Решение № 451 от 30.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пазарджик, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня П.ва при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня П.ва Административно наказателно дело № 20255220201293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. С., обл.

Пазарджишка, ул. ***, против Наказателно постановление № 25-1818-000701 от 03.09.2025 г. издадено от Началник на РУ- Пазарджик при ОДМВРПазарджик, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно и неправилно, като издадено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и неизвършване на вмененото нарушение, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, но се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и излага доводи по същество в подкрепа на искането за отмяна на НП, базирайки се на възраженията в жалбата като незаконосъобразно и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

1

Въззиваемата страна- АНО редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска. В същото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 25.08.2025 г. около 23:33 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Болнична“ № 69, пред сватбен дом „Гоби“, е управлявал личния си лек автомобил „***“ с временен рег. № ***, като движейки се по път отворен за обществено ползване, при суха и чиста пътна асфалтова настилка и сухо и ясно време, е използвал пътя за други цели извън неговото предназначение за превоз на хора и товари, като преднамерено е извел управляваното от него МПС от нормалната му динамична устойчивост и посока на движение, като го задвижил напречно на пътното платно и го завъртял около оста му (кръг) чрез презавиване и неоснователно форсиране и подаване на прекомерна газ, с което е създал реална опасност за останалите участници в движението.

Горното било възприето от АП на РУ- Пазарджик при ОДМВРПазарджик, в чиито състав били свидетелите П. Ч. и И. Г., които били изпратени подаден сигнал от ОДЧ на РУ за автомобил, който извършвал дрифтове в района на бившата бензиностанция „Векта“. Полицейските служители се придвижили до мястото със служебен автомобил, като движейки се по бул. „Стефан Стамболов“ и завивайки надясно на ул.

„Болнична“ в дъното на улицата при сватбен комплекс „Гоби“ забелязали лек автомобил, тъмен на цвят марка „БМВ“, който „дрифтил“, като край него имало насъбрали се хора. Затова се насочили именно към автомобила с включени светлини. В момента, в който полицейският автомобил бил забелязан, водачът на лекия автомобил, извършващ дрифтиращи движения, спрял. Веднага след това полицейските служители спрели до този автомобил, като излизайки от патрулния автомобил усетили силен мирис на изгорели 2 гуми и видели оставените по асфалта следи от автомобилни гуми. Във въпросния автомобил нямало човек. Затова свидетелите Ч. и Г. попитали чия собственост е автомобила, намиращите се там лица от ромски произход. Така жалбоподателят заявил, че автомобилът е негова собственост, като негов приятел извършвал „дрифтовете“ но не му знаел имената. Тогава го поканили да ги придружи до сградата на Сектор ПП, за да измерят допустимите норми на шум на автомобила. В този момент св. Ч. получил на мобилния си телефон два видеоклипа, на който се виждал заснет автомобил „***“ с рег. № ***, сив на цвят. След като св. Ч. показал видеоклиповете на жалбоподателя, той признал, че той е управлявал автомобила и че той е извършил дрифтовите движения с него. След това записал заявеното и собственоръчно в обяснение.

За констатираното по-горе св. Ч. съставил АУАН срещу жалбоподателя в негово присъствие за извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Жалбоподателят посочил при предявяване на акта, че нямал възражения за така констатираното от контролния орган.

Въз основа на акта на 03.09.2025 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 11.09.2025 г., видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице лично до съда чрез АНО на 17.09.2025 г., като била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на посочената дата, видно от печата на жалбата, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите П. Ч. и И. Г., чиито показанията съдът кредитира напълно, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Макар тези свидетели да се намират в служебни отношения с АНО, това не ги прави автоматично заинтересовани от изхода на делото, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че тези свидетели имат личен интерес да уличават жалбоподателя в нарушение, което той да не е извършил.

Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като 3 при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие. Също така при възприетата фактическа обстановка съдът се позова и на обясненията, собственоръчно дадени от жалбоподателя, както и на възпроизведените видеоклипове в с.з., предоставени на личния телефон на св.

Ч..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка касателно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят П. Ч. е заемал длъжността полицейски инспектор при РУ- Пазарджик към ОДМВР- Пазарджик и съгласно т.1.3.3 във вр. с т.2.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.8-9). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.3.8. от посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник на РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик.

Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, а именно- на 25.08.2025 г. около 23:33 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Болнична“ №69, пред сватбен дом „Гоби“. Нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация- вид, марка, регистрационен номер и собственост на управлявания автомобил и какви точно действия са били извършени с него, очертаващи съставомерния признак – използване на път за обществено ползване за други цели освен за превоз на пътници и товари. Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на 4 нарушението, а именно водач на процесното МПС. След като жалбоподателят е извел извън контрол управляваното от него МПС, чрез посочените действияпреднамерено е извел управляваното от него МПС от нормалната му динамична устойчивост и посока на движение, като го задвижил напречно на пътното платно и го завъртял около оста му (кръг) чрез презавиване и неоснователно форсиране и подаване на прекомерна газ, вследствие на което задвижващите колела на л.а. губят сцепление с пътя и МПС започва да се движи напречно на пътното платно, той е съзнавал че чрез това си поведение използва МПС не за превоз на хора или товари, т.е. по неговото предназначение, а с друга цел- т.нар. „дрифтиране“. Казано с други думи деянието му е умишлено, по арг. на чл.6 от ЗАНН. Имайки предвид изложеното по-горе не е необходимо и да се посочи с каква цел, а тя е ясна, предвид описаните действия и поведение на водача и на МПС вследствие на неговото поведение.

За неоснователно съдът намира и възражението, че от описанието на нарушението не ставало ясно по какъв начин водачът с поведението си е създал опасност за живота и здравето на другите участници в движението, като същото не било елемент от състава на нарушението и че това съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Да, действително това обстоятелство не е от кръга на съставомерните за вмененото нарушение и то следва да се приеме само като допълнително описание на действията на водача по използване на пътя не по неговото предназначение, респ. като отегчаващо вината на нарушителя обстоятелство, още повече че безспорно се установи, че в непосредствена близост на пътя до мястото на „дрифтиране“ е имало множество хора.

Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба.

Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение.

От показанията на свидетелите Ч. и Г. става ясно, че той и колегата са били в служебен автомобил като дежурен автопатрул и че изрично са били изпратени по сигнал от ОДЧ за процесния автомобил на жалбоподателя, който извършвал дрифтови движения в района на бившата бензиностанция „Векта“, 5 където е сватбен дом „Гоби“ на ул. „Болнична“ в гр. Пазарджик. Завивайки по ул. „Болнична“ те ясно са възприели автомобилът на жалбоподателя, който е извършвал дрифтиращи движения на посоченото място и че е спрял след като е забелязал полицейския автомобил, като излязъл от МПС. Но впоследствие сам е признал, че той е управлявал автомобила и е извършвал т. нар. дрифт с него. В подкрепа на техните показания са и обясненията на жалбоподателя, както и възпроизведените записи от мобилния телефон на св. Ч. в с.з.

Ето защо съдът не приема за достоверно твърдението в жалбата, че жалбоподателят изгубил управлението над автомобила и той се завъртял, след което двигателят му изгаснал няколко пъти преди това и затова подал рязко газ. Първо защото противоречи на всички анализирани доказателства, второ и на самите обяснения на жалбоподателя дадени собственоръчно и доброволно от него и не на последно място поради това, че мястото на което е извършено управлението на автомобила показно пред насъбрала се група от хора сочи не на случайно, а на преднамерено управление на автомобила и то с цел демонстриране на „шофьорски умения“ чрез т.нар. дрифт, за което и свидетелстват оставените на асфалта следи от гуми от кръгови движения на автомобила, а и извършените малко преди това също такива движения с оглед на заснетите видеоклипове, качени в интернет пространството.

Всичко изложено до тук, дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.

За целите на административно наказателното производство не е нужно да се установи как е постигнат конкретния ефект- загубата на сцепления на задвижващите колела и последвалото движение на автомобила напречно на пътното плътно, след това и движението наляво и надясно- зигзагообразно, след като това негово външно проявление не е нормално движение на автомобила на платното за движение, което е предназначено за движение и на други пътни превозни средства. Не може да се постави под съмнение обаче, че този начин на движение е резултат именно на определен начин на боравене със системите на автомобила, при което той се отклонява от траекторията на правомерното си движение. В разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП законодателят не е посочил лимитативно действията на водачите на МПС, които следва да се считат за ползване на пътищата отворени за обществено ползване с други цели. В конкретния случай възприетото от полицейските 6 служители поведение на жалбоподателя и намерило отражение коректно в описанието на нарушението в АУАН и НП, в достатъчна степен конкретизира противоправните действия на водача.