Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4282 от 03.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4951/2022
Вид
Решение № 4282
Подписан
03.07.2025
В сила
03.07.2025
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.149, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62 · Закон за защита на потребителите
  • чл.62, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • § 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 4282 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100504951 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 28368/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 178 състав, поправено с решение от 22.03.2022 г., по предявени от „Топлофикация София” ЕАД /ЕИК 831609046/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.200, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Е. М. П. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 779.28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в апартамент № 32 в гр. София, общ. *********“, ул.*********, за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 23.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 124.68 лв.- мораторна лихва за периода от 16.12.2016 г. до 10.10.2019 г., и сумата 2 3 . 6 6 лв.- такса за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 23.10.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 60780/ 2019 г. на СРС, 178 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата- стойност на топлинна енергия- за разликата над уважения размер от 779.28 лв. до пълния претендиран размер от 897.06 лв., относно мораторната лихва при плащане на главницата за топлинна енергия- за сумата над уважения размер от 124.68 лв. до пълния претендиран размер от 143.52 лв., и относно лихвата за забава върху главницата за такса за дялово разпределение- за сумата 4.72 лв. /изцяло/. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Е. М. П. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 499.13 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 65.10 лв.разноски за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответника Е. М. П. сумата 71.97 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 50 лв.- разноски за заповедното 1 производство.

С Определение от 22.03.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е изменено цитираното решение в частта за разноските, като вместо присъдените на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД разноски за исковото производство в размер на 499.13 лева, на същия са присъдени разноски от 498.97 лева, платими от ответника Е. М. П..

Постъпила е въззивна жалба о т Е. М. П. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените искове и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „ПМУ Инженеринг” ООД не изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 124.68 лв.- лихви за забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, дължима за периода от 16.12.2016 г. до 10.10.2019 г., и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 779.28 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в процесния топлоснабден имот с аб.№ ********* през периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. топлинна енергия, и на сумата 23.66 лв.- такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 23.10.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответника Е. П. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № ********* на ул.“Кукуш“ в жк „Захарна фабрика“- гр. София, с аб.№ *********, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на 2 топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топло-снабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая според доводите във въззивната жалба на ответника Е. П. по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период той и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставка на топлинна енергия. От представения като доказателство по делото Нотариален акт № 21/ 28.03.2016 г. на софийски нотариус /в заверено копие/ се установява, че ответникът Е. М. П. е собственик на процесния топлоснабден имот: апартамент № ********* на ул.“Кукуш“ в жк „Захарна фабрика“- гр. София, ведно с принадлежности, придобил го по силата на сключен на 28.03.2016 г. /преди процесния период/ договор за покупко- продажба на недвижим имот. В това качество той е вписан и като абонат на топлинна енергия в съставените от подпомагащата страна справки за използвана топлинна енергия и отчетни документи, приложени по делото. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото ответникът да е отчуждил имота преди началото или по време на процесния период.

При това положение ответникът Е. П. е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените от топлопреносното предприятие искове, тъй като в качеството на собственик на имота е страна по съществуващо относно доставката на топлинна енергия в него договорно правоотношение /чл.153, ал.1 ЗЕ/.

Изводите на двете съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно правоотношение съвпадат, поради което и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. П. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД правилно са уважени.

Установеното по делото наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгл. чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения, справки за 3 използвана топлинна енергия и протоколи за отчет на уреди в процесния имот, като са приети в първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебнотехническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Взети са предвид от вещото лице по съдебно- техническата експертиза следните релевантни факти и обстоятелства: че отоплителните тела в процесния имот са били демонтирани преди процесния период, като за периода 2016/ 2017 г. и 2017/ 2018 г. няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот; че ТЕ за сградна инсталация е изчислявана по формула- съгласно Наредба № 160 334/ 6.04.2007 г., върху пълната отопляема кубатура на имота от 157 куб.м., като изчислените от ФДР проценти са съответно 36.31 % за първия отоплителен сезон, и 34.95 %- за втория отоплителен сезон, включени в процесния период; че ТЕ за отопление на общи части за процесния период не е начислена; че на 10.09.2016 г. в процесния имот е монтиран и узаконен 1 бр. нов водомер за топла вода, по който е извършен реален отчет на потреблението. При това положение ответникътпотребител на посочената енергия /за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване/ дължи на ищцовото дружество плащане на нейната цена, която именно е призната за дължима с обжалваното първоинстанционно решение.

Неоснователен е доводът на въззивника П. относно приложението на установената в разпоредбата на чл.62 ЗЗП забрана за непоискани доставки, поради следните съображения:

Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/ 2016 г. на ВКС- ОСГК, задължителни разяснения, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл.62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане- чл.62, ал.2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133, ал.2 ЗЕ /в редакция след изм. ДВ- бр.30/ 2006 г./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топло-преносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.