Решение № 225 от 11.07.2022, Апелативен съд - Варна

Съд: Апелативен съд - Варна
Дело: Въззивно търговско дело 249/2022
Вид: Решение № 225
Подписан: 11.07.2022
Състав: Вилиян Георгиев Петров, Николина Петрова Дамянова, Георги Йовчев

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Варна, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20223001000249 по описа за 2022 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Ищците Й. СТ. ИВ., СТ. ИВ. ИВ. и В. ИВ. ИВ., и тримата от гр.Г. Т., Добричка област обжалват решение №21/17.03.2022 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д.№46 /2021 г., в отхвърлителната му част, с която преките им искове срещу застрахователя – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София са отхвърлени, съответно – за разликата от 100000 лева до 200000 лева, от 80000 лева до 200000 лева и от 75000 лева до 200000 лева – обезщетения за претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на И.

И. И. – съпруг на първата ищца и баща на останалите двама ищци, настъпила при ПТП на 08.10.2020 г. на път III-9002 Г. Т. – Балчик, в района на с.Змеево, общ. Балчик, обл.Добрич, ведно със законната лихва от 04.02.2021 г., с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени и за тези разлики, съответно – 100000 лева за първата ищца, 120000 лева за втория ищец и 125000 лева за третата ищца, а в условията на евентуалност – ако се приеме съпричиняване от страна на пострадалия И. И. поради непоставен обезопасителен колан, същото да се намали до размера на 20%. Въззивниците молят в с.з. чрез процесуалния си 1 представител за уважаване на жалбата им, без признаване на съпричиняване предвид заключението на вещите лица, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Основните оплаквания в жалбата са относно приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставен обезопасителен колан, определения процент на същото – 50%, неясното определяне на размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и занижения им размер.

Искането в жалбата за допускане на комплексна САТМЕ относно ползването от пострадалия водач И. И. И. на ударения автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. № ТХ 7874 ХН от лек автомобил “Хонда Джаз“, с рег.№ ТХ 3557 АР, управляван от М. Д. Г., на обезопасителен колан и ролята му при конкретните обстоятелства - с оглед механизма на произшествието, получените от него травматични увреждания, характера и мястото на удара в автомобила и установените по н е г о повреди и деформации, за предотвратяване на леталния изход на същия е счетено за основателно и такава е допусната от въззивния съд предвид неубедителните отговори на вещите лица на тези въпроси пред първата инстанция и възникналите съмнения за неправилност на заключенията им в тази част. От заключението на комплексната експертиза и от обясненията на вещите лица в с.з., се установява, че по вина на водачката на Хонда Джаз“, с рег.№ ТХ 3557 АР, навлязла в лентата за насрещно движение, управляваният от нея автомобил удря насрещно движещия се л.а. "Фолксваген Пасат" с рег. № ТХ 7874 ХН , управляван от пострадалия /наследодател на ищците/, установено и от влязлата в сила присъда по НОХД №341/2021 г. на ДОС. Ударът е страничен вляво откъм водача, а не преден челен, предвид получените от загиналия 2 водач и несъвместими с живота му увреждания само отляво – съчетана гръдна травма, далак, травма на бедрени кости, с остра кръвозагуба следствие разкъсването на далака и слезката, при който силен страничен удар предпазните колани са малко ефективни. Независимо че водачът е бил без предпазен колан, дори и при носенето на такъв от него леталният изход не би могъл да бъде избегнат, като в случая и отворената въздушна възглавница не е могла да го предотврати. Заключението на САТМЕ не беше оспорено като въззивният съд го възприема като обективно, компетентно и убедително.

Предвид него следва да се приеме, че липсва съпричиняване на резултата от пострадалия, респективно, че няма основание да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, претендирани от наследниците на пострадалия – съпруга и деца в съответствие с чл.51, ал.2 – ЗЗД.

От решението не става ясно в какъв базисен размер и по какви съображения са определени по справедливост обезщетенията от съда и как са намалени предвид приетото съпричиняване, за да определи съдът в крайна сметка присъдените размери обезщетения за неимуществени вреди.

Въззивният съд намира, че на първата ищца – съпруга следва да се определи обезщетение в размер на 150000 лева, в горната граница на обичайно присъжданите от съда в подобни случаи обезщетения. Загубата е огромна, внезапна и безвъзвратна, като ищцата е загубила най-важния и обичан човек в живота си освен децата й – нейна морална и материална опора, другар и спътник в живота, с който тя е делила радости и несгоди, с когото е създала семейство, отгледала общи деца, била е духовно и емоционално обвързана и който я е издържал и се е грижил в последно време материално за нея, водил я е по медицински прегледи, тъй като е била онкоболна и трудоустроена. Покрусата и скръбта й по нелепо загиналия й съпруг е довела до затваряне в себе си и до невъзможност да се справи все още с изживяната психотравма – на погребението на мъжа си е припаднала, не излиза много от къщи, не може да го забрави и продължава да мисли и говори постоянно за него.

