Присъда № 1 от 29.01.2026, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 153/2025
- Вид
- Присъда № 1
- Подписан
- 29.01.2026
- Състав
- ЧАВДАР ХРИСТОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 39, ал. 4 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 197 · Наказателен кодекс
- чл. 218б · Наказателен кодекс
- чл. 313 · Наказателен кодекс
- чл. 115 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 1 от 29.01.2026 г. по НОХД № 153/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих Районна прокуратура – Разград, Териториално отделение – Исперих е предала на съд подсъдимия А. Ю. Д. за две престъпления, за които с постановената присъда съдът го призна за невиновен и го оправда на основание чл. 304 НПК.
С първия пункт на обвинителния акт на подсъдимия е вменено, че за периода от 04.01.2025 г. до 06.01.2025 г. в с. Г.П., обл. Разград, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – срязване на арматурно желязо на входната врата, и чрез използване на техническо средство – ръчен или електрически уред за рязане на метал, е отнел и нарязал чужда движима вещ – един трифазен маслен силов трансформатор на стойност 1358 лв., собственост на И. Г. В. и В. Г. В., от владението им, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК.
С втория пункт му е повдигнато обвинение, че на 06.01.2025 г. в гр.
Исперих е потвърдил неистина, че предава собствени отпадъци от черни и цветни метали с битов характер, представляващи четири оребрени корпуса в маслено зелен цвят и една метална плоскост, в декларация за произход на отпадъци от черни и цветни метали № 52330/06.01.2025 г. към договор за покупко-продажба със същия номер, в която на основание чл. 39, ал. 4 ЗУО бил специално задължен да удостовери истината, и е употребил документа пред „ПИМ – гр. Исперих“ ЕООД – престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Според него авторството на кражбата се установява от проследените следи от местопроизшествието, намерените части от трансформатор в имот на дядото на подсъдимия, предадените от подсъдимия метални части в пункт за вторични суровини и възпроизведеното от полицейски служител признание. По второто обвинение прокурорът приема, че подсъдимият е декларирал като собствени вещи, които не са били негова собственост.
Защитата пледира за оправдателна присъда. Оспорва доказаността на авторството, собствеността и владението върху трансформатора, индивидуализацията и стойността му, както и възможността извънпроцесуални изявления пред полицейски служители да заместят доказване по реда на НПК. По второто обвинение защитата поддържа, че не е доказано подсъдимият да е знаел, че предадените материали произхождат от престъпление или че декларираните обстоятелства са неверни.
Подсъдимият не даде обяснения по обвинението и в последната си дума поиска от съда справедливост. Упражняването на правото му да не дава обяснения не може да се тълкува във вреда на защитата и не освобождава обвинението от задължението да докаже всички елементи на престъпните състави по несъмнен начин.
След цялостна преценка на доказателствата съдът прие за установено 1 следното:
В землището на с. Г.П., край път III-205, се намира имотът на бивша керамична фабрика, която не функционира от края на 90-те години. В имота има множество постройки, сред които помещение на трафопост. Свидетелят И. В. посещавал периодично имота, който бил необитаем и в значителна степен изоставен и рушащ се. Той и брат му В. В. претендирали права върху имота като наследници, наред с множество други наследници.
На 04.01.2025 г. И. В. посетил имота. При тръгването си затворил главната метална порта и поставил арматурно желязо на входа. На 08.01.2025 г. около 09:30 часа се върнал и установил, че портата е отворена, а арматурното желязо е с нарушена цялост. В двора били видими следи, наподобяващи коловоз, водещи към постройката на трафопоста. Едната врата на постройката била отворена, а намиралият се според свидетеля в нея трансформатор липсвал. По пода имало разхвърляни силициеви ламарини, изолационен материал, гайки и други елементи.
