Определение № 2936 от 10.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2936 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20261100605255 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от частния тъжител Г. А. Т., чрез адв.М.И. от САК, срещу Разпореждане – Рег. № 5595 от 28.04.2026г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-ти състав по НЧХД №15011/2025г., с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.250, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81 от НПК.

С въззивната жалба се иска отмяна на атакувания акт като неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се съображения, че са коментирани въпроси по същество, че неправилно е прието, че съдът е неперсонифициран държавен орган, както и, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, без да бъде обсъдена в мотивите съставомерността на твърдяното престъпление.

Посочва се, че не е изследван въпросът за умисъла на лицето, подало исковата молба, станала повод за иницииране на производството. В заключение се изтъква, че тъжбата съдържа всички необходими реквизити, за да бъде изградена рамката на предмета на доказване по делото. Навеждат и доводи за допуснати процесуални нарушения с оглед посоченото основание за прекратяване по чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.3 от НПК.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по 1 делото, намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане – потвърдено, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано на 23.10.2025г. по тъжба от същата дата на частния тъжител Т. срещу А.И. Д., в която е посочено, че въпросното лице е наклеветило тъжителя чрез депозирана искова молба в СРС, в която разпространило позорни обстоятелства относно тъжителя, както и му е приписало престъпления.

С атакуваното разпореждане от 28.04.2026г., районният съд е приел, че така описаното и конкретизирано от Г. А. претендирано деяние на Д. не описва признаците на престъпление, включително и на състава на „клевета“ по НК. Съдията-докладчик посочва, че изначално подаването на искане, сигнал, жалба, заявление и пр. до органите на полицията или прокуратурата, както и до единния за целия ЕС телефон за спешни повиквания „112“, в които се съдържа искане за оказване на съдействие от държавен орган за защита на лични субективни права, не е годно действие, с което може да се осъществи състава на престъпление по чл.147 от НК. Това е дало основание на съдиятадокладчик от СРС да прекрати наказателното производство поради това, че в частната тъжба не се съдържат фактически обстоятелства, сочещи на осъществен състав на престъпление от частен характер.

Според настоящия състав, за да бъде осъществен от обективна страна състав на престъпление по чл.147, ал.1 от НК – клевета, е необходимо деецът да е извършил едно от изпълнителните деяния – да разгласи позорно обстоятелство за другиго или да му припише престъпление, което не отговаря на истината, т.е. да бъде доведено до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия. За да бъде квалифицирано едно обстоятелство като „позорно“, то следва да визира личността на наклеветения, описвайки го в отрицателна светлина в контекста на изискванията на морала и добрите нрави. Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК – приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на сочения престъпен деец, на твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, т.е. отново е налице отрицателно влияние върху доброто му име. От субективна страна е необходимо, деецът да е 2 съзнавал неверността на своите твърдения и техния „позорящ“ характер, да е предвиждал техния вредоносен ефект върху доброто име на наклеветеното лице и да цели именно неговото дискредитиране сред другите членове на обществото.

С разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК, законодателят е определил императивни изисквания към формата и съдържанието на частната тъжба, за да бъде тя процесуално годна да породи търсеното от частния тъжител правно действие, едно от които е частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на претендираното престъпление от частен характер. Това изискване на законодателя може да бъде изпълнено, ако тъжбата съдържа пълно, конкретно, недвусмислено и непротиворечиво фактическо описание на всяко едно и на всички съставомерни обстоятелства на конкретното престъпление от частен характер, както от неговата обективна, така и от субективната му страна. Тези очаквания към съдържанието на частната тъжба не са самоцелни, а са породени от процесуалните цел, ефект и значение, които НПК й е придал, в частност на акт, с който се повдига съответно обвинение.

Частната тъжба е този процесуален документ, който е предназначен да определи предмета на делото, а оттам насочеността и обема на усилията, които подсъдимият е принуден да предприеме в своя защита.

Поради това и, след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта, относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

Законодателят изрично е предвидил правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл.81, ал.1 от НПК, което от своя страна означава, че съдиятадокладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства за извършено престъпление, съответно каква би била правната квалификация на същото.