На вторите двама ищци – деца на пострадалия следва да се определят обезщетения от по 130000 лева на всеки, в средната граница на обичайно присъжданите такива при смърт на баща, като се отчете по-ниския интензитет на преживените болки и страдания спрямо изживените такива от 3 първата ищца - съпруга на пострадалия. Загубата на баща, който ги е отгледал и обичал, грижил се е за тях и ги е подкрепял емоционално и материално, докато отраснат и поемат пътя си в живота, който е бил безрезервно предан и всеотдаен към тях и цялото семейство и с когото ги свързват обич, привързаност, взаимопомощ и дълбока духовна и емоционална връзка, е огромна, още повече - претърпяна неочаквано при такива трагични обстоятелства – в резултат на жестока непредизвикана катастрофа. Синът е трябвало да стане без време глава на семейството и да поеме грижите по майка си и по отглежданите от баща му животни. Дъщерята, макар че живее понастоящем в гр.Пловдив, е била изключително близка с баща си – той заплащал квартирата й в чуждия град, в който намерила работа, а по-късно- и другар в живота, купил й кола, всеки ден се чували по телефона, при всеки възможен повод по празници се виждали, като родителите й я посещавали и в гр. Пловдив. Сега чака бебе, но то няма никога да познава дядо си. И двете деца продължават да страдат мъчително за баща си, станали са по-затворени и не могат да превъзмогнат загубата му. Съдът намира, че, така определени, обезщетенията ще са адекватни на претърпените от ищците болки и страдания и тези, които тепърва ще търпят, следствие на смъртта при ПТП на техния съпруг и баща.

Обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната му част и следва да се отмени и исковете на ищците да се уважат за разликите между присъдените от ДОС и определените от АС Варна размери обезщетения за неимуществени вреди, а именно за сумите: 50000 лева за първата ищца, 50000 лева за втория ищец и 55000 лева за третата ищца, ведно със законната лихва от исканата дата – 04.02.2021 г., както и да се отмени в частта за разноските, дължими от ищците на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София , за разликата над сумата 791.67 лева до присъдената такава от 2500 лева, съразмерно на уважената част от исковете. Решението следва да се потвърди в останалата му отхвърлителна част по всеки от исковете на ищците до размера на 200000 лева. Ответникът следва да се осъди да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ – гр.Добрич, представлявало ищците и настоящи въззивници, сумата 1094.60 лева – допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата 4544.86 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 – ЗА, определени от съда в минимален размер по Наредба №1/2004 г. съобразно 4 уважената част от исковете и от жалбата. Ответникът се осъжда и да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна сумата 9300 лева – допълнителна държавна такса за първоинстанционното и въззивното производства и сумата 600 лева – направени разноски за въззивната инстанция за сметка на бюджета на съда, а по сметката на Окръжен съд Добрич сумата 500 лева – направени разноски за първата инстанция за сметка на бюджета на същия съд.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №№21/17.03.2022 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д.№46 /2021 г. , в отхвърлителната му част по исковете на Й. СТ. ИВ., СТ.

ИВ. ИВ. и В. ИВ. ИВ., и тримата от гр.Г. Т., Добричка област , за разликата, съответно: от 100000 лева до 150000 лева по отношение на първата ищца, от 80000 лева до 130000 лева по отношение на втория ищец и от 75000 лева до 130000 лева по отношение на третата ищца, както и в частта за разноските, дължими от същите ищци на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София, за разликата над сумата 791.67 лева до присъдената такава от 2500 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София , ЕИК 121130788, да заплати на Й. СТ. ИВ. , ЕГН 6212268052, с адрес: гр.Г. Т., Добричка област, ул.“Цар Симеон“ №12, сумата 50000 лева – допълнително обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга й И. И. И. при ПТП от 08.10.2020 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София , ЕИК 121130788, да заплати на СТ. ИВ. ИВ. , ЕГН **********, с адрес: гр.Г. Т., Добричка област, ул.“Цар Симеон“ №12, сумата 50000 лева – допълнително обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на баща му И. И. И. при ПТП от 08.10.2020 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.02.2021 г. до окончателното й 5 изплащане.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София , ЕИК 121130788, да заплати на В. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.Г. Т., Добричка област, ул.“Цар Симеон“ №12, сумата 55000 лева – допълнително обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на баща й И. И. И. при ПТП от 08.10.2020 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част по всеки от исковете на ищците до размера на 200000 лева.

В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София , ЕИК 121130788, да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ – гр.Добрич, бул.“25-ти септември“ №52, ет.2, офис 10-11, БУЛСТАТ 124714556 сумата 1094.60 лева – допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата 4544.86 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 - ЗА.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София , ЕИК 121130788, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна сумата 9300 лева – допълнителна държавна такса за първоинстанционното и въззивното производства и сумата 600 лева – направени разноски за въззивната инстанция за сметка на бюджета на съда.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр.София , ЕИК 121130788, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Добрич сумата 500 лева – направени разноски за първата инстанция за сметка на бюджета на съда.