Определение № 310 от 20.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. В..........., 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В..........., X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243100101759 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба, съдържаща се на стр. 5 от въззивна жалба с вх.

№35023/01.12.2025 г. от В. Н. Н., чрез адв. Б. Д............., с искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение №1146/07.11.2025 г. по гр. дело №872/2023 г. по описа на ВОС. Моли се съдът да разгледа възражението на молителя за прекомерност на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ответницата П. К. К., съответно за намаляване на присъдените разноски.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК П. К. К. изразява становище за неоснователност на молбата, обективирано в отговор на въззивна жалба с вх. №37562/22.12.2025 г. Депозиран е и отговор вх. №719/09.01.2026 г. от П. К. К., чрез адв. К., но тъй като е подаден след срока, съдът не следва да го взема предвид.

С. С............. Н. също е подала становище с вх. №36563/12.12.2025 г., в което твърди, че молбата е неоснователна.

За да се произнесе съдът съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законовия срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред ОС В........... е образувано по искова молба на В. Н. Н. против С.

С. Л. и П. К. К. и двете в качеството им на наследници и дъщери на Н............... Ц............. Н., иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.05.2020 г., по силата на който Н............... Ц............. Н. е поела задължение да прехвърли на В. Н. Н. собствеността върху апартамента си, намиращ се в гр. В..........., ж.к. „М........“ бл.122, вх.6, ет.7, ап.142, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ..........., с площ от 58.50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет, килер, коридор и два балкона, брой нива на обекта – 1, с предназначение – жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, при граници: на същия етаж – самостоятелни обекти с 1 идентификатори ................ и ............, над обекта ............ и под обекта - ............., ведно с принадлежащата към апартамента изба с площ от 2.35 кв.м., при съседи: изби от вх.5, изба ап.137, коридор, изба, ап.124, както и 1.3740% идеални части от сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена сградата за сумата от 36500 (тридесет и шест хиляди и петстотин) лева.

С Решение №1146/07.11.2025 г. на ВОС, съдът е оставил без уважение предявения иск.

Ищецът е осъден да заплати на П. К. К. 4300 лв. разноски, от които 300 лв. за депозит по назначени по делото експертизи и 4000 лв. – адвокатско възнаграждение, както и на С. С. Л. 2950 лв.

По същество молбата е основателна:

С оглед на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искане на насрещната страна, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

В случая, доколкото ответниците са в качеството на наследници на страната по предварителния договор, всеки от тях брани свои собствени наследствени права в съответния обем. Всеки има право на самостоятелна защита, съответно да уговори адвокатско възнаграждение за осъществяването .

Степента на фактическа и правна сложност на настоящото дело е средно висока за този вид дела, предвид поставените правни въпроси, броят на проведените заседания, конкретно допуснатите и събрани доказателства, включително гласни такива и заключения на вещи лица.

Съдът съобразява и приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която критерии за размера на адвокатско възнаграждение е материалният интерес по делото. Цената на иска в случая се определя от данъчната оценка на имота, предмет на предварителния договор (чл. 69, ал. 1, т.

4 вр. т. 2 от ГПК). Минималният размер на адвокатското възнаграждение, с оглед защитавания материален интерес от П. К. (14 920,77 лв.), съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., е в размер на 1742,87 лв. Наредбата предвижда също при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо да се заплаща допълнително по 250 лв.

П. К. е била представлявана от адв. К., който е осъществил активна защита по делото – явил се е като представляващ в четири открити съдебни заседания, изразил е становище по същество на спора, по писмените и гласните доказателства, както и по трите експертизи по делото, депозирал е изготвена от него писмена защита.

При съобразяване на изложените обстоятелства, съдът намира, че уговореното от П.

К. възнаграждение за един адвокат в размер на 4000 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на 2500 лв. или 1278,23 евро.

2

Поради гореизложеното решението трябва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на П. К. К. разноски бъдат намалени до 2800 лв. или 1431,62 евро – 300 лв. заплатени депозити за вещи лица и 2500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, Решение № 1146/07.11.2025 г. по гр. дело № 1759/2024 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

НАМАЛЯВА присъдените в полза на П. К. К. разноски до сума в размер на 2800 лв. или 1431,62 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – В...........: _______________________ 3