Решение № 124 от 10.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Перник, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720103882 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба подадена от КР. П. Г., живущ в гр. Перник, **** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК 113012360 Гр. Перник 2303 кв.

„Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор С искане за признаване за установено по отношение на ответното дружество -„Топлофикация - Перник” АД - гр. Перник, че вземанията му по изпълнителен лист, издаден на 24.03.2010 г. по ч.гр. дело № 3896/2009 г. на Районен съд Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1681 по описа за 2020 г. на ЧСИ С.Б. с район на действие Окръжен съд Перник и peг. № 753 в КЧСИ: в размер на 4758,34 лв., представляваща неизплатени суми за доставена топлоенергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *** /старо наименование **** за периода 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. включително, както и на сумата от 1906,39 лв. представляваща изтекла законна лихва върху помесечните вземания на ответника за периода от 30.11.2003 г. до 13.10.2009 г., както и вземането за законна лихва, считано от датата на подаване на ЗИЗИПЗ - 21.10.2009 г. до окончателното й изплащане, която законна лихва до 21.07.2021 г. е в размер на 5 710,06,74 лв., както и на сумата 258,29 лв. ю.к. възнаграждение по ч.гр. дело № 3896/2009 г. Е НЕДЪЛЖИМО КАТО ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ, както са недължими на основание чл.

119 от ЗЗД сумите по изпълнително дело № 20207530401681 на ЧСИ С.Б. с район на действие ОС - Перник: 1413,01 лв., от които - 151,80 лв. - обикн. такси ЧСИ, 105 лв. - ю.к. възнаграждение по изпълнителното дело и 1156,21 лв. с ДДС - такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, както и да бъде осъдено ответното дружество „Топлофикация - Перник” АД - гр.

Перник да заплати на ищеца сумата от 343,39 лв. - частично изплатени суми на взискателя 1 по изпълнително дело № 1681/2020 г. и частично платени такси и разноски на ЧСИ С.Б. по същото изпълнително дело като недължимо платени поради погасяването им по давност, заедно със законната лихва за забава върху недължимо платените и погасени по давност суми в общ размер на 343,39 лв., считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумите. С исковата молба се иска и присъждане на направените съдебни разноски пред всички инстанции до окончателното му приключване.

Съдът намира, че е сезиран с два съединени иска с правно основание чл. 439, чл. 124 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК и чл.55 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 24.03.2010 г. по гр. д. № 3896/2009 по описа на Пернишки районен съд. Ответникът образувал изпълнително дело № 370/2015 г. по описа на ЧСИ Е.Д. въз основа на издадения изпълнителен лист. Твърди се, че посоченото изпълнително производство било прекратено по перемция. Впоследствие ответникът подал нова молба до съдебния изпълнител въз основа на същия изпълнителен лист, при което било образувано изпълнително дело № 1681/2020 по описа на ЧСИ С.Б.. В резултат на предприетите по това изпълнително дело действия по принудително изпълнение- налагане на запор върху вземания на ищеца при трето задължено лице от ЧСИ С.Б. - от ищеца като длъжник по изпълнителното дело е събрана сумата от 343,39 лв. Излага аргументи за погасяване по давност на процесните вземания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъдат уважени изцяло исковите претенции и бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от представените по делото писмени доказателства по молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД е образувано гр.д. 3896/2009г. по описа на Районен съд гр. Перник с длъжник КР. П. Г., живущ в гр. Перник, **** . По това дело Районен съд гр.

Перник, e издал изпълнителен лист от 24.03.2010г., съгл. който 17.03.2008 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” - Перник сумата 4758,34 лв., представляваща неизплатени суми за доставена топлоенергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *** /старо наименование **** за периода 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. включително, както и на сумата от 1906,39 лв. представляваща изтекла законна лихва върху помесечните вземания на ответника за периода от 30.11.2003 г. до 13.10.2009 г., както и вземането за законна лихва, считано от датата на подаване на ЗИЗИПЗ - 21.10.2009 г. до окончателното й изплащане.

2

Въз основан на този изпълнителен лист на 08.06.2011г. е образувано изпълнително дело № 370/2011 по описа на ЧСИ Д.. По него са извършвани изпълинтелни действие, като последното валидно изпълнително действие е било реализирано на 25.11.2011г. С постановление от 14.01.2019г. делото е прекратено поради настъпила перемция.

Въз оснава на същия изпълнителен лист на 15.10.2020г. е образувано изпълнително дело № 1681/2020 по описа на ЧСИ Б.. По това изпълнително дело със запорно съобщение от 02.11.2020г. е наложен запор на сметката на ищеца в Алианц Банк. По този запор след постъпили суми по сметката на ищеца от третото лице - Алианц Банк по сметка на ЧСИ Б. са били реализирани два превода на 19.11.2020г. е била преведена сумата от 219.40 лв. и на 14.12.2020г. е била преведена сумата от 123.99 лв. Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист постъпилите суми са били разпределени както следва 217.90+1.50 на ЧСИ Б., 86.49+1.50 на ЧСИ Б. и 30.00 +6.00 ДДС на ЧСИ Б..

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на 3 пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка е налице в момента, в който постъпи обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до произнасянето по което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата съдебна практика, възприемаща първото становище.

На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.

275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.

156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание 4

(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.