Решение № 793 от 27.06.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Пазарджик, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220100472 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба на К. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, чрез процесуалния си представител адвокат Т. Т. от АК Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив ул. „*****, против О. гр. Пазарджик, ЕИК 129009849, с адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3.

В исковата молба се сочи, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като по силата на заповед ищецът е назначен на длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в РУ Пещера при О. Пазарджик. Излагат се твърдения, че през периода от 05.02.2022 г. до 05.02.2025 г. и до момента изпълнява служебните си задължения на смени /дневни - от 07.00 часа до 19.00 часа и нощни - от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

Твърди, че съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд /нощен труд/ от О. гр. Пазарджик, същият се отчита за период от три месеца, като падежът на изплащането му е краят на всяко тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо - извънреден труд. Поради тази причина счита, че след всяко тримесечие /считано за падеж на определеното вземане/, след отчитането на положения извънреден труд /нощен труд/, се дължи сумата определена за положен нощен труд, от която дата според ищеца следва да се начислят и лихви. Твърди, че през претендирания 3 годишен период, са налични 4 тримесечия годишно или общо 12 тримесечия, през които не е отчетен и съответно заплатен положеният нощен труд, като 1 падежът на всяка една от дължимите суми е изискуема от датата на изплащане на трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие, както и дължимите лихви считани за изискуеми от същата дата. В исковата молба са посочени подробно дължимите суми след края на всяко тримесечие в табличен вид.

Ищецът твърди, че през процесния период е положил нощен труд, равняващ се общо на 1933 часа, които умножени с коефициент 1,143 се приравняват на 2209,4 часа или неплатената разлика от 276,37 часа обуславя размера на претендираната сума в размер на 3578 лева, към която сума следвало да се добави и мораторна лихва за забава, от края на всяко тримесечие, през което е следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен труд в размер на общо 1184,318 лева, като образуването на посочения размер е подробно посочено в исковата молба в табличен вид.

Твърди, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Сочи разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, регламентираща, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени -сумирано за тримесечен период. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, както и от факта, че ищецът е полагал труд през нощта /22,00-06,00ч./, сочи че отношенията между страните следвало да се уреждат съгласно разпоредбите на чл.

187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, които регламентират компенсиране на положения труд извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Излагат се твърдения относно формирането на брутното месечно възнаграждение, както и че сред предвидените в ЗМВР допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Твърди, че според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Излага твърдения във връзка с приложимата правна уредба. В този смисъл сочи, че за периода от 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. - отм. бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г./ От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която впоследствие е отменена от ВАС с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по Адм.дело № 5450/2016 г., обн.в ДВ бр. № 59 от 29.07.2016 г.. От 02.08.2016 г. и до настоящия момент действа Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./. Твърди, че текстовете и в трите наредби по отношение на чл. 3, ал. 3 гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 -06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период от време. Посочва чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014 г. /ДВ бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ бр. 40 от 02.06. 2015 г., в сила от 01.04. 2015 г. / при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за 2 отчетения период се умножава по 0,143. Изтъква, че в следващите две наредби № 8121з592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към коментирания процесен период до настоящия момент липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Според ищеца това не следвало да се тълкува като въведена забрана за преизчисляване за положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава празното счита, че в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидирано да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

В противен случай държавният служител в МВР, би бил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

Излагат се твърдения касаещи начина на формира на коефициента от 1,143.

Смята, че при така установената фактическа обстановка и с оглед Определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС - VI състав /което има приоритет пред Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС/, следвало да се приеме, че искът с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР се явява доказан по основание, а дали е основателен по размер ще се установи и докаже от назначената по делото съдебно счетоводна експертиза.

Твърди, че на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да плати съответното трудово възнаграждение, поради което счита претендираната в настоящото производство акцесорната лихва за основателна за периода от датата на изплащането на извънредния труд /падежа на всяко тримесечие през коментирания период/, през което ответникът е дължал сумата за положения нощен труд, но не е изплатил същата, до окончателното и изплащане на дължимото изискуемо вземане.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да осъди О. Пазарджик да изплати на ищеца дължима сума за положен нощен труд в размер на 3578 лева, ведно с мораторната лихва за забава, изчислена към края на всяко тримесечие поотделно, през процесния период /05.02.2022 г. до 05.02.2025 г./ на плащането на главницата, в размер на общо 1184,318 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.

Претендират се разноски.

В последното съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от адв. Т.

Т. от АК Пловдив.

С протоколно определение от 29.05.2025 г. производството по исковете е прекратено за периода от 05.02.2022 г. до 11.12.2023 г. поради оттегляне на исковете на основание чл.

3

232 от ГПК.

С протоколни определения от 29.05.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за главница в размер на 3578 лева, представляващ незаплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен в дневен такъв за периода от 12.12.2023 до 05.02.2025 г. чрез намаляване на неговия размер от 3578 лева на 1485,79 лева, както и е допуснал изменение на предявения иск за мораторна лихва за същия период от 12.12.2023 г. до 05.02.2025 г. чрез намаляване на неговия размер от 1184,318 лева на 90,25 лева. По отношение на исковите претенции, изменени чрез намаляване на размерите им, за разликата между размерите на исковете след изменението и първоначално предявените размери производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска на основание чл.

232 от ГПК.

В хода по същество моли съдът да уважи предявените искове.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. П. чрез пълномощник - главен юрисконсулт К. П. П. депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.

Ответникът признава, че през процесния период ищецът е бил в служебни правоотношения с него, че е полагал труд на смени, като е полагал нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа, който труд му е бил заплащан.

Счита, че неправилно ищецът посочва, че е налице празнота в нормативната уредба касаеща МВР и навежда доводи, че следва да се премине към субсидиарно приложение на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Смята, че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР. Сочи, че приложимия коефициент е 1, а не твърдения в исковата молба от 1,143 – цитира чл. 187 от ЗМВР.

Позовава се и на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС

Сочи, че поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023 г., както и с оглед Решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и С732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от PC Луковит и от PC Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено преюдициално запитване по в.гр.д № 193/2023 г.. По това преюдициално запитване било образувано дело С-435/2023 на СЕС. Посочва какъв отговор е дал Съдът на Европейския съюз с определение от 29.07.2024 г., както и че същото е съобразено при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г.

4

По изложените съображения счита, че исковата претенция е неоснователна.

По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД счита същия за неоснователен поради неоснователност на главния иск.

Във връзка с изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.

78, ал. 5 от ГПК.

Претендира заплащане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът чрез юрисконсулт К. П. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.