Решение № 183 от 27.11.2023, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. , 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ил. Шарланджиев при участието на секретаря Борислава Г. Тункова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от С. Ил. Шарланджиев Административно наказателно дело № 20231220200130 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от И. И. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: село Г.подинци, п.к.2914, община Г. Д., област Бл. против Наказателно постановление № ******* от ******г. издадено ВПД Началник на РУ в ОДМВР- град Бл., РУ Г. Д.. Иска се отмяната на обжалваното НП или намаляване на наложените наказания, като се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушение при издаването на НП и за недоказаност на нарушението.

Наказващият орган и Районна прокуратура Бл., ТО гр. Г. Д. не вземат отношение по жалбата.

Съдът основавайки се на събраните по делото доказателства приема за установени следните относими факти:

С посоченото по-горе НП на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от правоуправление за срок от 2месеца. Наказанията са наложени за нарушение по чл.103 от ЗДвП за това че: „НА ******Г. ОКОЛО 22.00 ЧАСА В С.Г., ПО ЕДНА ОТ УЛИЦИТЕ УПРАВЛЯВА МОТОЦИКЛЕТ МАРКА "Я."

1

МОДЕЛ "Х****" С РАМА № 4******, НЕУСТАНОВЕНА СОБСТВЕНОСТ, ПРИ

ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ СЪС "СТОП ПАЛКА" - ТИП МВР, ВОДАЧА НЕ

СПИРА И ПРОДЪЛЖАВА ДВИЖЕНИЕТО СИ И УСКОРЯВА СКОРОСТТА КЪМ

ЦЕНТЪРА НА СЕЛОТО., е извършил 1. НЕ СПИРА ПЛАВНО НА ПОСОЧЕНОТО МЯСТО, ИЛИ В НАЙ-ДЯСНАТА ЧАСТ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ, ПРИ ПОДАДЕН

СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ ОТ КОНТРОЛЕН ОРГАН., с което виновно е нарушил/а чл.103 от ЗДвП;“

Свидетелите Д., Д. и С. са служители на наказващия орган. На *****г. около 22часа в с. Г., по една от улиците, първите двама от тях видели лице което се приближило към тях, управлявайки мотоциклет. Участъкът от улицата бил осветен. Когато мотоциклетистът приближил, свид. Д. подал сигнал за спиране със стоп-палка. Водачът не спрял, обърнал посоката на движение и поел в обратна посока към центъра на село Г.. Полицейските служители го последвали, но на около 200-300 метра същият завил по черен път. Тъй като последният бил неравен и било невъзможно да се движи по него със скутера, водачът хвърлил мотоциклета на земята и избягал извън пътя. Свидетелите извършили проверка по номера на рамата на мотоциклета и установили, че същият не е регистриран. Бил и без поставена регистрационна табела. Полицейските служители събрали информация от хора от селото за мотоциклета и водача на същия и така стигнали да жалбоподателя. Призовали го в РУ и когато дошъл, след като го видели, установили че това е лицето което управлявало мотоциклета при опита им да го спрат на ******г. около 22часа в с. Г.. При това същите ясно видели от близко разстояние лицето, което било без каска, на осветен пътен участък.

Мотоциклетът се движел с ниска скорост и двамата свидетели имали възможност да го видят ясно и да запомнят лицето му. Същите нямат колебания относно това че се касае за едно и също лице. Пред тях жалбоподателят отрекъл да е управлявал мотоциклета. Отрича и пред съда.

Към момента на проверката същият не бил правоспособен водач на МПС.

Видно от приложената справка, придобил такава на 3.04.2023г.

На жалбоподателя били съставени два акта за административно нарушение.

Единият – този по настоящото дело и вторият - за това че е управлявал е МПС без да е правоспособен водач. При съставянето на актовете свид. Д. не бил на работа, поради това свидетел при съставяне на акта бил свид. С.. Двата акта 2 били съставени на посочената в тях дата и след съставянето им същите били предявени на нарушителя. Същият ги подписал и получил преписи от тях.

За изясняване на констатираните противоречия между показанията дадени от свид. Д. и обясненията на жалбоподателя, бе извършена очна ставка между двамата, при която двамата останаха на позициите от изслушването им. Не се спори в крайна сметка, че при посещението на полицейските служители в дома на жалбоподателя там бил установен мотоциклет различен от този, който бил управляван от него при извършването на нарушението.

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички доказателства по делото. Показанията на свидетелите са ясни и непротиворечиви. По отношение на обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал мотоциклета или не и съответно - дали е спрял на подадения му сигнал за спиране, съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Д..

Показанията на същите са ясни и категорични. Същите съвпадат в детайли и увереността им има логично обяснение – това, че ясно са видели от близко разстояние лицето, което било без каска, на осветен пътен участък.

