН, И ТРИМАТА ОТ с. М., П. обл., ул. „**************“ № **, със съдебен адрес: гр. В., ул. „**************” № **, ет.**, адв. В. В. Ч. – М., ПО 250 евро (488, 96 главница) – главница, представляваща обезщетение за пристигане в крайна дестинация с над 3 часа закъснение, в сравнение с часа, планиран по първоначалното полетно разписание, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2025 г. до окончателното им погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на тримата ищци със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3341/16.04.2025 г., издадена по частно гр. дело № 6148/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХV гр. състав.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА И. И. Г., А. Г. Г., И А. И. Г., действаща като

******************************* И. И. Г., И ТРИМАТА с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № 3

6148/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХV гр. състав, В РАЗМЕР НА ПО 25, 84 евро НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТРИМАТА ИЩЦИ.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат В. В. Ч. – М., със служебен адрес: гр. В., ул. „***************” № **, ет.**, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело И ПО частно гр. дело № 6148/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХV гр. състав, В РАЗМЕР ОБЩО НА 720 евро с ДДС.

ОСТАВЯ направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците при условията на чл.38 от ЗАдв.БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА Районен съд - Пловдив – ХV гр. състав частно гр. дело № 6148/2025 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4