Решение № 2561 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2561 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100500093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 18110 от 08.10.2024г., постановено по гр.д. № 58621/2023г., по описа на СРС, 69.състав, са уважени предявените от Министерство на вътрешните работи, срещу „Екселор Холдинг Груп“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата от 20 880 лева, представляваща неустойка за частично неизпълнение по Договор № 5785мпд-22/11.04.2022г. за обществена поръчка с предмет доставка на тактически ХБРЯ косюми с противогази и микробус за екипа на реагиране на ХБРЯ и оборудване, заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата, както и заедно със сумата от 1381,45, представляваща мораторна лихва за периода 19.04.2023г. – 26.10.2023г.

Със същото Решение са отхвърлени предявените от „Екселор Холдинг Груп“ АД срещу Министерство на вътрешните работи обективно кумулативно съединени насрещни искове за заплащане на сумата от 12 344 лева, представляваща гаранция за изпълнение по Договор № 5785мпд-22/11.04.2022г. за обществена поръчка с предмет доставка на тактически ХБРЯ косюми с противогази и микробус за екипа на реагиране на ХБРЯ и оборудване, заедно със законната лихва за забава от датата на предявяване на насрещните искове до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 1272,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.02.2023 г. до 20.12.2023г.

Със същото решение „Екселор Холдинг Груп“ АД е осъдено да заплати на Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 990,46 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, с което са уважени предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Министерство на вътрешните работи срещу „Екселор Холдинг Груп“ АД, с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, е 1 подадена въззивна жалба от ответника „Екселор Холдинг Груп“ АД, чрез процесуалния представител – адв. В. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил правоизключващото възражение за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на задължението за доставка на микробуса и тактическата платформа. Посочва, че още преди сключване на договора и преди изтичане на 30.дневния срок от влизане в сила на решението за избор на изпълнител, са положени всички необходими усилия по отношение намирането на подходящ подизпълнител, който да може да осигури производството на микробуса. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведеното възражение за забава на възложителя, който не е осигурил съдействие за изпълнението на договора, не е разгледал предложението на изпълнителя за наличие на основания за спиране, респ. удължаване срока на изпълнение на договора. Посочва още, че съдът не е обсъдил в пълнота възражението за нищожност на неустоечната клауза по чл. 13.2 от Договора. Акцентирано е единствено върху принципната възможност за нейното намаляване, но според въззивника, необосновано и в отклонение от съдебната практика относно договарянето на максимален размер на неустойката за такъв вид неизпълнение, първоинстанционният съд е приел, че в конкретната хипотеза предпоставките за това не са налице.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхърлени предявните от „Екселор Холдинг Груп“ АД срещу Министерство на вътрешните работи, насрещни искове, е подадена въззивна жалба, чрез процесуалния представител – адв. В. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи, че съдът необосновано е приел, че изпълнителят е дал съгласие за замяна на гаранцията за добро изпълнение от застраховка в парична сума. Излага съображения, че с внасянето на сумата от 12394 лева по банкова сметка на възложителя, допустимият размер на гаранцията от 5% е надхвърлен, тъй като към 26.01.2023г. възложителят е бил бенефициер по застрахователна полица с клауза „Гаранция за гаранционна поддръжка“ със застрахователна сума в размер на 6197 евро и период на застрахователно покритие – 09.11.2025г. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира разноски пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник - Министерство на вътрешните работи, действащо чрез процесуалния си представител – М.Д.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва доводите на въззивника за неправилност на решението като неоснователни и недоказани, по подробно изложени в жалбата съображения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на „Екселор Холдинг Груп“ АД за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно тяхното доказване.

Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на 2 друго главно задължение. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ Да е налице валидно възникнало облигационно отношение; 2/ В съдържанието на това облигационното отношение да е включено задължение, което да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; 3/ Страните да са предвидили неустоечна клауза, която да обезпечава вредите от неизпълнение на договорното задължение; 4/ Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.

