Решение № 451 от 09.04.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 451

09.04.2019г, гр.Пловдив

В

И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Виолета Шипоклиева

Членове:

Фаня Рабчева

Велина

Дублекова като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.

№ 558/ 2019г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.437, ал.1

ГПК.

Делото е образувано по жалба вх.№ 8056/12.03.2019г. от С.А.С. *** чрез пълномощника си адв.Д.Б. против отказ на съдебен изпълнител да извърши искано принудително действие – изнасяне на публична продан на посочен от взискателя имот на длъжника С.К.П. ***, представляващ ½ ид.ч. от апартамент № 38, находящ се на шести етаж в жилищна сграда в блок 1514, вх. “Б“, построен върху държавна земя в гр.Пловдив, комплекс „Въстанически, на ул.“***“, № 3, ведно с избено помещение №22 със застроена площ от 8,28 кв м, ведно с 2,342% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, по изп.дело № 691/2019г. по описа на ЧСИ М.Обретенова, обективиран в разпореждане 17.01.2019г. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания отказ на съдебния изпълнител.

Ответникът по жалбата С.К.П., в качеството на длъжник в изпълнителното производство, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.

Постъпили са мотиви на основание чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.Обретенова, в които се мотивира становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на жалбоподателя, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и в качеството на взискател по изпълнителното дело, легитимиран да обжалва отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие на основание чл.435, ал.1 т.1 ГПК.

Изпълнителното производство е образувано от С.А.С. *** против С.К.П. *** за събиране на вземане по изпълнителен лист, издаден на 12.06.2009г. по ч.гр.д.№ 6911/ 2009г. по описа на ПРС – 18 гр.с.

С молба вх.№ 14921/15.11.2018г. взискателят е поискал да се пристъпи към принудително изпълнение чрез насочване върху недвижим имот на длъжника С.К.П., а именно - ½ ид.ч. от апартамент № 38, находящ се на шести етаж в жилищна сграда в блок 1514, вх. “Б“, построен върху държавна земя в гр.Пловдив, комплекс „Въстанически, на ул.“***“, № 3, ведно с избено помещение №22 със застроена площ от 8,28 кв м, ведно с 2,342% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса. Взискателят се основал на обстоятелствата и съдебната практика за това, че действително съгласно чл.444, т.7 ГПК жилището на длъжника е несеквестеруемо, но ипотекирането на имот е действие на разпореждане, в който случай несеквестеруемостта отпада извън случаите, предвидени в чл.445 ГПК. Посочено, че длъжникът и съпругата му С. С. П. учредили договорна ипотека върху цитирания имот с нотариален акт, която ипотека видно от справката по персоналния регистър не е заличена.

С разпореждане от 17.01.2019г. съдебният изпълнител е отказал насочване принудителното изпълнение върху посочения недвижим имот , тъй като се явява несеквестеруем по отношение на длъжника по изпълнителното дело С.К.П., вкл. с допълнителни мотиви относно това, че съдебния изпълнител може да наложи възбрана на имота като обезпечителна мярка, но не и да го изнесе на публична продан с цел удовлетворяване на вземането. Последното съответства на ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.

С депозираната жалба жалбоподателят- взискател в изпълнителното производство довод по идентични в молбата си от 15.11.2018г. съображения и обосновката, че несеквестеруемостта на единственото жилище отпада, когато длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с него-дарение, ипотека, поради което с учредяване на ипотека от страна на длъжника е отпаднала несеквестеруемостта на жилището му.

Жалбата е неоснователна.

Не е спорно по делото и видно от персонална справка на длъжника от Служба по вписванията – Пловдив, посоченият от взискателя имот, собственост на длъжника и в съсобственост със съпругата му С. С.П., се явява единствено жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК и като такова е несеквестеруема вещ. С изричната законова регламентация на разпоредбата на чл.445, ал. 1 и ал.2 ГПК са уредени случаите, в които отпада несеквестеруемостта, а именно длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарен кредитор, както и длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети, както и за случаи , предвидени със закон, относно забраните за несеквестеруемост по чл.444, т.5 и т.7 ГПК.

В случая видно от преписката по изпълнителното дело с НА за учредяване на договорна ипотека върху НИ №51/ 2005г. на Нотариус с рег.№ 186 по регистъра на НК , действително е налице учредена от страна на длъжника в изпълнителното производство С.П. и съпругата му С. П. в полза на кредитора „Банка Пиреос“ АД – Гърция договорна ипотека за обезпечаване на получен от тези лица потребителски кредит. Уредената от разпоредбата чл.444, ал.1 ГПК относителна несеквестеруемост на недвижим имот, обременен с вещната тежест ипотека с цел обезпечаване на договорното парично задължение, е в полза на ипотекарния кредитор – в случая цитираната банка, която не е взискател в изпълнителното производство.

Извършеното позоваването в депозираната жалба на Тълкувателно решение №5/ 12.12.2016г по т.д.№ 5/2014г. на ОСГТК налага да се отбележи, че същото касае тълкувателни указания и разяснения във връзка със съдържанието на пълномощното, поради което се явява неотносимо към предмета на правния спор по делото. Неотносимо към настоящия спор е и цитираното Решение №855/ 04.12.2003г. по гр.д.№ 123/2003г. на ВКС – Второ ГО, доколкото казусът по цитираното дело съдържа мотив относно извършена разпоредителна сделка - дарение с несеквестеруем недвижим имот по смисъла на чл.339, б.“в“ ГПК/отм./ от страна на длъжник в полза на трето лице, каквато сделка не касае правния спор по настоящото дело.

По така изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, а обжалваният отказ на съдебния изпълнител не се явява незаконосъбразен.

Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 8056/12.03.2019г. от С.А.С. *** чрез пълномощника си адв.Д.Б. против отказ на съдебен изпълнител да извърши искано принудително действие – изнасяне на публична продан на посочен от взискателя имот на длъжника С.К.П. ***, представляващ ½ ид.ч. от апартамент № 38, находящ се на шести етаж в жилищна сграда в блок 1514, вх.

“Б“, построен върху държавна земя в гр.Пловдив, комплекс „Въстанически, на ул.“***“, № 3, ведно с избено помещение №22 със застроена площ от 8,28 кв м, ведно с 2,342% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, по изп.дело № 691/2019г. по описа на ЧСИ М.Обретенова, обективиран в разпореждане 17.01.2019г. , като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

Председател: Членове: