Решение № 95 от 22.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. К., 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Йорданка Г. Янкова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265100600159 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег.№ 64/11.12.2025 год., постановена по Н.ч.х.дело № 190/2025 год., К.йският районен съд е признал Б. К. С. от гр.К. за виновен в това, че на 07.05.2024 год. в гр.К. причинил на Ю. Н. Б. от гр.К. лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата по задната и лявата задно-странична повърхност на шията, което е причинило болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. С присъдата съдът е осъдил Б. К. С. да заплати на Ю. Н.

Б. сумата в размер на 1 800 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2024 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е с присъдата подсъдимия Б. К. С. да заплати на Ю. Н. Б. сумата в размер на 1 594 лв., представляващи направени по делото разноски, както и да заплати по сметка на РС – К. държавна такса 1 върху уважената част на гражданския иск, в размер на 72 лв.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец Ю. Н. Б. – адв.И. Б. от АК - Хасково, който обжалва присъдата в частта й, с която на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в минимален размер от 1 000 лв.; както и в частта, с която е отхвърлен гражданският иск за разликата между присъдените 1 800 лв. и пълния предявен размер от 10 000 лв., като твърди, че в тези части първоинстанционната присъда е неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното на подсъдимия наказание намира за явно несправедливо – занижено по размер. Жалбодателят моли с жалбата първоинстанционната присъда да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено наказание в максимален размер, както и да бъде уважен предявеният граждански иск в пълния му размер от 10 000 лв. В писмено допълнение към въззивната жалба поввереникът на частния тъжител и граждански ищец излага подробни съображения в подкрепа на жалбата си, като твърди, че не е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и съдът не бил взел предвид и не бил обсъдил подбудите за извършване на деянието, здравословното състояние на пострадалия, както и че подсъдимият не бил изразил разкаяние и съжаление за извършеното. Счита, че присъдата е необосновано снизходителна към дееца и изпраща погрешен сигнал към останалите членове на обществото за начина, по който се охранява телесната неприкосновеност на българските граждани, като административното наказание следва да бъде наложено в максимален размер, за да бъде постигната необходимата превенция. По отношение на гражданския иск жалбодателят твърди, че при определяне на размера на уважения граждански иск съдът не бил съобразил изпитания от тъжителя страх за живота му, бил унизен и засрамен от случилото се, което станало достояние на всички негови съседи и роднини и бил принуден да обяснява, че няма вина и с нищо не бил предизвикал такава агресия, бил накърнен авторитета му на мъж и син, а така също бил накърнен и авторитета му в обществото и били дълбоко засегнати честта и достойнството му. В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител и граждански ищец Ю. Н. Б. не се явява, редовно призован.

Защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнителните мотиви към жалбата съображения. Претендира присъждане на направените по 2 делото разноски.

Ответникът по жалбата – подсъдимият Б. К. от гр.К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не взема становище по жалбата. Защитникът му счита, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционният съд намира за правилна – обоснована и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Претендира заплащането на направените пред въззивната инстанция разноски по делото.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на първоинстанционната присъда, с оглед правилността й и доводите и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано за подаването й лице и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са исканите и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, поради което не извършвани процесуално-следствени действия от въззивната инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б. К. С. е роден на **,**,**** год. в с.Т., общ.К., като постоянно живее в гр.К.. Има завършено основно образование, не работи, женен е, не е осъждан.

Подсъдимият Б. С. и тъжителят Ю. Б. са роднини, като първият е вуйчо на втория, тъй като е брат на майката на пострадалия Б., като отношенията между тях били влошени по повод наследство, оставено от техен възходящ.

На 07.05.2024 год. частният тъжител Ю. Б., заедно със своята майка С.

Б. и своя вуйчо А. Ч., се намирали пред дома на техния възходящ, който бил починал, намиращ се в гр.К., кв.„П.“ № 174. Тъжителят Б. бил на самата улица пред гаража на къщата, когато срещу него се насочил лек автомобил, управляван от подсъдимия Б. С.. За да го предпази от движещото се срещу него моторно превозно средство, свидетелят А. Ч. издърпал племенника си Ю.

3

Б. от мястото, на което се намирал пред гаража. Подс.С. спрял управлявания от него автомобил, излязъл от него и започнал спор със сестра си С. Б. и племенника си Ю. Б. относно наследството от баща му. Св.Б. носела бастун в ръката си, за да си помага при ходенето, като подсъдимият С. издърпал бастуна от ръцете на сестра си и нанесъл два бързи удара по шията на тъжителя Б.. При вторият удар бастунът се счупил, при което св.Ч. отишъл при брат си – подс.Б. С., когото хванал и отвел до автомобила му, като му казал да изчезва, за да не стане нещо по - лошо. Подсъдимият С. си тръгнал, а тъжителят Б. подал сигнал за случилото се в полицията.

