Присъда № 18 от 17.12.2024, Районен съд - Дулово

Мотиви към присъда № 18/17.12.2024 г. по

НОХД № 163/2023 г. по описа на Дуловския районен съд Подсъдимият М.Е.С., ЕГН: **********, родена на ****, постоянен адрес: гр. ****, с настоящ адрес: ****, със средно специално образование, неосъждана, неомъжена, е предадена на съд за престъпление по чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

На основание чл.248, ал.2 от НПК във вр. с чл.84, ал.1 от НПК е конституиран като граждански ищец в настоящото наказателно производство пострадалото юридическо лице „****“ ЕООД, гр.****, представлявано от управителя Ж.К. и от прокуриста С.Б..

На основание чл. 86 от НПК е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявеният от гражданския ищец „****“ ЕООД срещу подсъдимата М.Е.С. граждански иск в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, която сума представлява претърпени от гражданския ищец преки имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Подс. М.Е.С., редовно призована, явява се лично и с адв. .С.. Не се признава за виновна. Пледира се за оправдателна присъда. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Намира, че ни са доказани разпоредителните действия на материално отговорното лице, които то е извършило в свой или чужд интерес, защото наказателната отговорност не може да почива на предположения.

В съдебното заседание представителят на обвинението е лаконичен.

Обобщава изложеното в обвинителния акт със становище, че е събран необходимият доказателствен материал, от който се установява по категоричен начин от обективна и субективна страна осъщественото от предаденото на съд лице престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - длъжностно присвояване. Счита, че „с оглед осъщественото от нея престъпление и с оглед чистото съдебно минало на подсъдимата следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години с 5 години изпитателен срок, както и наказание лишаване от право да заема длъжностите „регионален мениджър“ и „крупие“ за срок от 6 години“.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, както и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

Подс. М.Е.С. е работила като регионален мениджър във фирма „****“ ЕООД за периода 2016 – 2018 г. В това качество тя е отговаряла за няколко игрални зали (казина) в различни градове – включително **** Като регионален мениджър тя е била пряк ръководител на управителите на зали и персонала (крупиета, касиери и др.) и е осъществявала контрол върху дейността им, включително върху документацията и паричните наличности в залите. Подсъдимата обаче не е имала право самоволно да борави с паричните средства на залите – по длъжностна характеристика касовите наличности са били поверени на управителите на съответните зали и на крупиетата, а не на 1 регионалния мениджър. Всяко движение на пари между залите е следвало да става с надлежни документи (приходни и разходни касови ордери) и отговорните лица са управителите на залите.

През юни 2018 г. във “****” е била организирана внезапна вътрешна проверка на паричните наличности в игралните зали в поверения на подсъдимата район. Проверката е била извършена от колега на подсъдимата – св. А.М.П без родство с подсъдимата, също регионален мениджър в дружеството, по разпореждане на ръководството на фирмата (прокурист С.Б. и управителя Ж.К.). На 08.06.2018 г. вечерта св. А.М.П започнал проверката.

В нощта на 08 срещу 09.06.2018 г. – малко след полунощ – подс. М.Е.С. се е появила в игралната зала ***, където по това време на работа е била нощна смяна крупиета (св. К.Н.Н и Ш.С.). Подсъдимата лично е поискала и взела от касата на крупиетата сумата от 12 000 лв., като е заявила пред служителите, че парите са необходими “за друга зала” (т.е. за прехвърляне към друго казино). Подс. М.Е.С. е оставила в касата разходен касов ордер (РKO) на стойност 12 000 лв. – документ, подписан от нея, който да удостоверява изтеглянето на сумата. По същото време подсъдимата е влязла и в управителския офис (сейфа на управителя) на залата в *** – в отсъствието на управителката св. Я.Д.Д, която не е била на смяна през нощта. На следващата сутрин в сейфа на управителя е установено, че липсват още 10 000 лв. и на тяхно място подсъдимата е оставила друг разходен ордер за сумата 10 014 лв.

