Определение № 18490 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18490 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506135 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК

Производството е образувано по възражение по чл.423 от ГПК с вх. № 39789 от

05.02.2025 год., подадено от С. Г. Б. – гражданин на Република Чехия, с личен номер ********, с адрес: Република Чехия, гр. Mosty u J., ork. F. – Mistek, 739 98 (освободена от българско гражданство с Указ на Президента на Република България №103/29.11.2000 год., с ЕГН ********** до 29.11.2000 год.), действаща чрез адвокат Е.Щ. от АК – Благоевград, със съдебен адрес: гр. Благоевград, пл. „******** – ******** офис 5 срещу Заповед №1049/11.01.2022 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№70900/2021 год., 126-ти състав, СРС.

Във възражението заповедта за изпълнение е оспорена като незаконосъобразна поради противоречие със закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката твърди, че узнава за подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление и образуваното въз основа на него дело след случайна справка в деловодството на съда, след като става ясно, че срещу брат й се водят дела. Извършената от процесуалния представител справка е извършена на 24.01.2025 год., като за резултатите от нея жалбоподателката е уведомена на 30.01.2025 год. Основното възражение е за извършване връчването на заповедта за изпълнение в нарушение на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.2 ГПК, а именно, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Релевират се съображения, че след запознаване с писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателката е освободена от българско гражданство с акт на президента и пребивава на територията на Република Чехия. За последното обстоятелство е извършена и служебна справка от съда, намираща се по делото, от която е видно, че под настоящ адрес е отбелязано Република Чехия, като заявяването е извършено на 31.12.1991 год., като липсва отбелязване за регистриран постоянен адрес. Допълнително основание за незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение посочва ненадлежна процедура по връчването й. Жалбоподателката счита, че не са изпълнени изискванията на чл.45 и чл.46 ГПК. Моли съда да обезсили издадената заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист, като в условията на евентуалност прави искане да се спре изпълнението по издадената заповед за изпълнение.

Заявителят „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 в законоустановения срок 1 подава отговор, в който излага съображения за недопустимост на депозираното възражение, като подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок за подаването му. В тази връзка оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба, че узнаването за издадената заповед за изпълнение, от когато започва да тече и едномесечния срок, е станало на 30.01.2025 год. Оспорва възражението за неспазване на процедурата по чл.46 ГПК за връчване на друго лице, съгласно да получи съобщението, поради което счита, че уведомяването е извършено валидно от момента на получаване на съобщението от С.С. на 11.05.2022 год. Според заявителя, не са ангажирани от страна на жалбоподателката, че никой не я е уведомил за издадената заповед за изпълнение. Моли съда да остави възражението без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.

Както бе отбелязано, съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаването за заповедта за изпълнение. В случая, с оглед датата на уведомяването, а именно на 30.01.2025 год., когато е направена служебната справка, се налага извода, че възражението от 05.02.2025 г., по което е образувано настоящото производство пред въззивния съд, е подадено в законния едномесечен срок от релеватното узнаване на заповедта за изпълнение. От доводите във възражението се налага и извода, че длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК – заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Съдът намира възражението за основателно. Към датата на връчване на заповедта за изпълнение С. Г. Б. не е имал обичайно местопребибаване на територията на РБ ( вж. чл. 48, ал. 7 КМЧП), тъй като мястото, където преимуществено се е установил да живее и работи, е в Република Чехия. Този извод се налага от съвкупната преценка на приложените от нея към възражението документи. Към настоящото възражение е представено Удостоверение за настоящ адрес с изх.№7 от 24.01.2025 год. на Община Благоевград, където е отразено, че длъжника е със заявен настоящи адрес в Република Чехия, считано от 31.12.1991 год. и е освободена от българско гражданство с Указ на Президента на Република България №103 от 29.11.2020 год. На следващо място, за да приеме, че възражението е основателно, съдът взе предвид и че заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника по правилата за връчване, уредени в процесуалния закон – т. е. и втората предпоставка от хипотезата на нормата на чл. 423, ал.

1, т. 2 ГПК е налице. (Определение № 25860 от 18.12.2015 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 12592/2015 г., Определение № 25191 от 16.12.2015 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 12812/2015 г., Определение № 4448 от 25.02.2015 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 2358/2015 г.) По изложените съображения въззивният съд счита възражението, с което е сезиран и с което се упражнява извънинстанционен контрол върху акт в заповедното производство, за основателно, поради което същото следва да бъде прието. При това положение настъпват и правните последици на чл. 423, ал. 3, изр. последно ГПК – при констатираната пречка за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.411, ал.2, т.4 ГПК, съдът служебно 2 обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Тъй като заповедта за изпълнение не е връчена в съответствие с правилата на процесуалния закон, въззивният съд намира, че е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК за приемане възражението на длъжника.

Поради приключване на производството по делото чрез обезсилване на посочените актове и по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на длъжника възниква правото да претендира направените в производството разноски, за което, обаче, липсва своевременно направено искане, поради което и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение по чл.423 от ГПК с вх. № 39789 от 05.02.2025 год., подадено от С. Г. Б. – гражданин на Република Чехия, с личен номер ********, с адрес: Република Чехия, гр. Mosty u J., ork. F. – Mistek, 739 98 (освободена от българско гражданство с Указ на Президента на Република България №103/29.11.2000 год., с ЕГН ********** до 29.11.2000 год.), действаща чрез адвокат Е.Щ. от АК – Благоевград, със съдебен адрес: гр. Благоевград, пл. „******** – ******** офис 5 срещу Заповед №1049/11.01.2022 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№70900/2021 год., 126-ти състав, СРС.

ОБЕЗСИЛВА Заповед №1049/11.01.2022 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№70900/2021 год., 126-ти състав, СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3