По този повод на място в гр.К., кв.„П.“ № 174 били изпратени полицейски служители, един от които бил свидетелят П. К.. На място той заварил тъжителя Б. и майка му – св.Б.. Тъжителят Б. разказал на свидетеля П.

К., че е бил ударен с дърво по главата и врата от негов роднина, който си тръгнал с автомобил от произшествието. Полицейският служител К. видял охлузни рани по главата и отзад по врата на частния тъжител, както и кръв в тази област.

Същият ден – на 07.05.2024 год., около 13.30 часа тъжителяг Ю. Б. посетил съдебен лекар в гр.К., по повод на което му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 108/ 2024 год. От същото се установява, че при прегледа на тъжителя били установени следните телесни увреждания: оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата по задната повърхност на шията, които увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет, и по време и начин било възможно да са възникнали така, както обяснил освидетелстваният, а именно – че на 07.05.2024 год., около 09.00 часа – 09.30 часа бил бит с бастун от негов роднина.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената и извършена в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 71/2025 год., на Ю. Н. Б. са причинени оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата по задната и лявата задно - странична повърхност на шията, които са причинени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет, и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият, а именно – на 07.05.2024 год. бил бит с бастун от негов роднина. Вещото лице е дало заключение, че тези увреждания са причинили болка и страдание, а продължителността на възстановителния период при такива увреждания е до 10 дни.

4

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, установени чрез гласните доказателствени средства – обясненията на подс.Б.

С., на които съдът е дал вяра отчасти; показанията на свидетелите С. Б., А. Ч., Н. Е., П. К. и С. М., които първоинстанционният съд е кредитирал като последователни, подробни, непротиворечиви и логични; от писменото заключение на вещото лице по извършената в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 71/2025 год.; както и от писмените доказателства - съдебномедицинско удостоверение № 108/2024 год., справка за съдимост на подс.Б. С. и заверено ксероксно копие от Експертно решение № 9****/07.03.2024 год. за установена трайна неработоспособност на Ю. Н. Б., приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на свидетелите С. Б. и А. Ч., тъй като същите са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. Посочените свидетели са и очевидци на осъщественото от подс.Б.

С. деяние, като непосредствено са възприели фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Така, по несъмнен начин се установява от показанията на тези свидетели, че на инкриминираните дата и място – на 07.05.2024 год. сутринта тъжителят Б. бил на улицата пред гаража на къщата, находяща се в кв. „П.“ в гр.К., когато срещу него се насочил лек автомобил, управляван от подсъдимия Б. С.. Установява се по безпротиворечив начин от посочените доказателствени средства също, че след като подс.С. спрял управлявания от него автомобил, излязъл от него и започнал спор със сестра си С. Б. и племенника си Ю. Б. относно наследството от баща му; както и че издърпал бастуна от ръцете на сестра си и нанесъл два бързи удара в областта на шията на тъжителя Б., като при вторият удар бастунът се счупил, след което подсъдимият бил хванат и отведен до автомобила си от брат си - св.Ч., който му казал да изчезва, за да не стане нещо по - лошо. Показанията на свидетелите Б. и Ч. се подкрепят, макар и косвено, от показанията на свидетелите Н. Е., П. К. и С. М., които не са непосредствени очевидци на случилото се между частния тъжител и подсъдимия, но на които е станало известно по-късно за осъщественото от подсъдимия деяние, респ. св.К. е възприел лично наличието на наранявания по тила /шията/ на тъжителя Б..

Отново, макар и косвено, в подкрепа на показанията на обсъжданите по-горе свидетели, са и констатациите на съдебния лекар, отразени в 5 съдебномедицинското удостоверение, както и тези на вещото лице, извършило съдебномедицинската експертиза по писмени данни по делото, относно установените при извършеното освидетелстване телесни увреждания на тъжителя Ю. Б., които съответстват по вид, характер, време и начин на причиняване на установените от гласните доказателства факти и обстоятелства на извършеното от подсъдимия С. деяние.

Изцяло споделими са и съображенията на първоинстанционния съд, с които е изключил от доказателствения анализ и оценка показанията на свидетелите А. А., Л. К. и К. К., поради неотносимостта на установените с тях факти и обстоятелства към предмета на доказване. Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.Б. С. в частта им, в която същият отрича да е удрял тъжителя Ю. Б., както и че той нямал бастун, а такъв имали сестра му и племеника му, с който му посегнали, като правилно съдът е приел обясненията на подсъдимия в тези части като изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото, поради което същите представляват защитна версия в негова полза. Още повече, че тези обяснения на подсъдимия се опровергават по категоричен начин от кредитираните от съда доказателства, обсъдени по-горе в мотивите.