(разликата от 14 лв. са дребни суми от бакшиши). Така през нощта общо от залата в гр. *** подсъдимата е изтеглила 22 000 лв., оставяйки два разходни документа, подписани от нея (един за 12 000 лв. от касата на крупиетата и един за 10 000 лв. от касата на управителя). Тези разходни ордери обаче не са били отразени по надлежния ред в електронната система и отчетността на залата, т. е. изваждането на сумите не е било документално разрешено от компетентно лице, а е извършено еднолично от подсъдимата.

Малко след това, на 09.06.2018 г. рано сутринта (около 7:00 ч.) подсъдимата .С. се е насочила към игрална зала „****, която също е била под неин надзор като регионален мениджър. Там по това време на работа е бил сутрешна смяна крупието св. Ц.М.И. Подс. М.Е.С. му се е обадила по телефона малко преди пристигането си и му е наредила да приготви сумата от 13 000 лв., тъй като „бърза“ и скоро ще дойде. Св. Ц.М.И потвърждава, че на 09.06.2018 г. като крупие в казиното в *** подс. М.Е.С. му е поискала 13 000 лв. „като бивш регионален“, с обяснението, че парите са за “попълване на залите”. Като не е имал инструкция да откаже, той е приготвил и предал сумата, а подсъдимата му е дала документ – разходен касов ордер за 13 000 лв., попълнен и подписан от нея. Св. Ц.М.И свидетелства, че е получил именно касова разписка (разходен ордер) срещу дадените пари. Подсъдимата взела двете пачки банкноти (по 100 лв. и 50 лв.) – общо 13 хил. лв., не преброила парите на място и бързо напуснала залата, без повече обяснения.

По това време проверяващият регионален мениджър св. А.М.П след като през нощта приключил работата си в *** и *** (където временно обезопасил касите), сутринта на 09.06.2018 г. около 9:00 ч. се насочил към залата в гр. ***.

Там той заварил управителката на залата – св. Я.Д.Д, която вече е открила, че от нейния сейф липсват 10 000 лв., а вътре има само оставен разходен касов ордер за 10 014 лв., подписан от подс. М.Е.С.. Проверени са и наличните пари в касата на крупиетата, където са открити едва около 6 174 лв. при отчетен по системата наличен остатък от 18 159 лв. – т. е. установена е липса на още 12 2

000 лв., прикрита с вече споменатия разходен ордер, намерен у крупието от дневната смяна. Св. Я.Д.Д (тогавашен управител на казиното в ***) потвърждава, че не е предоставяла доброволно пари на подсъдимата – няма случай подс. М.Е.С. да е искала пари лично и тя да е разрешила такова нещо. С други думи, изваждането на сумите от касите в *** е станало без знанието и съгласието на материално отговорното лице (управителя), чрез изненадваща среднощна намеса на регионалната мениджърка.

Малко по-късно на 09.06.2018 г. подс. М.Е.С. сама се е явила в залата в ***, където вече е присъствал проверяващият св. А.М.П. Последният е разпоредил разговорът да се проведе насаме, без присъствието на други служители – двамата са се затворили в управителския офис. В хода на тази непосредствена очна конфронтация подсъдимата признава за липсващите суми. Тя първо потвърждава, че липсите в *** (общо 22 000 лв.) са резултат от нейни действия. На директен въпрос на св. А.М.П подсъдимата изрично заявява, че е взела и сумата от 13 000 лв. от залата в ***. По негово настояване подс. М.Е.С. написва собственоръчно писмена декларация, в която еднозначно признава, че на 09.06.2018 г. е изтеглила от игрална зала – гр. *** сумата 13 000 лв. за лични цели, без знанието на служителите, с намерение да я използва като личен заем и с обещание да върне парите на „****“ при първа възможност. В тази декларация, подписана от нея, подсъдимата по същество признава присвояването на сумата, като заявява, че лично е взела парите за свои нужди и има намерение да ги възстанови.

Малко след като съставя горепосочената декларация, подс. М.Е.С. колабира (припада) в залата в ***, очевидно под стрес от разкриването на деянието. На място е извикана “Спешна помощ” и на подсъдимата е оказана медицинска помощ. Същия ден достъпът до служебните средства и имущество е преустановен – служебният автомобил, ключове и др. са иззети и предадени на друго отговорно лице, командировано временно да поеме района. Св. А.М.П продължава проверката си, като следобед на 09.06.2018 г. отива отново в гр. *** и извършва подробна ревизия там. Той констатира официално липсата на 13 000 лв. от залата в ***, точно както подсъдимата е декларирала. В присъствие на крупието св. Ц.М.И се съставя протокол и този свидетел потвърждава пред проверяващия фактите – че сутринта на 09.06.2018 г. е предал на подс. М.Е.С. сумата от 13 000 лв. срещу разходен документ. По-късно в останалите зали от района не са установени други липси – проблемът се е оказал локализиран единствено в **** Общата констатирана щета за „****“ е 35 000 лв., поради което дружеството, в качеството на пострадало юридическо лице, е предявило граждански иск срещу М.С.. за посочената сума. Съдът е конституирал „****“ ЕООД като граждански ищец и този иск за прякото имуществено вредоносно последствие (35 000 лв., представляващи отнетите парични средства) е приет за съвместно разглеждане.

След вътрешната проверка от 09.06.2018 г. подс. М.Е.С. е била дисциплинарно уволнена от „****“. Видно от представените писмени документи по делото, дружеството е поискало от нея писмени обяснения относно липсващите средства (връчена е покана за обяснения), а впоследствие с вътрешни заповеди №441/18 и №442/18 от 2018 г. трудовото правоотношение е прекратено дисциплинарно. Самата подсъдима не е върнала доброволно липсващите парични суми. Поради това ръководството на фирмата е сезирало органите на полицията и прокуратурата – подадена е 3 жалба за извършеното длъжностно присвояване (по свидетелство на прокуриста с.Б.). Впоследствие е образувано наказателно производство. В хода на досъдебното производство са снети писмени сведения от преки и косвени свидетели, включително служителите св. К.Н.Н, Ш.С., св. Р.Ш.М, управителя Ж.К. прокуриста св. С.Б., както и обяснения от самата обвиняема М.С... На база на събраните доказателства е изготвен обвинителен акт срещу подсъдимата за престъпление по чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК (длъжностно присвояване в условията на продължавано престъпление), обхващащо описаните по-горе два епизода (в *** и ***) с общ предмет на присвояване 35 000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от съвкупността на доказателствения материал, обсъден по-долу, и се подкрепя както от преки свидетелски показания, така и от писмени доказателства и експертна оценка, намиращи се по ДП №259-ЗМ №169/2018 г., Том I по описа на РУ- ***, ДП № 259-ЗМ №169/2018 г., Том II по описа на РУ- ***, имащи значение за изясняване на фактическите обстоятелства по делото и съдържащи факти и данни за правилното постановяване на присъдата, а именно:

Оспорване по чл. 210 от КТ от 25.07.2018 г.; Обобщена справка; Сигнал с вх. №328600-43106/18 с приложения; Сведение от А.П.; Сведение от Я.О.;

Сведение от Н.Н.; Сведение от Б.Д.а; Сведение от Ц.И.; Сведение от Р.М.;

Сведение от Ш.С.; Сведение от К.Н; Сведение от М.С..; Сведение от Ж.К. и С.Б.; Сведение от Е.Г.; Адвокатско пълномощно; Покана за даване на обяснения; Заповед № 441/18г. от „****“ ЕООД; Заповед №442/18 от „****“ ЕООД за дисциплинарно наказание; Писмо до “****“ ЕООД, оспорване;

Жалби до ИА, НАП и НОИ; Искова молба, бележки; Един брой CD- запис от охранителни камери; Постановление на РП-***; Протокол разпределение;

Искания и срокове по чл. 234 от НПК; Протоколи разпит на свидетели;

Документи БДС; Постановление, докладни и призовки; Постановления Звено “Издирване“; Постановления на РП-*** по чл.245 от НПК; Постановления на РП- *** по чл.234 от НПК; Постановление „****“ и документи; Разпит на свидетел; Постановления и разпит МВР-***; Призовка обвиняемо лице;адвокатско пълномощно; Постановление за привличане на обвиняем;