Решение № 116 от 09.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000947 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260100 от 27.06.2021 г.,постановено по т.д.№121/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,е осъден ответника З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на ищеца БР. Й.

Л. с ЕГН ********** на основание чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 51 521,53 лв.,“представляващо претърпените от него увреждания,причинени от ПТП,станало на 28.12.2018 г.,около 15,30 часа в гр.П. на бул.“Б.“,при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка/модел „Ф.“,с рег. Номер ***,от И.С.Д.,ЕГН **********,като нарушил правилата за движение по пътищата-чл.116 от ЗДвП,чл.119,ал.1 от ЗДвП и чл.40,ал.1 от ЗдвП,по непредпазливост е причинил на БР. Й. Л.,ЕГН **********,средна телесна повреда изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник,вследствие на счупване на тибиалното плато /латерален кондил/ на лявата подбедрица,като деянието е извършено на пешеходна пътека“,ведно със законната лихва за забава,дължима от 17.04.2019 г. до пълното изплащане на сумата.

Също така,със същото решение е осъден ответника З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на адвокат М.Д.-САК,сумата от 2030 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете и е осъден още да заплати държавна такса върху уважената 1 част от исковете в размер на 2060,86 лв.,в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

С определение №260484 от 28.09.2021 г.,постановено по т.д.№121 2019 г. по описа на ОС-П.,на основание чл.248,ал.3 от ГПК е изменено решение №260100/27.06.2021 г.,постановено по същото дело,в частта за разноските,с което е осъдено З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на адвокат М.Д.-САК,сумата 2030 лв.,представляващи адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете,като е осъдено същото дружество да заплати на посочения адвокат сумата от 2075,64 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете /вместо присъдената с решението по-малка сума от 2030 лв./.

Наред с това,с определението от 28.09.2021 г.е оставена без уважение молбата за изменение на решението относно разликата над присъдените 2075,64 лв. до сумата на общия претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2 366,50 лв.,като неоснователна.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на З. „Д.“АДгр.С. с ЕИК *** срещу част от решение №260100 от 27.06.2021 г.,постановено по т.д.

№121/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,и по частна жалба на адв. М.И. Д.-пълномощник на БР. Й. Л.,срещу част от определение №260484 от 28.09.2021 г.,постановено от ОС-П. по същото търговско дело.

Жалбоподателят З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** обжалва горното решение в частта,с която първоинстанционният съд е осъдил ответника-жалбоподател да заплати на ищеца Б.Л. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,причинени по повод възникнало на 28.12.2018 г. пътнотранспортно произшествие за разликата над 25 000 лв. до присъдените 50 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 17.04.2019 г.Сочи се в жалбата,че обжалваемият интерес е в размер на 25 000 лв. и че в обжалваната част решението е неправилно,постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.Изложено е оплакването,че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД,като не е направил правилна,пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедливост,изведени от съдебната практика,а заедно с това е надценил търпените от ищеца болки и страдания.Поддържа се и довода,че не е потвърдено по категоричен начин твърдението на ищеца,че в резултат на процесното ПТП същият е към днешна дата не се е възстановил от преживения стрес и психически увреди.Жалбоподателят твърди,че по делото липсват каквито и да било доказателства за проведена терапия или търсена психологична/психиатрична помощ за приетите от ОС-П. изводи относно наличието на такива травми и преживявания.Развит е и аргумента,че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. е прекомерно по размер и несъответстващо на пректиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии,запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД,а от друга страна,на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания,респ. Интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и приноса за удължаването на оздравителния процес от негова страна.Заявено е,че не 2 са отчетени също и конкретната социално-икономическа обстановка в страната към датата на ПТП,акто и средната работна заплата за страната към този момент.

Въз основа на всички изложени в жалбата аргументи и оплаквания,е поискано да бъде отменено решение №260100/27.06.2021 г.,постановено по т.д.№121/2019 г. по описа на ОС-П.,с което първоинстанционният съд е осъдил ответното застрахователно дружество /настоящ жалбоподател/ да заплати на ищеца Б.Л. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,причинени по повод възникнало на 28.12.2018 г. ПТП за разликата над 25 000 лв. до присъдените 50 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 17.04.2019 г.,и вместо него да се постанови друго решение,с което да се отхвърли предявения иск в описаната част,ведно с произтичащите от това последици досежно лихвите и разноските.

