Определение № 542 от 16.06.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 252/2023
- Вид
- Определение № 542
- Подписан
- 16.06.2023
- В сила
- 16.06.2023
- Състав
- ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 542 гр. Перник, 16.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500252 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 от ГПК във връзка с чл.419 ал.1 от ГПК.
С Разпореждане № 15464 от 25.10.2022г., постановено по ч. гр. д. № 5540/2022г. по описа на Районен съд – Перник, последният е допуснал незабавно изпълнение върху подлежащо на изпълнение вземане на длъжника Ц. И. А., с ЕГН: **********, удостоверено в представения документ по чл. 417 от ГПК и е разпоредено издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя. Издадена е Заповед за изпълнение № ***г. срещу длъжника за сумата от 14 831,10 лв.
/четиринадесет хиляди и осемстотин тридесет и един лева и 10 ст./ - главница по Договор за поръчителство от ***г., обезпечаващ вземането по Договор за потребителски кредит от ***г. сключен с Н. Г. Н., като договорът за поръчителство е сключен между Ц. И. А. с ЕГН: ********** и „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, отчетени по сметка № ***, сумата 15 617,81 лв./петнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 81 ст./, представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 08.04.2014г. до 05.10.2022г. и сумата 2 150,63 лв. /две хиляди сто и петдесет лева и 63 ст./, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 08.04.2014г. до 05.10.2022г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 14 831,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 06.10.2022г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумите 651,99 лв./шестстотин петдесет и един лева и 99 ст./- държавна такса и на сумата 50,00 лв.
/петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. За посочените суми в полза на заявителя е издаден и изпълнителен лист от ***г.
Против така постановеното Разпореждане е подадена частна жалба от длъжника Ц. И. А., с ЕГН: **********, с която се иска отмяна на разпореждането и обезсилване 1 на издаденият изпълнителен лист. Ведно с частната жалба, от Ц. И. А. е депозирано и възражение по чл. 414 от ГПК, съгласно изискванията на чл. 419 ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, доколкото жалбоподателят счита, че документът по чл. 417 ГПК не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че е подписал договор за поръчителство, но намира, че предвидения в разпоредбата на чл. 147 ал. 1 ЗЗД шестмесечен срок е изтекъл, поради и което претендираните суми не се дължат. Представя доказателства за настъпилата смърт на длъжника по процесния Договор за потребителски кредит от ***г. Н. Г. Н. на ***г., поради и което твърди, че считано от тази дата договора за потребителски кредит е станал предсрочно изискуем, респ. от ***г. е започнал да тече 6-месечния срок по чл.
147 ЗЗД.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна – „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, в който се излагат съображения за неоснователност на подадената частна жалба. Сочи се, че за да се снабди с изпълнителен титул, Банката е заявила вземането си пред поръчителя само за вноските с настъпил падеж, без да претендира предсрочна изискуемост на цялото вземане. Предвид последното и доколкото вземането по договора не е станало предсрочно изискуемо, счита, че не е настъпил началният момент за отчитане срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. Изяснява се, че представеното към заявлението по чл. 417 ГПК Извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като съществременно съдържанието му е достатъчно изчерпателно, за да бъде годен документ по смисъла на чл. 417, ал. 1 т. 2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 419, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.
По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:
Ч. гр. д. № 5540/2022г. по описа на Районен съд – Перник е образувано въз основа на получено по подсъдност Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: 121830616 срещу длъжника Ц. И.
А., с ЕГН: ********** за следните суми: сумата от 14 831,10 лв. /четиринадесет хиляди и осемстотин тридесет и един лева и 10 ст./, представляваща главница по Договор за поръчителство от ***г., обезпечаващ вземането по Договор за потребителски кредит от ***г. сключен с Н. Г. Н., като договорът за поръчителство е сключен между Ц. И. А. с ЕГН: ********** и „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, отчетени по сметка № ***, сумата от 15 617,81 лв./петнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 81 ст./, представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 08.04.2014г. до 05.10.2022г. и сумата от 2 150,63 лв. /две хиляди сто и петдесет лева и 63 ст./, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 08.04.2014г. до 05.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – държавна такса в размер на 651,99 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД за сметка № *** към ***г. по Договор за потребителски кредит от ***г., в 2 което са посочени броя, размера и падежа на непогасените месечни вноски, както и общия размер на просрочената сума.
В заявлението, в т. 14 от същото, е посочено, че вземането на Банката произтича от Договор за поръчителство от ***г., сключен с Ц. И. А., с който се обезпечава в пълен размер вземането по Договор за кредит за текущо потребление от ***г., сключен с Н. Г. Н., като изрично е посочено, че се претендират вноските с настъпил падеж за периода от 07.05.2014г. до 07.09.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал. 3 ГПК, съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418 ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. От тази повеля следва, че съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане - чл. 418, ал. 2 от ГПК. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. В конкретната хипотеза, заявителят се позовава на документ по чл. 417 т. 2 пр. 2 от ГПК, а именно: извлечение от счетоводните книги.
С подаване на частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение в законоустановения срок, длъжникът реализира правото си на защита и ако документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение не е редовен от външна страна, разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъде отменено. В настоящия случай, обаче, тази хипотеза не е налице. Както първоинстанционния съд, така и въззивният съд по принцип не извършват проверка дали действително отразените в документа по чл.417 от ГПК вземания са дължими. Достатъчно е от външна страна документите да са редовно оформени.
В случая правилно първоинстанционния съд е приел, че представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги (явяващо се документ по смисъла на чл. 417 т. 2 ГПК) е редовно от външна страна - съдържа данни относно всички обстоятелства, необходими за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане - достатъчна индивидуализация на длъжника и на кредитора, на договора за банков кредит, от които произтича вземането и на договора за поръчителство, обезпечаващ договора за кредит, за размера на дължимата се сума по договора. Така са били налице условията на чл.418 ал.1 от ГПК и правилно, обосновано и законосъобразно заповедният съд е разпоредил издаването на заповедта за незабавно изпълнение.
Наведените в частната жалба доводи, свързани с изтичането на предвидения в чл. 147 ал. 1 ЗЗД 6-месечен срок, настоящия съдебен състав намира за неоснователни, доколкото смъртта на длъжника по договора за потребителски кредит не влече със себе си като последица настъпването на предсрочна изискуемост на вземането. Такава не се твърди и със самото заявление, депозирано от страна на заявителя. Поради това и доколкото не се твърди и не се представят доказателства, установяващи обявяването на 3 кредита за предсрочно изискуем, а и с оглед на обстоятелството, че не е настъпил и крайния падеж на договора, то предвидения в чл. 147 ал. 1 от ЗЗД 6-месечен преклузивен срок не е започнал да тече.
С отговора на частната жалба е направено искане за присъждане на разноски в настоящето производство. Съдът счита, че обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение, като част от заповедното производство не може да се приеме за самостоятелно такова, в което да се решава въпросът за разноските, а следва съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ същият да бъде повдигнат в производството по чл.422 от ГПК, с оглед подаденото възражение по чл.414 от ГПК, т.е. отговорността за разноски да се разпредели в исковото производство в зависимост от неговия изход по същество.
Въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване – арг. от т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Предвид горното, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15464 от 25.10.2022г., постановено по ч. гр. д. № 5540/2022г. по описа на Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4