Решение № 73 от 24.01.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Русе, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. И.а като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520103393 по описа за 2022 година

Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че М. В. И. е клиент на дружеството, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №0104007029, в гр.Русе, ул.“П.К.========. В тази връзка сочи, че ответникът ползвал имота до 01.12.2021г., когато бил извършен въвод във владение и обекта бил предаден от М. И. на О.М. - купувач на електроснабдения имот. В съставения протокол, съдебният изпълнител вписал показанията на електромера, идентични с отразените във фактура №0316777514/09.12.2021г.

Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в забава.

1

Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 242.63 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 22.10.2021г. – 09.12.2021г.; 6.95 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 10.03.2022г.

За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №784/24.03.2022г., издадена по ЧГД №1549/2022г. по описа на РРС срещу М. В. И.. Заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. В. И., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.

”Владислав Варненчик”№258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. сумите: 242.63 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 22.10.2021г. – 09.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане; 6.95 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 10.03.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №784/24.03.2022г., издадена на по ЧГД №1549/2022г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК М. В. И. е депозирал отговор на исковата молба, към който прилага документи, удостоверяващи плащане общо на стойност 265.89 лева. Твърди, че партидата не е на негово име, поради което едва при получаване на исковата молба разбрал за задължението.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.

На 01.12.2021г. ЧСИ с рег.№832 извършил въвод във владение, като предал имот с административен адрес: гр.Русе, ул.“П.К...... от бившия собственик М. В. И. на купувача О.П.М.. В изготвения по този повод протокол са вписания показанията на електромера, водомера и газомера.

Приложени са фактури, издадени в периода 22.10.2021г. – 09.12.2021г. за обект с аб.

№0104007029 в гр.Русе, ул.“П.К.======== с получател П.Б.Р., според които консумираната в обекта ел. енергия възлиза на 242.63 лева.

За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е образувано ЧГД №1549/2022г. и се снабдил със заповед №784/24.03.2022г. за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу М. В. И., ЕГН ********** за сумите: 242.63 лева – 2 главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 22.10.2021г. – 09.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане; 6.95 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 10.03.2022г.; 75 лева – разноски.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът признава, че след предявяване на иска (на 07.11.2022г.), ответникът е заплатил дължимата главница и лихви. Претендира единствено разноските.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 242.63 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 22.10.2021г. – 09.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане; 6.95 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 10.03.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №784/24.03.2022г., издадена на по ЧГД №1549/2022г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е видно, че на 26.05.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.

Принципно положение в гражданския процес е, че съдът взема предвид фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение и в производството по чл.422 ГПК, по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на ОСГТК.

При така установеното, съобразявайки извършеното от ответника плащане, което ищцовото дружество признава, съдът счита, че искът следва да се отхвърли, поради погасяване на задълженията в хода на производство.

По отношение разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

С поведението си, ответникът е дал повод за завеждане на иска, с оглед което следва да му се възложат направените от ищеца разноски, както следва:

3 по ЧГД №1549/2022г. по описа на РРС – 75 лева; по ГД №3393/2022г. по описа на РРС – 175 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 срещу М. В. И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумите:

242.63 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 22.10.2021г. – 09.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане; 6.95 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 10.03.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №784/24.03.2022г., издадена на по ЧГД №1549/2022г. по описа на РРС, като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 направените по ЧГД №1549/2022г. по описа на РРС разноски в размер на 75 лева.

ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 направените в настоящото производство разноски в размер на 175 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4