Решение № 2597 от 05.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2597 гр. Бургас, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120100766 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава десета от АПК.

Образувано е по жалба вх. № 5289/06.02.2024 г., от Д. К. В. срещу, Решение № 7200О/10.01.2023 г., както и предходни Решение № 2980/06.01.2000 г. и Решение № 6С/17.01.2005 г., постановени по преписка № 2980/06.01.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** с искане за обявяването им за нищожни, а в условията на евентуалност – за тяхната отмяна, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че наследодателят на жалбоподателя Д. Н. К. е бил собственик на земеделски земи в землището на гр. Ч***, внесени за коопериране в ТКЗС. Сочи се, че наследник на Д. Н. К. е подал заявление за възстановяване на правото на собственост върху наследствените земи. Излага се, че впоследствие са поставени решения, с които е определен начина на обезщетяване за земеделските земи, като според жалбоподателя решенията са нищожни, поради некомпетентност, нарушение на материалния и процесуалния закон и поради липсата им на мотиви. Сочи се, че обжалваните решения не са връчени на жалбоподателя. Твърди се, че обжалваните решения са постановени в нарушение на чл. 10Б, ал. 1 т. 1 и т. 2 и ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 19 ал. 20 т. 4 и чл. 23А ал. 1 т. 1 от ППЗСПЗЗ, имотите, върху които не е възстановено правото на собственост, находящи се в землището на гр.

Ч***, до морето и са „Трета категория“ в местност „***“, са обезщетени с неравностойни земи.

Направено е искане за обявяване на нищожност на решенията, а в условията на евентуалност – отмяната им.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

В законоустановения срок по чл. 163 ал. 2 от АПК ответникът Общинска служба по 1 земеделие – С*** не представя писмен отговор на жалбата.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят подържат жалбата.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва жалбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е удостоверение за наследници на Д. Н. К., починал на **** г., от което се установява, че наследник по закон на същия е жалбоподателя Д. К. В..

По делото е представено Решение № 7200-О/10.01.2023 г., постановено по преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С** по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване на земеделска земя.

По делото е представена цялата преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С***, в която посочените като основание за издаване на Решение № 7200О/10.01.2023 г., постановено по преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С***, решения - Решение № 2980/06.01.2000 г. и Решение № 6С/17.01.2005 г., постановени по преписка № 2980/06.01.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С** не се съдържат.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В хода на проведената по реда на чл. 158 от АПК служебна проверка относно редовността на предявената жалба, съдът констатира, че същата е депозирана от активно – процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване на акта.

Искането за отмяна е направено в законоустановения срок. Жалбата ангажира надлежно правораздавателната компетентност на сезирания съд, който е и родово и местно компетентен да упражни съдебен контрол по отношение законосъобразността на оспорвания акт.

По правилото на чл. 170 ал. 1 от АПК тежестта на доказване на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му лежи върху административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят – в случая ответника по делото.

Когато в процеса за отмяна съдът установи нищожност на оспорения акт я обявява, дори да липсва искане за това – чл. 168 ал. 2 от АПК.

Въпреки указаната доказателствена тежест административният орган не е ангажирал доказателства за наличие на решенията, посочени в Решение № 7200-О/10.01.2023 г., постановено по преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С***, като основа за издаване на същото. Последното обуславя извод, че такива не съществуват и доколкото процедурата по постановяване на Решение № 7200-О/10.01.2023 г., постановено по преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** представлява динамичен фактически състав, тоест последващо решение може да бъде постановено, само доколкото са издадени предходните, то същото се явява нищожно.

Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за нищожност на оспореното решение. По тези съображения, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, респ. решението следва да бъде обявено за нищожно, а преписката – върната на административния орган за произнасяне с валидни и законосъобразни решения, съобразно чл. 173 ал. 2 от АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя 2 следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски. По делото са представени доказателства за сумата от 800, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 7200-О/10.01.2023 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С***, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

ВРЪЩА преписката по Решение № 7200-О/10.01.2023 г., постановено по преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** за издаване на валидни и законосъобразни решения, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. С*** да заплати на Д. К. В., ЕГН ********** с адрес гр. Ч**, ул. *** сумата 800 лева /осемстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Бургас, в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3