В условията на евентуалност,дружеството-жалбоподател е поискало,ако въззивният съд намери жалбата за частично основателна,да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.Моли да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции,в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В законният срок от въззиваемия БР. Й. Л.,„рез пълномощника му адв. М.Д.,е подаден писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложено становището,че същата е неоснователна и необоснована,а обжалваното решение е правилно,законосъобразно и обосновано.Поддържа се,че съдебният състав е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,и е формирал убеждението си върху всички тях,като е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.Конкретни доводи в тази насока са развити в отговора и въз основа на тях въззиваемият моли да се остави без уважение депозираната от дружеството-застраховател въззивна жалба и да се потвърди обжалваното с нея решение като правилно,законосъобразно и обосновано.Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение,определено на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата,във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от същия закон.

От дружеството-жалбоподател и от ответника по въззивната жалба не са заявени искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

С частната жалба,подадена от адв. М.Д.-пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство БР. Й. Л.,е обжалвано определение №260484 от 28.09.2021 г.,постановено по т.д.№121/2019 г. по описа на ОС-П.,в частта,с която е оставена частично без уважение депозираната от адвоката молба за изменение на решение №260100 от 27.06.2021 г.,като не е уважена претенцията на адвоката за присъждане на адвокатски хонорар по чл.38,ал.2 от ЗАдв. за процесуално представителство пред първата инстанция за сумата над 2075,64 лв. до претендираната сума в общ размер от 2366,50 лв.Сочи се,че искането е било да се присъди сума от още 336,50 лв.,а искането е било уважено само частично-за сумата от 45,64 лв.Поддържа се аргумента,че с оглед изхода на спора и съобразно уважените искове за имуществени и неимуществени вреди,както и фактическата и правна сложност на делото,дължимото в полза на адвокат М.Д. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА възлиза на общата сума от 3

2366,50 лв. и се формира от сумата в размер на 2030 лв.,изчислена съобразно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху предявения и уважения в пълен размер иск за неимуществени вреди от 50 000 лв. и сумата от 336,50лв.,изчислена събразно чл.7,ал.2,т.4 от същата наредбавърху предявения и уважен в пълен размер иск за имуществени вреди от 1521,53 лв.Изложен е и довода,че неправилно съдът е приел в обжалваното определение,че в случая става въпрос за един предявен иск срещу застраховател за Поддържа се,че по делото са предявени два обективно съединени иска,всеки от които се отнася за различна обезвреда,с различна стойност и значение,с различен предмет и доказателствена тежест.,като за всеки от тях се дължи търсеното адвокатско възнаграждение.

С оглед на изложените в частната жалба съображения е поискано горното определение да бъде отменено в частта,с която е оставена без уважение депозираната от адв.

Д. молба по чл.248 от ГПК и да се присъди в неяна полза сумата от 290,86 лв.-допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред първата инстанция.

На ответника по частната жалба- З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК ***,е връчен редовно препис от същата,но в законния срок не е подаден отговор от него и не е взето становище по тази частна жалба.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба на З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК ***,е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частта,срещу която е насочена жалбата и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е процесуално допустимо в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение практически е влязло в сила в частта му,с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера от 25 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 17.04.2019 г. г. до окончателното плащане,както и в частта,с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1521,53 лв.,ведно със законната лихва от посочената дата,тъй като в тези части 4 решението не е обжалвано в законоустановения срок.

Предвид горното,въззивният съд намира,че е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи,образуващи фактическия състав на предявените от ищеца БР. Й. Л. против ответника З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** преки искове по чл.432,ал.1 от КЗ,която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция.Тези елементи са:наличие към датата на процесното ПТП-28.12.2018 г. на сключена с ответното застрахователно дружество и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил марка „Ф.“,модел ***“ с рег.№***,управляван от водача,виновен за настъпване на произшествието-И.С.Д.;осъществяване на непозволено увреждане от същия водач,който поради нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил на ищеца установените по делото травматични увреждания.

По отношение на единствено спорния между страните пред настоящата инстанция въпрос-относно размера на дължимото на въззиваемия Б.Л.-ищец в първоинстанционното производство,обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на получените от процесното ПТП травматични увреждания,настоящият състав приема за установено следното: