Решение № 917 от 30.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502893 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Г. С., Й. С. С. и Н.

Н. С. срещу решение № 389/18.07.2024г. на ОС-Благоевград, постановено по гр.д. № 1313/20г. в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ до пълния предявен размер и по чл. 288, ал.1 от КЗ/отм/.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ в частта, в която предявените искове са уважени.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Г. и третото лице помагач П. М. Д. в частта, в която предявените искове са уважени.

Жалбоподателите ищци твърдят, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си е нарушил принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. При определяне на обезщетенията не взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетенията. Съдът не е съобразил младата възраст на починалия, както и възрастта на ищците към момента на смъртта на Г. С.. От разпитаните свидетели се установява, че последният и неговото семейство са били в 1 изключително близки отношения на взаимна грижа и любов. Г. С. е имал постоянен контакт с родителите и брат си. Смъртта му е променила живота на всеки един от ищците. Между братята е имало по- силна връзка от обичайната. При определяне на обезщетенията следва да се съобрази икономическата конюктура в страната.

Затова молят въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от тях част и да уважи изцяло предявените искове.

Жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД поддържа неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната от него част. Поддържа възражението за изтекла погасителна давност. Размерът на определеното обезщетение не е съобразен с критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Неправилно не е прието, че е налице съпричиняване на вредите от починалия, тъй като М. З. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от дружеството част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове от ищците С.и.

Жалбоподателите Г./ГФ/ и П. Д. считат, че съдът неправилно е приел, че по отношение на фонда исковете не са погасени по давност. Поправената искова молба срещу ГФ е подадена на 17.02.2023г., което е след изтичане на давността. Считат, че с молбата от 10.12.2020г. ищците заявяват нов ответник, а не замяна на първоначалния. Считат, че ищците са направили две изменения на първоначалната искова молба, който са недопустими, тъй като чл.214, ал.1 от ГПК забранява за едновременно изменение на основанието и на искането. Въведено е ново основание на исковете, а именно чл.288, ал.1 от КЗ/отм/. Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като процедурата е следвало да бъде осъществена не по чл.129, ал.4 от ГПК, а по чл.228 от ГПК. ГФ не е дал съгласие да встъпи в делото, то исковата молба срещу него е постъпила в съда на 17.02.2023г.- след изтичане на давностния срок. Незаконосъобразно е прието, че извънсъдебното искане до застрахователя за изплащане на обезщетение не е предвидено като задължителна предпоставка за допустимостта на предявения иск по КЗ/отм/, то това е валидно и за ГФ. Това не е така, тъй като административната 2 процедура по чл.288, ал.11 от КЗ/отм/ е предпоставка за допустимостта на прекия иск. Претенцията на ищците по административен ред е от

11.12.2020г., след депозирана на молбата им за замяна на ответник.

Неправилно е определен началният момент за дължимост на законна лихва от ГФ. Счита, че незаконосъобразно е уважен искът на Н. С.- брат на починалия.

Към момента на настъпване на ПТП -02.09.2015г., не е било прието ТР № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС и по отношение на него липсва активна легитимация.

Той не е от кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди.

По делото не е установена изключителност в търпените от Н. С. болки и страдания. Доказателствата, събрани по делото, не установяват трайна, фактическа и особено силна емоционална връзка между братята. Съдът не е обсъдил възражението за съпричиняване, тъй като починалото лице се е съгласило доброволно да се качи в автомобил, управляван от водач, употребил наркотично вещество.

Затова жалбоподателите ГФ и П. Д. молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от тях части да ги отхвърли изцяло.

В депозиран писмен отговор Н. Г. С., Й. С. С. и Н. Н. С. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата на ГФ и третото лице помагач. Считат я за неоснователна. В съдебно заседание са оспорили и жалбата на застрахователя.

В депозиран писмен отговор ГФ и П. Д. оспорва жалбата на ищците.

Считат я за неоснователна.

ЗК „Лев Инс“ АД не е взела становище по останалите страни. въззивните жалби на

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ и чл.288, ал.1, б. „а“ от КЗ/отм/. Ищците Н. Г. С., Й. С. С., Н. Н. С. и В. К. С. твърдят, че на 02.09.2015г. около 23.05 ч. на третокласен път III-198 ГКПП „Златарево“- гр.

Петрич в близост до ханче „Сондата“ лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, чиито водач М. З. го е управлявал след употреба на наркотично 3 вещество, се е движел в посока към гр. Петрич е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП и се е ударил в движещият се пред него технически неизправен товарен автомобил „Камаз“ с рег. № Е 3123 АН, управляван от П. М. Д.. По отношение на двамата водачи е постановена присъда № 2362/1505.2020г. на ОС- Благоевград, с която те са признати за виновни за настъпилото ПТП при условията на независимо съизвършителство. Те са причинили смърт по непредпазливост на Г. Н. С..