В конкретния случай, в депозираната от Г. А. частна тъжба, не се съдържат фактически данни, които да описват ясно, конкретно и в достатъчен обем съставомерните обстоятелства на претендираното престъпление.

Коректното цитиране на израза на Д., съдържащ се в горепосочената искова 3 молба, който според тъжителя е довел до разгласяване на позорящи за него обстоятелства и приписване на престъпление, не е достатъчно, за да изпълни частната му тъжба изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, тъй като самата искова молба е отправена към съд с цел упражняване на субективни права, пред вид което по този начин не могат да се разпространяват твърдения, увреждащи честта и доброто име на конкретно лице, поради което не може да се приеме и, че е осъществено изпълнително деяние „разгласяване“ по смисъла на чл.147 от НК, тъй като сезирането на институция с молба за извършване на действия за защита на права е извън обхвата на разгласяването, в смисъла, който законодателят е вложил в това понятие в нормата на чл.147 от НК. Лицето, срещу което е насочена тъжбата, е подало молба до СРС, с което е упражнило правото си да сезира държавен (съдебен) орган с искане за коригиране на нередност, която е считала, че съществува. В случая, установеното по делото поведение на А. Д. е израз на правото й на иск и на свободно изразяване на мнение, поради което не е противоправно и престъпно и изследването на въпроса за умисъла в действията й се явява безпредметно.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с това действие не може да се осъществи престъплението „клевета‘, доколкото пред държавните органи, при упражняване на права, в кръга на тяхната компетентност, не могат да се разпространяват твърдения, увреждащи честта и доброто име на конкретното лице. Държавният орган е неперсонифициран субект и той не може да възприеме казаното или написаното по начина, по който това може да стори физическо лице, поради което и възраженията в жалбата в тази насока се явяват несъстоятелни (В този смисъл Реш. № 104/2013г. на ВКС, ІІІ н.о., Реш.

№ 179/2017г. на ВКС, І н.о., Опред. № 2371/2025г. на СГС, 14-ти възз.с-в).

Районният съд правилно е посочил, че искът за изменение на мерките относно упражняването на родителските права представлява специфично производство, при което съдът извършва актуална преценка на настъпили промени в обстоятелствата с оглед интереса на детето, като в този смисъл, твърденията в исковата молбата са част от упражняването на процесуално право и от задължението на страната да съдейства за установяване на релевантните факти, като водещият критерий остава защитата на интереса на детето, поради което и е приел, че в тъжбата не се съдържа описано деяние, което да покрива признаците на престъплението „клевета“.

4

Така констатираните от съда пороци в съдържанието на депозираната от Г. А. частна тъжба не й позволяват да определи в минимално необходимия обем предмета на делото и поставят А. Д. пред невъзможност да разбере фактите, срещу които е принудена да се защитава.

Тези обстоятелства, чието описание се изисква от разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК, преди да бъдат предмет от съществото на делото, се явяват въпрос от процесуално естество, тъй като съставляват съставомерните признаци от състава на всяко престъпление от частен характер от Особената част на НК, включително и на „клевета“ и би следвало да намерят своето пълно, ясно и конкретно фактическо описание в тъжбата, поради което и възражението, че в атакуваното разпореждане са коментирани въпроси по същество, е неоснователно.

Предвид посочените съображения, въззивният съд намира, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК и в нея не се излагат твърдения за престъпление от частен характер, доколкото липсват факти и обстоятелства, с които да се описва състав на престъпление по текст от НК.

Относно цитираното в Разпореждането на СРС прекратително основание по чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, доколкото към момента на подаване на тъжбата давностният срок не е бил изтекъл и доколкото в мотивите на атакуваното разпореждане не е коментиран въпросът за давността, въззивният съд приема, че се касае за допусната техническа грешка.

Настоящият въззивен съдебен състав, счита че направените правни изводи от първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни правилно районният съдия е приел, че доколкото в тъжбата не се съдържа деяние, което да покрива признаците на престъплението „клевета“ и на каквото и да е престъпление изобщо и, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона, тъй като в нея не е описано извършено престъпление от частен характер.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и, като такъв, следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, XVI-ти въззивен състав 5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане – Рег. № 5595 от 28.04.2026г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-ти състав по НЧХД №15011/2025г., с което наказателното производство по делото е било прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6