Решение № 3821 от 05.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1200/2026
- Вид
- Решение № 3821
- Подписан
- 05.06.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3821 гр. София, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100501200 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Г. В. В. срещу решение № 19808/03.11.2025 г. по гр.д. № 3617/2025 г. по описа на СРС, 78 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Г. В. В. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищцата сумата над 7000 лв. до сумата в размер на 15000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2024 г. в гр. София по вина на водач на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 27.08.2024 г. до погасяването.
Жалбоподателят – Г. В. В., твърди, че решението в частта, с която искът е отхвърлен, е неправилно, като счита, че има право на обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Счита по подробно изложени аргументи, че по делото е доказано да е претърпяла всички посочени в исковата молба травми, което обоснова присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер, отговарящ на критериите за справедливост. Ето защо, моли решението в частта, с 1 която искът е отхвърлен, да бъде отменено и искът да бъде уважен изцяло.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, оспорва въззивната жалба, като счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. В. В. с иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 15000 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера на иска) – частичен иск от 26000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по вина на водач на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие настъпило на 14.05.2024 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2025 г., до погасяването.
Ищецът – Г. В. В., твърди, че на 14.05.2024 г., около 20,20 часа в гр. София, на кръстовището, образувано от ул. „Христо Силянов“ и бул. „Ломско шосе“, ищцата е пресичала пътното платно на бул. „Ломско шосе“ на пешеходна пътека и зелен сигнал на светофарната уредба. Водачът на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ******** е предприел маневра за ляв завой на кръстовището и не е пропуснал ищцата, която е пресичала в този момент, в резултат на което е ударил ищцата. В резултат на посоченото ПТП сочи, че са причинени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на следните увреждания – контузио капитис, мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание и липса на спомен, контузия на гръдния кош, повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на долната част на гърба и таза, контузия на друга и неуточнена част на предмишницата, подкожен хематом и кръвонасядане в областта на дясната предмишница, кръвонасядания в областта на дясната ръка, кръвонасядания в областта на дясното седалище, кръвонасядания в областта на лявото рамо и лявото коляно, лумбална лордоза, стеснено междупрешленно пространство на ниво A5-Ec1, увреждане на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде, както и психическа травма. Ответникът не е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му вреди, въпреки отправената извънсъдебна претенция. Ето защо, и на основание чл. 432 КЗ предявява пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 причинителя на вредата за осъждането на застрахователя да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 15000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпило на 14.05.2024 г. застрахователно събитие, причинено по вина на водач на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването.
С обжалваното решение искът е уважен частично до сумата в размер на 7000 лв., като е отхвърлен за пълния предявен размер от 15000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 26000 лв. Решението е обжалвано от ищеца в частта, с която е отхвърлен за разликата над 7000 лв. до 15000 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди в претендирания размер.
Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-268 от 14.05.2024 г., показанията на свидетеля В.Д.И. – пряк свидетел на ПТП, както и от заключението на приетата в рамките на първоинстанционното производство съдебноавтотехническа експертиза, се установява следният механизъм на ПТП – на 14.05.2024 г., около 20,20 часа, лек автомобил „БМВ X5“ с рег. № ******** се е движил в гр.
София по ул. „Христо Силянов“, с посока от ул. „Екзарх Стефан“ към „Възрожденска“, и на кръстовището с бул. „Ломско шосе“ водачът на посоченото МПС е предприел маневра за завоя наляво, при която е реализирал ПТП с пресичащите на зелен сигнал на светофарната уредба пешеходци Г. В. В. и В.Д.И..
При посочения механизъм на ПТП виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „БМВ X5“ с рег. № ********, тъй като е нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП, съгласно който законов текст водачът на МПС е длъжен да пропусне преминаващите по пешеходна пътека, като намали скоростта или спре.
Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния водач и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът отговаря за всички преки и непосредствени вреди, причинени от виновния водач на лек автомобил „БМВ X5“ с рег. № ********.
Следва да се установи, дали ищецът е претърпял твърдените в исковата молба 3 неимуществени вреди вследствие противоправно поведение, осъщественото от застрахованото по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника лице.
Съгласно представените по делото медицински документи и заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания. При първоначалния преглед, извършен непосредствено след ПТП, са установени – съмнения за мозъчно сътресение, повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на гръдния кош без данни за травматични увреди на гръдния кош и корем, контузия в долната част на гърба и таза, контузия на друга, неуточнена част на предмишницата – начален хематом от улнарно на дясната предмишница. След извършени изследвания във ВМА – рентгенографии на гръден кош, поясни прешлени, обзорна графия на таза и рентгенография на череп в две равнини, не са описани счупвания или други травматични промени. На 20.05.20224 г. е извършено съдебномедицинско освидетелстване на ищцата, при което е установено: кръвонасядане в областта на дясната предмишница 6/4,5 см.; кръвонасядания в областта на дясната ръка по гърба между 2-4-ти пръсти 3/2 см.; кръвонасядане в областта на дясното седалище 7,5/5,5 см.; кръвонасядания по вътрешната повърхност на ляво коляно 3/1,5 см. По-късно по повод на оплаквания от постоянно главоболие при направен ЯМР е поставена диагноза на ищцата пансинуит (възпаление на лигавицата, което засяга едновременно всички синусови кухини). По повод от оплаквания в болки в кръста е извършено рентгеново изследване на 31.05.2024 г., при което е установено стеснено междупрешленно пространство на ниво на пети поясен и първи кръстен прешлени. Вещото лице дава заключение, че описаните травматични увреждания, с изключение на възпалението на лигавицата-пансинуит, могат да се получат при процесното ПТП, като би следвало да преминат за срок до две седмици, без да оставят последици за живота и здравето на ищцата. Според вещото лице, уврежданията, получени в резултат на процесното ПТП, са такива, водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
Следователно, установява се по делото, че в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла твърдените увреждания на здравето.
Съгласно показанията на свидетеля В.Д.И. – пряк свидетел на ПТП, двете с ищцата са пресичали пешеходна пътека, като са били ударени от автомобил, преминаващ през кръстовището. След удара двете са паднали на земята, като, според показанията на свидетеля И., първоначално ищцата е изгубила съзнание и е лежала на земята неподвижна. След като ищцата се е свестила, с помощта на свидетеля И. се е преместила от пътното платно на тротоара в близост до намираща се там спирка на градския транспорт. И двете са били много стресирани от случилото се, като ищцата е била ударена в дясната страна в таза, при падането си е ударила главата, изпитвала е 4 болка в таза, гръдния кош, левия крак и ръката. След пристигане на полиция и линейка ищцата и свидетелят И. са транспортирани във ВМА, където са били прегледани. В период от около месец след инцидента ищцата е изпитвала болки, имала е световъртеж, гадене, като се е придвижвала трудно. Била е много стресирана, като е изпитвала страх да излиза от вкъщи, тъй като е имала притеснения, че инцидентът може да се повтори, плакала е, сънувала е кошмари. За период от около 2 седмици не ходила на работа, предвид получените от нея травми.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на противоправното поведение на застрахованото при ответника лице ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, вследствие на увреждането на ищцата, следва да се отчете обстоятелството, че периодът на възстановяване от претърпяното от ищцата увреждане не е дълъг, тъй като се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдейки от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, и издадения болничен лист след инцидента, видно от който ищцата е била неработоспособна за период от 14 дни, като към настоящия момент оздравителният процес е приключил.