След подадения сигнал бил извършен оглед. По асфалтовата настилка били проследени следи, които продължавали в посока към селото и достигали до район в близост до имот, обитаван от майката на подсъдимия. В друг необитаем имот в с. Г.П., за който било съобщено, че е на дядото на подсъдимия, били намерени чували със силициеви ламарини, алуминиеви намотки и шини, метална рамка, полуцилиндричен елемент и метални лостове. Част от тези предмети по общ вид съответствали на елементи, които могат да бъдат част от трансформатор.
На 06.01.2025 г. подсъдимият предал в пункт на „ПИМ“ ЕООД в гр.
Исперих метални отпадъци с общо отразено тегло 431 кг. Свидетелят Г. П. разпозна подсъдимия като лицето, предало нарязани метални части, които при предаването възприел единствено като скрап, а след посещението на полицейските служители разбрал, че според тях са от трансформатор. При сделката били изготвени договор и декларация за произход, в която отпадъците били посочени като собствени и с битов характер.
Полицейският служител Д. Д. заяви, че след като се свързал с подсъдимия и му обяснил за какво се извършва проверка, последният казал, че е извършил кражбата и отвел служителите до мястото, където се намирали разглобените части. Такова изявление не е закрепено в протокол за разпит на обвиняем или в друг предвиден от НПК способ за събиране и проверка на обяснения на лице, спрямо което фактически е била насочена наказателната репресия.
Назначената техническа експертиза е извършена след като трансформаторът вече не е съществувал като цяла вещ. Вещото лице не го е виждало преди разглобяването, не е разполагало с фабрична табела, паспорт, година на производство, данни за техническа изправност или сигурни параметри за мощност. Оценката от 1358 лв. е изготвена за трансформатор с предполагаема мощност 400 kVA, който може да бъде използван по предназначение. В съдебно заседание вещото лице изрично посочи, че при мощност 160–200 kVA стойността и теглото биха били по-ниски, а за конкретна оценка би бил необходим пазарен аналог. Като вторични суровини намерените и описани материали били с многократно по-ниска стойност.
По делото не са установени очевидци на проникването в имота, повреждането на преградите, използването на техническо средство, 2 демонтирането и изнасянето на трансформатора. Не са иззети и сравнени следи от обувки или гуми с обувки или превозно средство на подсъдимия. Не са открити негови дактилоскопни или биологични следи на местопроизшествието, не е намерен у него уред за рязане, не са събрани видеозаписи, трафични данни или други обективни сведения, които да го поставят в имота през инкриминирания период.
Съдът кредитира показанията на И. В. относно състоянието на имота при посещенията му, установената липса и подадения сигнал, доколкото те са непосредствени и намират потвърждение в протоколите за оглед и фотоалбумите. Показанията му обаче не установяват авторството. Свидетелят не е възприел подсъдимия в имота, при изнасянето или разглобяването на съоръжението. Той е научил от полицейските служители кого те считат за извършител.
Съдът отчете и несигурността в показанията на И. В. относно индивидуализиращите характеристики на вещта. Свидетелят не разполага с технически документи и извежда мощността от предполагаемите някогашни консуматори. Изрично заяви, че обектът е приет без документация, електрозахранването е преустановено отдавна и не знае кога за последно е плащана такса. Това не поставя под съмнение факта, че в постройката е имало трансформатор, но не позволява сигурен извод за точния му модел, мощност, техническа годност и пазарна стойност.
Показанията на кмета Т. А. потвърждават, че фабриката е преустановила дейност през 1998 г., имотът е останал без охрана и на произвола на съдбата, а наследниците са многобройни. Свидетелят не е присъствал при същинския оглед и няма лични възприятия за авторството.
Показанията на Г. П. са достоверни относно предаването на метални отпадъци от подсъдимия и оформянето на документите. Те доказват последващо държане и разпореждане с определени метални части, но не доказват сами по себе си кога, откъде и от кого са придобити, нито че подсъдимият е лицето, проникнало в имота и отнело трансформатора.