Мотоциклетът се движел с ниска скорост и двамата са имали възможност да го видят ясно и да запомнят лицето му. На водача бил подаден ясен сигнал за спиране по определения от закона ред от полицейски служител в изпълнение на служебните му задължения. Жалбоподателят не спрял на същия. В същото време липсват по делото каквито и да са данни за заинтересованост от страна на същите, която до поставя под съмнение казаното от тях.

При така установеното съдът, за да се произнесе съобрази следното:

Жалбата е подадена в установения от закона срок от надлежно легитимирано лице по отношение на което е издадено атакуваното НП. С оглед на това същата следва да бъде разгледана като допустима.

Разгледана по същество съдът намира същата за частично основателна.

При цялостната служебна проверка по издаването на обжалваното НП съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения. И в АУАН и в НП се съдържат достатъчно ясни описания на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В описанията се съдържа достатъчно информация за всички елементи от състава на последното. И в 3

АУАН, и в НП коректно са посочени нарушените законови норми. Видно от представената по делото от наказващия орган заповед на Министъра на вътрешните работи, АУАН е съставен от лице имащо право да съставя актове по ЗДвП, а НП е издадено от компетентен орган.

При установените по-горе факти съдът приема, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушението за което е наказан.

Същият, при извършената му от посочените по-горе полицейски служители проверка на *****г. около 22часа в с. Г. е управлявал описания в АУАН и НП мотоциклет. Подаден му е сигнал за спиране от свид. Д. – полицейски служител в изпълнение на служебните му задължения. Жалбоподателят не спрял, обърнал посоката на движение и се насочил към центъра на селото.

След около 200-300 метра замил по черен път, на който захвърлил мотоциклета и се укрил пеша в околността. Същият към момента на нарушението не бил правоспособен водач на МПС. Придобил правото да управлява МПС впоследствие. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП задължава водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. След като в случая е подаден сигнал за спиране, жалбоподателят е бил длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното. Като не е сторил това, същият е осъществил състава на нарушението за което е наказан. С оглед на това съдът приема, че съставът на това нарушение е осъществен, както от обективна, така и от субективна страна.

По наказанието.

За това нарушение в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са предвидени наказания лишаване от правоуправление на моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. И двете наказания са наложени над определените минимуми, като не се изложени мотиви в тази насока. По делото не са налице доказателства за други нарушения по ЗДвП извършени от жалбоподателя. Освен това случаят не е с тежест по-висока от обичайната за тези нарушения. С оглед на това съдът намира, че наказанието глоба следва да бъде намалено да определения от закона минимум. Що се отнася до наказанието лишаване от правоуправление на МПС, доколкото към момента на извършване на нарушението, жалбоподателят не е имал такова 4 право, в тачи му част НП следва да бъде отменено. В тази насока - ТР № 61/1980 г. на ОСНК и Решение № 320/30.06.2003 г. по н. д. № 112/2003 г. ІІ н. о. на ВКС, според които подсъдимият не може да бъде лишен от права, каквито не е притежавал към момента на извършване на престъплението.

При извършената служебно цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното НП, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяната на същото. И АУАН, и НП отговарят на изискванията на закона.

Съдържат цялата необходима информация относно всички елементи на нарушенията. Коректно са посочени и нарушените законови норми.

Претендират се разноски от процесуалния представител на жалбоподателя. Представени са доказателства за направени такива в размер на 600лв. – за адвокатски хонорар. По силата на разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски които се определят по реда на АПК. В чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че щом лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран. В случая обаче имаме препращане към реда по АПК, което изключва приложението на този принцип. В чл. 143 от АПК е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.

1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва уредба за това как следва да се постъпи, ако искането за отмяна на административен акт е уважено или отхвърлено частично. По силата на препращащата норма на чл.

144 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на 5 чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова разрешение на проблема е и нормата на чл. 136 от АПК, според която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. В случая НП частично отменено, а в останалата му част е изменено. С оглед на това искането за разноски относно отменената част от НП следва да бъде уважено изцяло, а това относно изменената част - да бъде уважено частично - съобразно размера на отменената част.

По горните съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ****** от *****г. издадено ВПД Началник на РУ в ОДМВР- град Бл., РУ Г. Д., с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от правоуправление за срок от 2 месеца, като НАМАЛЯВА наказанието глоба на 50лв.

ОТМЕНЯ горното НП в останалата му част.

ОСЪЖДА ОДМВР Бл.за заплати на жалбоподателя сумата от 450лв.

– направени разноски за адвокатски хонорар и отхвърля претенцията за такива над тази сума.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред Благоевградския административен съд в 14 -дневен срок от деня на получаване на съобщението от страните по делото.