Решение № 1887 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110111423 по описа за 2025 година

Пред Районен съд - град Варна е предявен иск с правно основание чл.

439 ГПК, от страна на А. И. И., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „М. к.“ № ** срещу „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район В., ул. „Р. П. К.“ № **, ет.** с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че е погасено правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за сумите както следва: 8221,06 евро /16078,99 лева/, представляваща главница, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2007 г.; договорна лихва в размер 578,20 евро /1130,87 лева/ за периода от 09.10.2009 г. до 19.05.2010 г.; 192,40 евро /376,31 лева/ – такса закъснение, дължима за периода от 08.03.2010 г. до 19.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението в съда 20.05.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 179,83 евро /351,72 лева/ и 306,78 евро /600 лева/, представляваща реализирани от заявителя разноски, всички суми - посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 7672/2010 г. по описа на Районен съд - град Варна, предмет на изпълнение по изпълнително дело № 185/2017 г. по описа на ЧСИ И. С., с район на действие Окръжен съд – град Варна, вписана под № *** в КЧСИ

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в депозираната искова молба: Въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7672/2010 г. по описа на Районен съд – град Варна е издаден изпълнителен лист в полза на „Б.Д.С.К.“ ЕАД срещу длъжника И. А.ов И.. На 23.09.2010 г. е връчена издадената 1 заповед за изпълнение като липсва подадено, в срок, възражение, по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което твърди, че заповедта е влязла в сила. Посочва, че по изпълнителното дело е бил наложен запор на трудовото възнаграждение и на 09.08.2012 г. е постъпила сумата от 9378,19 лева. След тази дата не са извършвани изпълнителни действия, поради което правото на събиране на сумите по принудителен ред е погасено по давност, доколкото след 09.08.2012 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Уточнява, че изпълнителното производство е прекратено с постановление на частния съдебен изпълнител. Заявява, че вземането е прехвърлено с договори за цесия от „Б.Д.С.К.“ ЕАД в полза на „ОТП Ф.“ ЕАД, а в последствие в полза на „Ф. И.“ ЕАД и накрая в полза на настоящия ответник. Твърди, че има образувано изпълнително дело № 185/2017 г. по описа на ЧСИ И. С., по който е наложен запор на автомобил на ищеца. На 24.11.2024 г. е наложен запор на банковата сметка на ищеца. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски. По реда на чл. 143 ГПК ищецът чрез процесуалния си представител уточнява, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на 15.03.2017 г. като в срока не е подавано възражение по реда на чл.

414 ГПК. Твърди, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение вземането е изтекъл срок, с който е погасено по давност правото на принудително изпълнение по отношение на процесните суми, предмет на заповедта и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 7672/2010 г. по описа на Районен съд – град Варна, с оглед на което е образувано изпълнително дело № 185/2017 г. по описа на ЧСИ С..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който заявява, че исковата претенция е допустима като не са налице пречки за разглеждане на исковата претенция по същество. Оспорва да е погасено по давност, правото на принудително изпълнение по отношение на процесните вземания. Посочва, че изпълнително дело № 474/2010 г. е образувано преди Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което твърди, че с образуването му е прекъсната давността и същата е спряла да тече докато трае изпълнителния процес и е била спряно до приемане на горепосоченото тълкувателно решение. Нова давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. като се позовава на тълкувателно решение 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Заявява, че от 26.06.2015 г. са предприемани изпълнителни действия, които прекъсват давността, на 15.02.2017 г. е образувано ново изпълнително производство № 185/2017 г. по описа на ЧСИ С.. Твърди, че е наложен запор по отношение МПС на ищеца и с това също е прекъсната давността. На 20.06.2019 г. е насрочен опис на движими вещи, а на 26.11.2024 г. е наложен запор на банкова сметка. Оспорва да е налице погасяване на правото на принудително изпълнение по давност като твърди извършване на изпълнителни действия, които прекъсват давността. Позовава се на тълкувателно решение 2/2023 г. на ОСГТК относно перемцията. Заявява и че за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла, поради 2 действието на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено в решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 439 ГПК посочва, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – настъпила давност, погасяване на вземането поради плащане или настъпила перемция в изпълнителното производство. Всяко едно от заявените основания представлява самостоятелно основание за предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК. В настоящия случай се твърди погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, с оглед уточненията от страна на ищеца, дадени по реда на чл. 143 ГПК, поради което исковата претенция се явява допустимо предявена. Твърди се и че след налагането на запор на л.а. на ищеца, не е извършвано друга валидно изпълнително действие, което да прекъсне давността и с изтичането на законовия срок, правото на принудително изпълнение е погасено по давност. С настоящото решение ще се формира сила на пресъдено нещо по отношение на заявеното основание – погасяване правото на принудително изпълнение на сумите поради настъпила давност.

Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото бездейства. Давностните срокове, като период от време се определят с начален и краен момент и тъй като те са установени от закона последният определя началният им момент. Общите правила за началния им момент са уредени с чл. 114 ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.

В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от 3 взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл е Тълкувателно решение по т.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Безспорно между страните в производството е, че въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7672/2010 г. по описа на Районен съд – град Варна е издаден изпълнителен лист в полза на „Б.Д.С.К.“ ЕАД срещу длъжника И. А.ов И. за сумите както следва 8221,06 евро, представляваща главница, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2007 г.; договорна лихва в размер 578,20 евро за периода от 09.10.2009 г. до 19.05.2010 г.; 192,40 евро – такса закъснение, дължима за периода от 08.03.2010 г. до 19.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението в съда 20.05.2010 до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 179,83 евро и 306,78 евро, представляваща реализирани от заявителя разноски; че на 15.03.2017 г. е връчена заповедта за изпълнение; че не е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта.

Приобщени по делото са две изпълнителни дела, по описа на ЧСИ С. – изпълнително дело № 474/2010 г. и изпълнително дело № 185/2017 г. Съдът следва да кредитира единствено изпълнително дело № 185/2017 г. по описа на ЧСИ С. с район на действие Окръжен съд – град Варна, доколкото същото е образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7672/2010 г. по описа на Районен съд – град Варна. Изпълнително производство 474/2010 г. по описа на ЧСИ С. се отнася за суми, предмет на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 7644/2010 г. по описа на Районен съд – град Варна.

От изпълнително дело № 185/2017 г. по описа на ЧСИ С. се установява, че същото е образувано по молба на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК ********2 И.

А.ов И., ЕГН ********** и А. И. И., ЕГН ********** въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7672/2010 г. по описа на Районен съд – град Варна. Установява се, че производството е образувано на 16.02.2017 г. като ПДИ ведно с издадената заповед по реда на чл. 417 ГПК е връчена на А. И. И. на 15.03.2017 г. В двуседмичен срок, съобразно редакцията на чл. 414 ГПК към датата на връчване на заповедта, е изтекъл на 29.03.2017 г. Липсва подадено възражение, с оглед на което следва изводът, че на 30.03.2017 г. заповедта, 4 издадена по реда на чл. 417 ГПК е влязла в сила. От поканата за доброволно изпълнение се установява, че на 31.03.2017 г. е насрочен опис на движимо имущество в имота на А. И. И.. На 08.08.2017 г. е постъпила молба от цесионера „Ф. И.“ ЕАД, в полза на когото е прехвърлено процесното вземане, за конституирането му на мястото на първоначалния взискател и извършване на справки относно трудови договори, движимо и недвижимо имущество и за предприемане на действия за обезпечаване на вземанията. От справка, изходяща от „С. Ж. Е.к“ се установява, че е налице наложен запор на банковата сметка на А. И. на 14.08.2017 г. и на същата дата в "Б.Д.С.К." ЕАД На 15.06.2018 г. е постъпила нова молба за извършване на справки. С разпореждане от 28.06.2018 г. е наложен запор на собствения на А. И. И. автомобил – Ф. Д. с рег. № В **** СС, изпълнен на 29.06.2018 г. С молба от 19.06.2019 г. е поискан опис на движимите вещи в дома на И. А.ов И., последният не е извършен, а само е изпратено съобщение за насрочване на описа до И. А.ов И.. С молба от 03.04.2020 г. се установява, че вземането е прехвърлено на настоящия ответник „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия. С молба от 22.11.2024 г. е поискано извършване на опис на имуществото на И. А.ов И..