Свидетелят не е разпознал частите като трансформаторни при приемането им; направил е тази връзка едва след посещението на полицията.
Показанията на Д. Д. са достоверни относно действията на полицейските служители и местата, които са посетили. В частта, в която възпроизвеждат изявление на подсъдимия за извършена кражба, те не могат да заместят негови обяснения, дадени при гаранциите на чл. 55, чл. 115 и сл. НПК. Към момента на разговора проверката вече е била насочена към подсъдимия, той е бил потърсен във връзка с конкретно престъпление и е следвало да се ползва от процесуалните гаранции на обвиняем. Допускането съдържанието на неформална полицейска беседа да се превърне чрез свидетелски разпит в главно доказателство за авторството би заобиколило правото на защита и забраната обвинението да се основава на негодни доказателствени средства.
Дори това изявление да се разглежда единствено като ориентир за последващи действия по разследването, откритите въз основа на него предмети не изграждат достатъчна и непрекъсната доказателствена верига. Те са намерени не в лично жилище или помещение под изключителния контрол на подсъдимия, а в необитаем имот на негов родственик. Не е доказано кой е имал достъп до него и кой е пренесъл и оставил предметите там. Не е извършено експертно идентификационно сравнение, което да установи, че 3 всеки от намерените и предадени на скрап елементи произхожда именно от липсващия трансформатор.
Следите от коловоз и петната по настилката също имат ограничена доказателствена стойност. Те сочат вероятен маршрут на преместване на тежък предмет, но не индивидуализират превозно средство или лице.
Проследяването им до район около жилището на майката на подсъдимия не доказва, че именно той е управлявал превозното средство или е участвал в отнемането. В имота живеят и други членове на семейството на подсъдимия, а по делото няма данни за изключителен достъп или за конкретно използван автомобил.
Веществените доказателства и експертизата потвърждават, че са били намерени материали, годни да бъдат части от трансформатор. Експертизата обаче е оценъчна, а не идентификационна. Тя не установява произхода на предметите и не доказва авторството. Несигурността относно мощността, техническата изправност и пазарния аналог прави и стойността от 1358 лв. условна. Този недостатък сам по себе си не би изключил съставомерността на кражбата, но е съществен при преценката дали предметът на обвинението е индивидуализиран и дали обвинителната фактическа конструкция е доказана във вида, в който е предявена.
Писмените документи от пункта за вторични суровини доказват сделката и съдържанието на декларацията. Те не доказват произхода на отпадъците. Не е представена видеозаписна информация, не е извършено прецизно съпоставяне между предадените четири корпуса и липсващия трансформатор, а общото описание – оребрени метални части в маслено зелен цвят – не е уникален индивидуализиращ белег.
При съвкупната оценка на доказателствата съдът установи поредица от косвени факти: в имота е липсвал трансформатор; части, наподобяващи трансформаторни елементи, са намерени в имот на родственик на подсъдимия; подсъдимият е предал метален скрап два дни преди открИ.ето на липсата; полицейски служител възпроизвежда неформално признание. Тези факти създават основателно подозрение, но не изключват по несъмнен начин други фактически версии – включително придобИ.е или получаване на частите след отнемането им от друго лице, участие на други лица или липса на знание за произхода им.
Съгласно трайната практика на ВКС осъдителна присъда може да бъде постановена и само въз основа на косвени доказателства, но те трябва да образуват единна, непрекъсната и взаимно подкрепяща се система, от която да следва единственият възможен извод за деянието и неговия автор, като всички разумни алтернативни версии бъдат изключени. Настоящата доказателствена съвкупност не достига този стандарт.
За осъществяване на престъплението кражба обвинението следва да докаже отнемането на конкретна чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието му, с намерение за противозаконно присвояване, както и авторството на подсъдимия. За квалификациите по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК е необходимо да бъдат доказани и повреждането на преграда, здраво направена за защита на имота, и използването на техническо средство.