Решение № 976 от 30.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Плевен, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска А. при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело № 20244430104450 по описа за 2024 година

Производството по гр.д.№4450/2024г. на ПлРС е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й.В.В., чрез юрк. С.С., против К. Б. З., ЕГН**********, В. Ж. Л. ЕГН********** и М. Б. З., ЕГН**********, с която са предявени искове с правно основание чл 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с която моли съда да постанови решение, с което са осъди ответниците да заплатят, при условията на разделност, сумата от общо 1846,82лв.- от която 1688,53лв.- главница, съставляваща консумирана топлинна енергия, доставена до имот, находяш се в ***, за периода 01.12.2022г.-30.04.2024г. и сумата от 158,29лв.- лихва за забава, за периода 02.02.2023г.- 04.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ- 01.08.2024г до окончателното й изплащане, както следва: за отв. К. Б. З.: сумата от общо 820,84лв., от която: сумата от 750,48лв. главница и сумата от 70.36лв - лихва за забава, ведно със 4/9 части от законната лихва върху главницата; за отв. М. Б. З.: сумата от общо 820,80лв., от която: сумата от 750,44лв.- главница и сумата от 70.36лв- лихва за забава, ведно със 4/9 части от законната лихва върху главницата; за отв. В. Ж. Л.: сумата от общо 205,19лв., от която: сумата от 187,61лв. главница и 17,58лв1 лихва за забава, ведно със 1/9 част от законната лихва върху главницата.

Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвали са предоставената ТЕ и дължат суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия за техен топлоснабден имот апартамент, находящ се на адрес: *** ***, аб. №15235. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр.

239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че задължението на ответника, за процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 1279,23лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 140,11лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 230,31лв, сума за БГВ, в размер на 0,00лв., услуга дялово разпределение в размер на 38,88лв; корекции 0,00лв.

Твърди се, че в имота има 0 бр. водомер за БГВ и 2 бр. уреди /ИРУ/, щранглира в банята. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната ТЕ за процесния период. Твърди се, че до завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника- В. Ж.

Л., ред. ув. не се депозира отговор на ИМ и не се изразява становище по предявените искове.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. К. Б. З. и М. Б. З., чрез особен представител адв.А. В., е депозиран отговор на ИМ, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответниците имат качеството на съсобственици на процесия имот и/или титуляри на вещно право върху имота, за процесия период; сочи се, че ответниците не са собственици на посочените в ИМ ид. части от имота. Твърди се, че начислената сума не съответства на количествата действително доставена ТЕ за имота, както и на реално ползваната ТЕ. Твърди се, че е налице неточно изчисление на дължимите 2 суми, като същите са завишени. Твърди се, че представените с ИМ фактури не са получени от ответниците.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с протоколно определение от 09.05.2025г, производството по делото частично е прекратено, против отв. В. Ж. Л., поради оттегляне на предявените искове. Определението е влязло в сила.

По делото се установява, че въз основа на нот. акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, №47/30.01.1978г, по нот. дело№ К-54/1978 година, че лицата М.П.Л., Б.Л. и З.Л.М. са признати за собственици на следния недвижим имот – жилище №1, находящо се на първи етаж, в жилищен блок ***. /процесния имот/.

По делото се установява също, че Б.Л. З. е починал, 06.12.2003г., като е оставил за свои наследници – преживяла съпруга В.А.З., ответниците К. Б. З.

И М. Б. З., както и А. Б. З.; преживялата съпруга и А. Б. З.- син, не са посочени като ответници и не участват по делото. По делото се установява също, че след нарочна справка в Книгата за приемане и отказ от наследство, водена от ПлРС, че от страна на отв. К. Б. З. и М. Б. З., няма вписан отказ от наследство.

Установява се, че въз основа на нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот №128, нот. дело №395/2003г. на Нотариус *** е продала на съсобственика си К. Б. З., притежаваната от нея 1/3 ид. ч. от процесия имот.

