Определение № 2245 от 17.06.2019, Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер Година

17.06.2019 Град Стара Загора

Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На

17.06. Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

Председател:

Генчо Атанасов

Членове:

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от съдията Атанасов гражданско дело номер 2256 по описа за 2019 година.

Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника.

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат представените с исковата молба документи, както и да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно - техническа експертизи, които да отговорят на въпросите в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото заверени ксерокопия Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на ОС- Стара Загора.; Разпечатка от електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ответника; Фактура № **********/15.05.2014г., ведно с платежно нареждане от 21.05.2014г. и извлечение по сметка от 22.05.2014г.;

Фактура №**********/31.05.2014г, ведно с платежно нареждане от 16.06.2014г. и извлечение по сметка от 17.06.2014г.; Писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г.;

Писмо изх. № 1784/23.10.2008г.; Писмо изх. № 2013/05.12.2008г.; Писмо изх. № 01/09.01.2009г.;.Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр.Тополовдград.; Акт за приемане и предаване на основни средства; Инвентаризационен опис към 16.10.2017г., ; Характеристика на

ДМА - Трафопост „Орешник"; писмо изх.№24/24.08.1995г., протокол - Акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ;

Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г., Констативен протокол за техническа проверка от 19.11.2015 г.; Фактура № ********** от 15.05.2014 г.;

Фактура № ********** от 31.05.2014 г.

НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил Димитров Михов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева, който следва да се внесе, както следва 100 лева от ищеца и 100 лева от ответника в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен съд.

НАЗНАЧАВА съдебно–техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Желязко Георгиев Черкезов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен съд.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 10.09.2019 г. от 11,00 ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица след внасяне на определения депозит за възнагражденията им.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив. Ищецът „Водоснадбяване и канализация" ЕООД твърди в исковата си молба, че осъществявал основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение. Ответникът „ЕВН

България Електроснабдяване" ЕАД, гр.Пловдив притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. Твърди, че през периода от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. заплатил на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се в общ.

Тополовград: -за м. май 2014г. била заплатена сумата 29,70лв. по фактура № **********/15.05.2014г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа; и сумата 31,68лв. по фактура №**********/31.05.2014г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. Посочената по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV

/киловолта/ в Помпена станция „ОРЕШНИК". Счита, че измерването по този начин и на това място било незаконосъобразно и водело до начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба, относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащал на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция

„Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от

Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Орешник". И електропроводът „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ

/закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и

Електропровод „Венеция" 20 kV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода". Твърди, че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, отправял няколкократни писмени искания от

„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г. в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо изпратил искане за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи за следните обекти: Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; -Извод „Рила"; -Вик – Зимница; -ПС Ханчето.

Сочи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, а единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено. Във връзка с това било изпратено и следващо писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочвал, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната: -ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник; -ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода

/сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО

ВОЙВОДА"/с.Кап.

Петко Войвода. На това негово искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го уведомило, че следва да им предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Счита, че това искане било необосновано, тъй като още с писмо изх. № 48/23.10.2008г., изпратил по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи.

Твърди, че е собственик Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА" и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността му върху имотите и съоръженията. Независимо, че бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, първият ответник не изпълнявал задълженията си и продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период. Намира за безспорно, че е собственик на