Решение № 192 от 16.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000501178 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 904180 от 3 ноември 2020г. по гр. д. 162 /2018г. Окръжен съд - Благоевград е осъдил Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, гр. София, да заплати на А. С. Т. сумата от 24 000. 00 лв.

(двадесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.8.2013г. в района на манастир Спитали Месиняс, област Пелопонес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2018г. до окончателното й плащане, като отхвърлил иска над уважения размер до предявения от 100 000 лв., както и иска за присъждане на законна лихва за забава за периода от 22.8.2013 г. до 21.10.2018 г. като неоснователни; осъдил ответника да заплати на адв. Т. П. адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв. за осъщественото пред първа инстанция безплатно процесуално представителство, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.; осъдил ответника да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 960 лв. (деветстотин и шестдесет лв.) и 933 лв. /деветстотин тридесет и три лева/ за направени и заплатени от бюджета на съда разноски; осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 6 1

696 лв. направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С определение, постановено по реда на ч. 248 ГПК, съдът е изменил решението си в частта за разноските, като е намалил размера на присъденото на адв. П. адвокатско възнаграждение на 847, 20 лв.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца и на ответника.

Въззивната жалба на А. С. Т. е подадена срещу решението по гр. д. № 162/2018г. на ОС - Благоевград в негова отхвърлителна му част – до размера от 48 000 лв. С доводи, концентрирани върху нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на търсеното обезщетение, се иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на иска до посочения размер.

СНББАЗ е оспорил въззивната жалба на ищеца.

Ответникът СНББАЗ също е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в неговата осъдителна част. Излага доводи, че решението е неправилно, тъй като искът е погасен по давност, съдът неправилно не е признал задължителната сила на оправдателната присъда, по делото не била доказана и причинната връзка между травмата и твърдения механизъм на увреждане. Евентуално счита, че определеното обезщетение е в завишен размер, тъй като не е приложен лимитът на гръцкия спомагателен фонд, отделно от това обезщетението е несъответно на естеството и тежестта на вредите. Счита още, че определеният размер на съпричиняването от 20 % е занижен и следва да бъде определен поне в размер на 50 %. Иска съответна на изтъкнатия порок защита срещу решението.

А. С. Т. е оспорил жалбата на ответника.

В хода на въззивното производство ищецът Т. е починал и неговото процесуално положение е преминало върху наследниците му по закон М. А.

С. и С. А. С..

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника в качеството му на Компенсационен орган в размер на 24 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, претърпените болки, страдания и неудобства, проведеното оперативно планово лечение, възстановяването, възможността за проява на спорадични 2 болки при определени обстоятелства, редуцирано до този размер поради приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат от 20 %.

Присъдил е лихвата за забава, начиная от 21.10.2018г. по арг. от чл. 516, ал. 2 КЗ. Правопогасяващото възражение за давност на ответника е счетено за неоснователно, тъй като исковата молба е подадена по пощата на 21.08.2018г. преди да изтекъл петгодишният срок за предявяването на иска.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части – съдът се е произнесъл по предявяния иск макар и при дадена правна квалификация по действащия КЗ. За да приеме, че решението в обжалваните части е допустимо САС съобрази, че българският съд е компетентен да разгледа предявения иск от пострадало лице с „местоживеене“ в страната срещу ответник с „местоживеене“ в страната (вж. и чл. 4 вр. чл. 62 и чл. 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, влязъл в сила и приложим към датата на подаване на исковата молба ). На следващо място, като косвен резултат от решаващата си дейност въззивният съд счита обжалваното решение за неправилно в обжалваната от ответника част и правилно като резултат в обжалваната от ищеца част.

За да се произнесе, САС взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск на пострадало от ПТП лице срещу Компенсационен орган, каквито функции изпълнява ответникът НББАЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 000 лв., до какъвто размер на иска спорът е пренесен във въззивната инстанция.

Ищецът А. С. Т. твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 22.8.2013 г. в района на манастир Спитали Месиняс, област Пелопонес, Република Гърция, причинено от С. Т. Л., по чието настояване се качил в задната част на управлявания от нея автомобил, за който се установило, че няма застрахователно покритие, и от който изпаднал поради управлението му с несъобразена скорост. От ПТП, твърди ищецът, е получил фрактура на левия долен крайник и други физически увреди, както и психически травми.

3

Бил лекуван оперативно двукратно, а в продължение на 4 месеца бил обездвижен и имал нужда от чужда помощ.

Ответникът е оспорил иска, като е заявил, че може пълноценно да се защити срещу него след установяване на съдържанието на приложимото гръцко право. Затова е оспорил с общи възражения механизма на ПТП, противноправното и виновно поведение на водача на автомобила, релевирал е и общо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Евентуално е оспорил размера на иска с възражения, че в случай на липса на застраховка за увреждащия автомобил обезщетението не може да надвишава 6 000 евро, като щетата се ликвидира от гръцкия гаранционен фонд. Направил е и правопогасяващо възражение за давност, с което е обосновал недопустимост на иска, основано на факта, че исковата молба е постъпила в съда на 23.08.2018г. Възразил е евентуално и, че се дължи лихва за забава след изтичане на два месеца след получаване на исковата молба. В съдебно заседание е заявил позицията си, че в случай, че водачът на МПС няма задължителна застраховка ГО, отговорността на гръцкия гаранционен фонд е лимитирана, като той би бил отговорен за изплащане на обезщетение до размера от 6 000 евро – съгласно закон 489/1976г.

