Решение № 766 от 24.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120201672 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Ж. А. А., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № ********, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 409,03 евро, равняващи се на 799,99 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се явява и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.

Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. в 10:40 часа е било установено с автоматизирано техническо средство, че лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № *******, е бил управляван в гр. Бургас, по ПП – I-9, км.254+800 до база „П.с. ****“ АД, с превишена скорост от 87 км/ч в населено място с действащо ограничение до 50 км/ч. Скоростта на управление от 87 км/ч е била установена от 1 автоматизирано техническо средство TFR1-M 644, изчислена след отчетен толеранс- 3 %. От извършена справка за собственост се констатирало, че собственик на автомобила е С.Ш..

Срещу собственика на автомобила бил издаден електронен фиш серия К № ******* за констатираното нарушение. В срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП собственикът подал декларация, в която посочил, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.

Към декларацията било приложено СУМПС на жалбоподателя. От извършена справка в информационната система се установило, че срещу жалбоподателя е бил издаден от ОД на МВР – Бургас Електронен фиш серия К № ******* за извършено на ******** г. нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на ******** г. и е влязъл в сила на ******** г. Впоследствие бил издаден и процесният електронен фиш предмет на обжалване в настоящото производство, с който жалбоподателят е бил наказан за това, че е управлявал МПС с превишена скорост в условията на повторност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в електронния фиш не се вписва като задължителен реквизит датата на съставяне на фиша, поради което в производството по издаване на електронни фишове не са приложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост от 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на ******** г. в 10:40 часа е било установено с автоматизирано техническо средство, че лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ******* е бил управляван в гр. Бургас, по ПП – I-9, км.254+800 до база „П.с. ****“ АД, с превишена скорост от 87 км/ч в населено място с действащо ограничение до 50 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол от ******** г., както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване. От посочените писмени доказателства безспорно се установява, че процесното техническо средство за контрол е от одобрен тип, както и че на ******** г. е преминало последваща проверка след ремонт, която е завършила 2 със заключение, че средството съответства на одобрения тип.

От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 18) се установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение в гр. Бургас, ПП – I-9, км.254+800 до база „П.с. ****“ АД, т.е. в рамките на населено място – гр. Бургас. Видно от протокола на мястото на контрол не е имало поставен пътен знак за въвеждане на ограничение за скоростта, поради което е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП до 50 км/ч. Измерването на скоростта се е осъществило при стационарен режим и посока на задействане на техническото устройство – в двете посоки. В преписката е налична снимка на техническото устройство (л.18-гръб), видно от която техническото средство е било мобилно.

На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.

Това обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от техническото средство, видно от който скоростта на движение е била 90 км/ч, като след измерване на допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 87 км/ч.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е регламентирано задължителното съдържание на електронния фиш, като лицето, което го е издало, органът пред който подлежи на обжалвано и в какъв срок, и възможността за подаване на възражение в 7-дневен срок от връчването, не са от задължителните реквизити на електронния фиш. В същата разпоредба е регламентирано, че електронният фиш се издава по образец, утвърден от министъра на МВР.

На л. 19 – гръб от делото е наличен утвърденият образец за електронен фиш.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

3

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От налична в преписката справка за собственост (л.8) се установява, че автомобилът е собственост на лицето С.Ш.. В декларация, подадена в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, собственикът е посочил, че на процесните дата и час водач на автомобилът е бил жалбоподателят. Към декларацията собственикът приложил и СУМПС на жалбоподателя. Ето защо правилно АНО е санкционирал жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От налични по делото писмени доказателства - справка за нарушител/водач и разпечатка от АИС АНД се установява, че срещу жалбоподателя е бил издаден от ОД на МВР – Бургас Електронен фиш серия К № ******* за извършено на ******** г. нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на ******** г. и е влязъл в сила на ******** г., като от справките се установява, че електронният фиш е бил платен. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Следователно настоящото нарушение се явява извършено в условията на повторност от жалбоподателя, тъй като е било извършено на ******** г., в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № ******* на ******** г.

При така установеното по делото от фактическа страна на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание „глоба“ в размер на 799,99 лева, равняващи се на 409,03 евро. Както се установи от фактическа страна, в случая се касае за превишаване на разрешената скорост в населено място с 37 км/ч (установено е управление с 87 км/ч при разрешена до 50 км/ч). В чл. 182, ал.

1, т. 4 ЗДвП е предвидено, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишение от 31 км/ч до 40 км/ч се наказва с глоба в размер на 400 лева.

Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП (действаща редакция към датата на нарушението) когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. С последващо изменение на разпоредбата бр.

64 в сила от 07.09.2025 г. законодателят е предвидил по-висок размер на наказанието „глоба“ при повторност само в хипотезите на превишаване на разрешената максимална скорост по чл. 182, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗДвП, а именно над 40 км/ч и над 50 км/ч. От санкционната разпоредба, предвиждаща наказанията при повторност са изведени нарушенията по чл. 182, 4 ал. 1, т.1 - т.4 ЗДвП. Следователно с изменението бр. 64 в сила от 07.09.2025 г. при констатирано нарушение в условията на повторност за превишаване на допустима максимална разрешена скорост в населено място по чл. 182, ал. 1, т.1-т. 4 ЗДвП, наказанието е същото по размер, като за деяние, което не е повторно. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като ал. 2 на същата норма предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Към настоящия момент обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила, поради което при приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН изменението на чл. 182, ал. 4 ЗДвП в сила от 07.09.2025 г. се явява по-благоприятно за жалбоподателя и по тази причина следва да се измени размера на наложената глоба и основанието, на което се налага.