Решение № 2 от 06.01.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Лом, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. А.ова като разгледа докладваното от Боряна Ал. А.ова Гражданско дело № 20231620101243 по описа за 2023 година

Иск с правно основание: чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.

Производство по реда на чл. 237 ГПК.

Ищеца, в исковата си молба до съда, претендира, че ответника - не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите суми за консумирана от него електрическа енергия, както и законната лихва върху главницата и разноски по водене на делото.

Представят писмени доказателства към исковата молба.

На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е намерен на посочения адрес, и съдът го е призовал по реда на чл. 47 ГПК и му е назначил особен представител, който бланкетно е подал отговор по чл.

131 ГПК.

С определение, постановено в закрито заседание, съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание, ответника, а и особеният му представител на се явяват, но се е получило становище от особеният представител – заявява, че признава иска.

1

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1, т.е. налице е признание на иска от назначеният особен представите на ответника по делото.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Ответника следва заплати направените от ищеца разходи в производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като такива се претендират.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. С. с ЕГН ********** от гр. Л,, ул.“М,“ № *, обл. Монтана, дължи на “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, сумата от 749,50 лв.

/седемстотин четиридесет и девет лева и петдесет ст./ – главница, представляващо регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на С. Х. О. по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № *******************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2023г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А. К. С. с ЕГН **********, да заплати на “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, сумата от 505,00 лв. /петстотин и пет лева/ разходи по заповедното производство и сумата от 1305,00 лв. /хиляда триста и пет лева/ разходи по исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД – Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 2

3