Установява се също, че въз основа на нот. акт за покупко- продажба №20, нот. дело № 15/2015г. на Нотариус Галя Бонева, З.Л.М. /и съпругът й/ са продали на М. Б. З., притежаваната от нея 1/3 ид. ч. от имота.

По делото се установява също, видно от нот. акт за покупко – продажба №67, нот. дело № 39/2018г. на Нотариус Галя Бонева, че отв. М. Б. З., е продал на В.Й., притежаваните от него 9/24 ид. ч. от процесия имот.

По делото се установява също, че с решение на ОС на ЕС на адрес *** от 15.10.2013г. за лице, извършващо услуга дялово разпределение на ТЕ, е избрано ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕАД. Установява се също и факта на сключване на Договор №51/15.10.2013г, между ОС на ЕС и ТЕХЕМ СЪРВИСИС.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на 3 приложимите Общи условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и в-к „Труд“.

Съдът приема за установено по делото също, че за процесния имот, находящ се на адрес ***, ***, е открита партида с аб. №15235. По делото, от страна на ищеца, е представена справка, за периода м.11.2022г -м.04.2024г, от която се установява, че за претендираната сума- главница- по пера, е: сума за отопление с ИРУ, в размер на 1279,23лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 140,11лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 230,31лв; сума за БГВ, в размер на 0,00лв.; услуга дялово разпределение в размер на 38,88лв; корекции 0,00лв общ размер от 1688,53лв.; посочено е, че в имота има 0 бр. водомери, 2 броя уреди и щранг- лира в банята; обем на имота- 128,89 куб. м. По делото, от страна на ищца са представени и приети 11 бр. фактури, за процесния период.

По делото е изслушана и е приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: размерът на главницата представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за абонат 15235, за периода от 01,12,2022- 30,04,2024г., е в размер на 1688,53лв. ВЛ сочи, че разпределянето на топлинната енергия е извършена от дружеството, извършващо дялово разпределение ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, като по данни на същите в имота няма водомери и няма 2 броя налични уреди. ВЛ е установило също, че обемът на процесният имот по проект е 165,15 м3, на база на който е изчислена топлинната енергия отдадена от сградната инсталация; начислявано е отопление в баня със щранг лира. ВЛ сочи и размерът на лихвата върху главницата от 1688,53 лв., за периода 02,02,2023г.- 04,07,2024г., в размер на 158,29 лв. ВЛ сочи също, че 4/9 от главницата е 750,46 лв., 4/9 от лихвата за забава е 70,36 лв., респ.- 1/9 от главницата е 187,61 лв. и 1/9 от лихвата за забава е 17,58 лв.

ВЛ е установило също, че са постъпили плащания, в периода 08.08.2024до 04.04.2025г, –в размер на 1558,29лв., с които по данни на счетоводните записвания в ТЕЦ Плевен са погасени: главница 1173,73 лв., законна лихва (неприсъдена – 126,27 лв.), мораторна лихва – 158,29 лв., разноски – 100,00 лв. Плащанията на дадени от ВЛ в табличен вид. ВЛ сочи също, че по данни на Топлофикация Плевен ЕООД неизплатена е останала само главница в размер на 514,80лв. ВЛ сочи също, че при плащане в Изипей не се установява точният 4 платец на задълженията.. В о.с.з., при изслушване на ВЛ, същото сочи, че след изготвянето на заключението по ССЕ, е извършила отново проверка в счетоводството на ТЕЦ, от където е установила, че на 05.05.2025г има плащане на сумата от 519,76лв, с която изцяло е погасена главницата; непогасени са разноските.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване.

Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на ЗЗПотр. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

5

Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съобразно нормата на чл. 139б от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, а на основание чл. 139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б. Съдът приема също, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства и заключението по изслушаната СТЕ, че до имота на ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период. По делото няма събрани доказателства за плащане на дължимата суми. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.