Решение № 6681 от 14.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6681 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110163429 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Е. М. Г. и Й. М. Г. за признаване за установено, че дължат разделно, по ½ част всяка една от тях от следните суми : сумата от 821,21 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2022г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Д***, ведно със законната лихва от 22.02.2023г. (дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане), сумата от 109,72 лева -обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 09.02.2023г., сумата от 42,45 лева – цена за доставена услуга дялово разпределение за периода м.01.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.02.2023г. (дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане) и сумата от 7,14 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 05.03.2020г. – 09.02.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9278/2023г. на СРС, 64 -ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Позовават се на изтекла тригодишна погасителна давност.

С писмени становища, депозирани в открито съдебно заседание, чрз адв. Николай Илчев, са развити доводи против предявените искове. Оспорва се ответниците да са собственици или ползватели на процесния имот, а при това и да имат качеството на клиенти на топлинна енергия спрямо процесния имот. По отношение на иска за акцесорното вземане се оспорва, че клиентите на 1

ТЕ изпадат в забава след покана, тъй като общата фактура била издадена на 31 -во число на месец юли за съответната година и клаузата на чл.33, ал.4 ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на обща фактура за тези фактури било настъпило след предвиденя срок за плащане. Относно претендираното вземане за дялово разпределение се възразява, че претенцията не е предявена от лице, разполагащо с надлежна легитимация, като в случая се предявявало чуждо право, след като дяловото разпределение не било извършвано от ищеца, а се твърдяло, че е извършено от друго лице. По делото не било доказано, че именно третото лице – помагач е извършило услугата дялово разпределение. Оспорва се да са извършвани услуги от топлинния счетоводител. Претенцията не била доказана и по размер, защото от събраните доказателства не се установявало как е опредЕ. цена за услугата дялово разпределение. Евентуално, при доказване, че е налице сключен договор между етажните собственици и дружеството, извършващо дяловото разпределение, то цената на услугата се дължала на етажните собственици. Оспорва ответниците да са изпаднали в забава за плащане на цената на услуга дялово разпределение порадли липса на уговорка за срок за плащането й, поради което за изпадането в забава била нужна покана. Поддържа се възражението за изтекла погасителна давност, като са развити съображения относно началната дата, от която следва да тече давностният срок.

Съдът дължи обсъждане и на депозираното след срока по чл.131 ГПК становище, защото в него са наведени правни и фактически доводи (в този смисъл решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК, решение № 290 от 15.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., I г. о., ГК). В случая възражението за изтекла погасителна давност, което се преклудира с изтичане на срока по чл.131 ГПК (арг. чл.133 ГПК), е направено в законоустановения срок с подадения отговор на исковата молба, като в писменото становище единствено са развити съображения за прилагането на правилата за погасителната давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 20.04.1992г. се установява, че процесният имот е придобит от М.Г.К. и А.Д.К.. От приетите като доказателства удостоверения за наследници се установява, че М.Г.К. е починал на 28.07.1994г. и е оставил за свои наследници : А.Д.К. (съпруга) и ответниците – Й. М. Н. и Е. М. Г. (дъщери), и А.Д.К. е починала на 16.06.2004г. и е оставила като наследници дъщерите си – ответниците по делото. По делото няма твърдения и данни за извършване на разпоредителни сделки с имота или на друго основание титулярите им да са изгубвали правата си върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния имот през процесния период по наследствено правоприемство от родителите им при равни квоти – чл.5, ал.1 ЗН. Като собственици на имота ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба 2 на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била начислявана, като радиаторите в жилището са затапени/демонтирани. Начислявана е била ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и ТЕ за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Потреблението на топла вода е изчислявано въз основа на реален отчет на технически изправен и узаконен водомер за топла вода. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съгласно нормативните изисквания.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 821,22 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 838,84 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 17,62 лева.

Установява се плащане на сума в размер на 11,25 лева, видно от отбелязване в обща фактура № 1014134587 за отчетен период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. (л.25 от делото). Други плащания не се твърдят и не се установяват.

При това съдът приема, че неплатеният размер на задължението за цена за доставена топлинна енергия в имота възлиза на сумата от 809,97 лева.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, 3 то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия.

Неоснователно се възразява, че клиентът на ТЕ изпада в забава за плащането на цената на доставената топлинна енергия след покана, защото в Общите условия е предвиден срок за плащане на задълженията – 45 – дневен срок. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.