Страните не спорят, че след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, открита с Решение № F138730 от 08.12.2021г., на основание чл. 112 ЗОП, е сключен Договор № 578мпд-22 от 11.04.2022г., по силата на който между тях е възникнало валидно облигационно отношение, като в съдържанието на това облигационно отношение е било включено задължението на „Екселор Холдинг Груп“ АД да извърши доставка и гаранционно обслужване на 1 брой микробус с повишена проходимост, с включено в него допълнително специализирано оборудване, тактически ХБРЯ костюми с противогази съгласно Техническата спецификация на възложителя (Приложение № 1 към Договора), Техническото и Ценово предложение на изпълнителя (Приложения № 2 и 3 към Договора), срещу което възложителят – Министерство на вътрешните работи е следвало да заплати сумата от 297 456 лева с включен ДДС. Съгласно Раздел III, чл. 4, ал. 2 срокът за доставка на микробуса и на допълнителното специализирано оборудване е 150 дни, считано от датата на сключване на договора, която съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора е 11.04.2022г. Следователно падежът на задължението е бил на 08.09.2022 г. В раздел VIII, чл. 13.2 е уговорена неустойка при частично неизпълнение на задълженията по Договора в размер на 20 % от стойността с ДДС на неизпълнената част.

По делото са представени писмени доказателства, видно от които въззивникът е допуснал забава при изпълнение на задължението си за доставка на 1 брой микробус с повишена проходимост, с включено в него допълнително специализирано оборудване, тактически ХБРЯ костюми с противогази съгласно Техническата спецификация на възложителя (Приложение № 1 към Договора), Техническото и Ценово предложение на изпълнителя (Приложения № 2 и 3 към Договора). Доставката на специализираното оборудване е удостоверена с подписания окончателнен приемо-предавателен протокол за частична доставка – протокол № 1984р-549 от 26.01.2023г., като съгласно т. 2 от Протокола, доставеното допълнително специализирано оборудване отговаря като брой, марка, модел и технически характеристики на предвиденото в техническото предложение и техническата спецификация. Последното е удостоверено с подписаните Протокол от дейността на Комисията за приемане на частична доставка с рег. № 1984р-546 от 26.01.2023г., подписан Протокол за дейността на комисията за проведени тестове и извършване на проверка за съответствие с рег. № 1984р-547 от 26.01.2023г. и подписан Протокол за приемане и въвеждане в експлоатация с рег. № 1984р-548 от 26.01.2023г. От гореизложеното следва, че задължението за доставка на специализираното оборудване е изпълнено със забава от близо 5 месеца.

По отношение доставката на микробуса изпълнителят „Екселор Холдинг Груп“ АД е уведомил въложителя с писмо с изх. № 100003905 от 05.09.2022г.; писмо с изх. № 100004228 от 30.11.2022г. и писмо с изх. № 100004495 от 23.01.2023г., че доставчикът „Хаас60“ ЕООД – оторизиран дилър на „Volkswagen“ за Република България, забавя производството на автомобила. Видно от представената кореспонденция първоначално производството е било отложено до 43. седмица на годината – за 30.10.2022г., впоследствие до 3.та седмица на 2023г. и накрая – до 14.та седмица на 2023г., като изрично е отбелязано, че планираният срок се отнася само до производството на автомобила и не включва необходимото време за логистика и доставка, което обикновено възлизало на 4-5 седмици.

Представено е и писмо без достоверна дата от завода производител чрез импортьора за 3

България – „Порше БГ“ ЕООД, с което клиентите се уведомяват за забава в производството във връзка с пандемията от Covid-19, поради липса на електронни компоненти като полупроводници, което засягало всички модели.

С писмо с рег. № 1984р-1962 от 31.03.2023г. и протокол за дължима неустойка по договор – протокол с рег. № 1984р-1961 от 31.03.2023г. възложителят Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 13.2 от Договора за обществена поръчка е начислоло неустойка за частично неизпълнение, в размер на 20 880 лева, като е отправило покана за доброволното й заплащане в срок до 10 работни дни от получаване на писмото. Видно от писмо с изх. № 23-224 от 19.04.2023г. на куриера „Express One“ уведомлението за заплащане на неустойката е било прието на 04.04.2023г., от която дата е започнал да тече и десетдневният срок за заплащане на неустойката.

Основният спорен между страните въпрос е свързан с установяване на факта налице ли е виновно неизпълнение на задълженията на въззивника, или същото се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина (непреодолима сила).

За да бъде обективно невъзможно изпълнението на задължението, поето от ответника, то следва да е налице такова конкретно препятствие, възникнало след сключването на договора от 11.04.2022 г., което да е фактически или правно непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер да не може да бъде вменено в негова вина. Разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ регламентира като обстоятелство, изключващо отговорността при неизпълнение, непреодолимата сила. Последната е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Наличието на непреодолима сила предполага кумулативното проявление на следните обстоятелства: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, с невъзможността настъпването му да се прогнозира по време, място и интензитет, да е мигновено или толкова бързо, че страната да не може да реагира, за да предотврати последиците от него. Тази непредотвратимост се оценява не само към момента на настъпването на събитието, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му.