Той е оставил като законни наследници своите родители - Н. и Й. С.и. От смъртта му са претърпели вреди и неговият брат Н. Н. С. и неговата баба В.

С.. До смъртта му ищците и Г. С. са поддържали постоянни, ежедневни и близки отношения на взаимна обич, близост и поддръжка, градени на основата на десетилетия семеен живот. Г. С. е бил обичан син, надежда и радост за бъдещето. Преждевременната му смърт им е донесла ежедневни морални болки и страдания, наред със спомена за краткия му млад живот.

Идентични болки и страдания търпи и неговият брат, за който Г. С. е бил поголям брат. Неговата баба В. С. е живеела заедно със семейството му и също е поддържала постоянни контакти с него на взаимна обич и радост.

За лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД за периода 12.08.2015г. до 01.12.2015г., а товарният автомобил не е имал сключена такава застраховка.

Към застрахователя е отправена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от ищците, но с писмо от 14.12.2020г. той е отказал. Към ГФ са отправили писмени претенции, но и той е отказал да плати, тъй като претенциите са подадени след изтичане на давностния срок. Затова ищците молят съда да осъди ответниците при условията на солидарност да заплатят на Н. Г. С. и Й. С. С. по 180 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син Г. Н. С., на Н. Н. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. от смъртта на неговия брат Г. Н. С. и на В. К. С.

- 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук Г.

Н. С., в едно със законната лихва върху всички суми от датата на ПТП 02.09.2015г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срок ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете.

Счита, че ищците не са материално- правно легитимирани да ги предявят, тъй като не са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Прави възражение за погасяване на исковете по давност, 4 съобразно чл.197 КЗ /отм/, както и на тези за законна лихва. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан, както и че е качил и доброволно се е съгласил да бъде превозван от водач, употребил наркотично вещество. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач М. З..

В депозиран писмен отговор ГФ оспорва исковете и счита, че са погасени по давност. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредите от починалия, тъй като е пътувал без обезопасителен колан и е знаел, че водачът М. З. е употребил наркотично вещество, но се е съгласил да пътува с него. Счита, че претенциите са завишени по размер. По отношение на ищците Н. Н. С. и В. К.

С. не са представени доказателства за изключителност и привързаност между тях и починалото лице. Прави се искане за конституиране на трето лице помагач П. Д..

В депозиран писмен отговор П. Д.а оспорва исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за съпричиняване на вредите от страна на починалото лице. Счита за неоснователен искът на В. С..

С определение № 561/12.07.2023г. са конституирани трети лица помагачи на страната на ответниците. С определение по протокол № 742/01.11.2023г. е прекратено производството по отношение на М. З..

Определението е влязло в сила.

С определение № 3341/17.11.2020г. е спряно производството по първоинстанционното дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт по нохд № 139/17г. на ОС-Благоевград. С определение № 431/14.04.2022г. то е възобновено.

Не е спорно, че на 07.03.2022г. е влязла в сила присъда №

2362/15.05.2018г., изменена с решение на ВКС по отношение на П. Д., и с нея са признати за виновни при условията на независимо съизвършителство М.

З. и П. Д. за това, че на 02.09.2015г. са причинили ПТП, при което по непредпазливост са причинили смъртта на Г. Н. С..

Безспорно е, че на 02.09.2015г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие. Обстоятелствата във връзка с него се установяват в материалите по досъдебното и досъдебно производство.

5

От препис- извлечение от акт за смърт № 0273/04.09.2020г. е видно, че на 02.09.2015г. е починал Г. Н. С..

Безспорно е, а и от представената справка от Гаранционния фонд е, че за лек автомобил „ Фолксваген Пасат“ е имало задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното дружество и тя е била валидна към момента на настъпване на произшествието.

От приетото удостоверение за наследници № 1051/11.09.2015г. се установява, че ищците Н. Г. С. и Й. С. С. са родители и законни наследници на Г. Н. С..

Не се спори а и от удостоверенията за родствени връзки е видно, че Н.

Н. С. е брат на Г. Н. С., а В. К. С. е негова баба.

С писма от 14.12.2020г. ЗК „Лев Инс“ АД е отказало да изплати застрахователно обезщетения на ищците поради изтекла погасителна давност.

С писма от 29.12.2020г. ГФ е отказал да изплати обезщетение на ищците като е посочено, че е изтекла погасителната давност.

Допуснатата комплексна автотехническа и медицинска експертиза е установила травмите, които е получил Г. С. при ПТП и причината за смъртта му. Според вещото лице те са в причинна връзка с инцидента. Той е бил с поставен предпазен колан. Описан е механизма на пътния инцидент.

Съдът възприема заключението като безпристрастни и неоспорено от страните. компетентно, обективно,

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.