Присъда № 20 от 20.02.2025, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 20 от 20.02.2025 година, постановена по НОХД № 55/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият Р. У. К. /R. U. К./ /, роден на **********г. в гр.***, Ислямско емирство **********гражданин на Ислямско емирство Афганистан, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 28.01.2025г., в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на село Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание лично и чрез защитника му по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. В. К. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Р. У. К..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. В. К. заявява, че не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, но се твърди, че Р. У. К. е съдействал максимално на органите на властта, които са го задържали, не е оказвал съпротива, има чисто съдебно минало, прави пълни и обстойни самопризнания, обяснява стореното от него, причините и мотивите, които са го довели до това деяние. По тези причини защитникът пледира за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК под предвидения в закона минимален размер и прилагане разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. У. К. е роден на **********г. в гр. ***, Ислямско емирство Афганистан и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но заради несигурността там решил да я напусне и преди един месеца той напуснал Ислямско емирство Афганистан и влязъл първоначално на територията на Република Турция с цел да продължи пътуването си и достигне Великобритания, но не по установения от закона ред, преминавайки и през границата на Република България без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Във връзка с това подсъдимият отишъл в гр. Истанбул, Република Турция и се свързал с неустановено по делото лице, което срещу получаване на сумата от 5000.00 евро обещал да преведе подсъдимия през границата от Р Турция през Р България до Сърбия и след това до гр. Лондон.

Около 20.01.2025 година подсъдимия заедно с още 10 лица, всички негови сънародници, бил превозен в близост до турско българската граница. След това подсъдимият и останалите единадесет лица, всички водени първоначално от един водач продължили да се движат пеш към границата на Република България с Република Турция.

Няколко дни се криели в гората и след това при тях дошли още двама водачи, с неустановена по делото самоличност. На 28.01.2025 година около 20.00 часа подсъдимият влязъл през границата на страната ни от Република Турция в Република България, в района на 190 1 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал над възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни с помощта на стълба, поставена от водачите на групата на възпрепятстващото съоръжение. Останалите десет лица от групата, с които подсъдимият се придвижвал, както и двама от водачите им също влезли в Република България по описаният начин, по същото време и на същото място.

При влизането си в страната ни на 28.01.2025г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в Република България. След влизането си в страната ни подсъдимият и спътниците му продължили движението си на територията на Република България, първоначално с двамата им водачи, които се ориентирали чрез навигацията на телефоните си към предварително избрано място.

На 29.01.2025 година подсъдимият и спътниците му достигнали място, където водачите им казали, че там трябва да дойде автомобил, който да ги превози до българо-сръбската граница, след което водачите тръгнали в обратна посока, а групата от 11 афганистански граждани останали на място. На 30.01.2025г. надвечер в близост до тях пристигнал лек автомобил микробус /ван/, светлосив на цвят. Подсъдимият и спътниците му се качили в автомобила, след което МПС потеглило. Пътували около десет минути и след това били спрени от полицейски служители, между които и свид. Х. Ж. – служител на ГПУ Болярово при РДГП Елхово, на около 2 км. северно от с.Александрово, общ. Стралджа, обл.Ямбол.

При извършената полицейска проверка на място, никой от групата, вкл. и подсъдимият не представил документ за самоличност и/или документ, разрешаващ му да влезе в страната.

След това подсъдимият и останалите лица, с които се придвижвал, били задържани в помещение за задържане на лица в РДГП – Елхово. При извършения на подсъдимия обиск при задържането му в него не са били открити никакви документи.

На 30.01.2025 година при извършена обстойна проверка на линията на държавната граница от служители на ГПУ - Болярово, между които и свид. Д. Х., е било установено, че групата в която се е намирал подсъдимият, е влязла през границата на страната ни в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на с Воден, община Болярово, обл.Ямбол, като там били констатирани деформирано бруно в горната част на възпрепятстващото съоръжение и следи от множество лица с направление от Република Турция към вътрешността на страната ни.

Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.

Лицето се е идентифицирало с имената Р. У. К. /R. U. К., роден на **********г. в гр. ***, Ислямско емирство **********гражданин на Ислямско емирство **********без образование, женен, неосъждан. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на воденото бързо производство. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Р. У. К. /R. U. К. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Х. Ж. и Д. Х., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Ж. и Х. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко 2 относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Х. Ж. и Д. Х., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му на територията на страна ни и последвалото му задържане.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Р. У. К. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 28.01.2025г., в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на село Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Х. Ж. и Д. Х., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Великобритания.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Р. У. К. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

3

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към Великобритания, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.