Решение № 839 от 20.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110215123 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 6256513 на СДВР с дата от 29.08.2022 г. срещу В. С. Е., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, извършено на 10.08.2022г.

В жалбата се съдържат доводи, че електронният фиш е издаден в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, както и че същият е необоснован и фактите, изложени в него не се подкрепят от събраните доказателства. Намира, че наказанието е неправилно определено.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се представлява. В подадена молба за даване ход на делото, процесуалният представител на жалбоподателя – адв. С., посочва, че не е доказано мястото на нарушението, също че не е доказано лабораторията, извършила проверката на АТСС, да е имала право да го извършва, както и че не е посочен видът на АТСС. Намира, че не е установено, че именно автомобилът на жалбоподателя е извършил вмененото нарушение. Моли за отмЯ. на ЕФ.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител, който пледира за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

1

На дата 10.08.2022 г. в 21:44 часа в гр. София, Околовръстен път срещу N:28 от бул.

България към бул. Черни връх жалбоподателят В. С. И. управлявал собственото си МПС – лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ПОЛО с държавен контролен номер РК*****ВС със скорост на движение от 114 км/ч при ограничение от 80 км/ч въведено с пътен знак В-26, което представлявало превишение от 34 км/ч.

Видно от база данни КАТ , собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото. Протоколът за последваща проверка е надлежно подписан, противно на изложеното в жалбата, ето защо съдът го кредитира.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 118 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 % в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта над 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП и същият носи отговорност по силата на закона за извършеното с неговия автомобил нарушение.

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 29.08.2022г. и е връчен на 01.11.2022г. Спазени са всички срокове за неговото съставяне.

Ясно е посочено, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен знак В-26 – 80 км/ч, което се доказва и от представената схема за организацията на движението както от АПИ, така и от Столична община. Посочено е и че знакът се намира в населено място – на територията на град София. Не се буди никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с пътен знак В-26 и е по-високо от общото ограничение за 2 населено място (50 км/ч). Правилно е словесното и цифрово описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация е дадена надлежно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промЯ. в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че собственикът не е управлявал МПС.

Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Доколкото е посочено мястото на нарушението, датата и часа на извършването му, че се касае за установено нарушение за скорост, като е посочена разрешената скорост, установената скорост и с колко км/ч е превишаването, съдът намира че напълно ясно и по стандартите на ЗДвП, приложим в случая, е описаното нарушението. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по съставяне на ЕФ, чл.57 и 3 чл.42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае нито за АУАН, нито за НП, за да отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на тези документи.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, в пътен знак В-26 80 км/ч., чието наличие се установи от представената схема за организация на движението (чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.). Същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено . Видно от приложената справка, в участъка, където е заснет да управлява жалбоподателят, има въведено ограничение с пътен знак, позволяващо движение със скорост не по-висока от 80 км/ч. Съответно е следвало жалбоподателят да спазва именно това ограничение.

Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта . Видно от него, техническото средство е било поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място, но при наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, аз именно 80 км/ч. Съответно е следвало да спазва общото тази по-ниска скорост на движение, съгласно правилото за поведение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и да избира скорост на движение в максималните граници посочената с пътен знак.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04ca7a57-05e8-4b3e-9988-c50f118253a5