Във връзка със спорните по делото въпроси е установено, че ищецът е претърпял пътен инцидент на 22.08.2013г. в Гърция. По това време е бил на работа там, като св. А. е разказала, че са били „на грозде“. След приключване на работата на нивата, А., който работел от няколко години в Гърция, но разбирал малко гръцки, се качил в каросерията на пикапа, управляван от С.

(С.), тъй като тя му казала на гръцки да се качи там. След като тръгнали с пикапа по път, който на места бил на черен, по-късно свидетелката, която се качила в автомобила при попа – съпруг на С., видяла, че пикапът е спрял, а А. е пропаднал в една пропаст и „пищял“, че си е счупил крака. Закарали го в болницата, където останал 2 дни, и откъдето заедно със съпругата си – св. А., дошла от гръцки остров, се прибрали в България.

Св. А., с която ищецът е живял на семейни начала, майка на двете им деца, чийто показания подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е разказала, че след като с А. се върнали в България с кола, той бил настанен в Благоевградската болница, където е опериран, поставили му болтове и гипс за 8 месеца, след махането на който започнал 4 рехабилитация, тя го придружавала в болницата и той бил изцяло зависим от нея; после ползвал две патерици, впоследствие само с една патерица се придвижвал за около година и към м. 03.2019г., когато е проведен разпитът, вече можел да се движи сам, но само на кратки разстояния. Свидетелката твърди, че състоянието му се влошило след втората операция година след инцидента, когато махнали част от поставения в крака материал, вече не можел да работи като майстор и на полето.

В заключението на вещите лица по назначената комплексна експертиза, уточнено в съдебно заседание, изготвено без протокол за ПТП и за оглед на местопроизшествието, е прието, че е възможно по описания в исковата молба начин - при падане от каросерията на пикапа, - ищецът да е получил счупване на външния кондил на лявата подбедрица, лекувано оперативно с поставяне на метална остеосинтеза, която е била извадена частично на 15.12.2014г. Това счупване е причинило трайно затруднение на движенията на крайника на ищеца за около 6 месеца, при възможни попродължителни спорадични болки, които първоначално са били с голям интензитет, като към 19.12.2014г., след втората операция, било установено възстановяване на движенията. Откритите по време на болничните престои на ищеца общи заболявания са без причинна връзка с травматичната увреда.

Възможно е такъв вид счупване като полученото да се получи и при усукване на крака. Уточнено е още, че ако травмата е причинена при описания в исковата молба механизъм, от въргалянето следва да има и други травми като охлузвания и пр., но в случая няма описание на външния вид на пострадалия при приема му в болница. Вещото лице медик е пояснило и, че в епикризата, удостоверяваща престоя на ищеца в болница в Благоевград, в анамнезата е записано, че увредата му е вдясно вместо на реално установеното от него място вляво.

Съгласно решението на Едночленен съд за леки престъпления Каламата, обвиняемата С. Т. Л. е обявена за невинна, поради съмнения по отношение на първото деяние, - телесна повреда по небрежност, извършено в Спитали, Месиния на 22.08.2013г.; обявена е за невинна и по отношение на второто деяние – нарушение на чл. 43, пар. 2, сл.б/ и пар. 4 от Закон 2696/1999, извършено на същото място на 22.08.2013г. Повдигнатото обвинение е било за управление на автомобила с несъобразена със състоянието на пътя скорост и без водачът да упражнява постоянен контрол 5 върху автомобила, от което е причинена телесна повреда на ищеца.

Първоинстанионният съд, постановил решението, е удостоверил, че обсъденото решение № 3.442/04.12.2018г., към 08.07.2020г. не е обжалвано; не е внасяна молба за обжалване, нито е поискана съответната съдебна преписка от Прокурора към Върховния съд; решението е вписано в специалната книга с окончателни наказателни решения, непреписани окончателно, с пореден номер 784 и дата 04.12.2018г. Не се спори, че между фактическите обстоятелства на повдиганото обвинение и фактически обстоятелства, с които ищецът субстанцира спорното право, измежду които тези за осъществено непозволено увреждане, извършено от водача на автомобила, в койъто е бил пътник, са идентични.

Според изисканата от въззивния съд информация по реда на ЕКОПИ, съгласно чл. 321 от Гражданския кодекс на РГърция, окончателното решение в гражданския процес не може да се генерира от решение на наказателен съд, като за илюстриране на правните последици на акта на наказателния съд е изпратено и решение № 4/2020г. на Ареопага – Върховния касационен съд в Гърция. В мотивите към това решение е записано, че гражданският съд може да се отклони от преценката на наказателния съд с абсолютно мотивирано решение, като не може да използва оправдателното решение, за да почерпи аргументи за вината на подсъдимия.