Решение № 6713 от 30.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6713 гр. София, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110156438 по описа за 2021 година

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от Г. Б. А. срещу Етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр.

София, ул. „Добър юнак“ № 20, за отмяна на Решение на Общото събрание на ЕС по т. 1 от протокола за проведено общо събрание на 30.08.2021г., а именно за избор на членове на управителния съвет на ЕС, както следва: председател- И. П., зам.председател- Александър Христов и член- Адриана Вартасян.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект, съставляващ ателие за индивидуална творческа дейност, находящ се на тавански етаж в сградата на ул. „Добър юнак“ № 20. Излага, че на 30.08.2021г. е било проведено Общо събрание на етажната собственост в сградата на ул. „Добър юнак“ № 20, гр. София, на което бил избран Управителен съвет. Навеждат се твърдения, че при провеждане на събранието са нарушени правилата на ЗУЕС. Ищецът сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС и излага, че събранието не е свикано нито от управителния съвет, нито от контролния съвет.

Поддържа, че общото събрание може да се свика по писмено искане на собствениците, които имат най-малко 20 на сто ид.ч. от общите части на сградата. Сочи, че поканата за свикване на общо събрание изхожда от И. С. П., който не представлявал 20 на сто ид.ч. от общите части на сградата. Твърди, че неправилно е изчислено представителството на общите части на сградата. Излага, че в протИ.речие със законовите изисквания, в поканата за свикване на общо събрание, не е отбелязана дата и час на поставянето й на общодостъпно място, а е посочен час и дата на връчване без уточнение какво означава това. Излага също и че 1 независимо, че е посочено наличие на изготвен протокол за поставена покана, такъв не е предоставен на собствениците, както и че не е оповестен на достъпно за всички място, поради което твърди, че такъв протокол никога не е изготвян. Сочи, че при провеждане на общото събрание не е гарантирано правото на участие в общото събрание на всички собственици или ползватели в сградата. Излага, че собственикът на самостоятелен обект, съставляващ ап. № 2 в сградата и находящ се на втория етаж – Мила Петрова Щимпфле, живее постоянно в Германия, както и че не е надлежно уведомена за свикването на събранието. С оглед изложеното навежда твърдения, че за провеждането на общо събрание на 30.08.2021г. не са били уведомени всички собственици. Твърди, че е нарушено и изискването на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС и в тази връзка излага, че Адриана И. Вартасян е участвала на събранието по телефона чрез микрофон и е упълномощила И. П. да я подпише.

Поддържа, че не съществуват нормативни възможности общи събрания да бъдат провеждани чрез конферентна телефонна връзка, онлайн или други подобни средства за видеоконференция. С оглед изложеното счита, че Адриана И. Вартасян не е участвала и не е била надлежно представлявана в общото събрание и поддържа, че на общото събрание не са присъствали лично или чрез представител най-малко 60 % от ид.ч. на общите части на сградата. Твърди, че на събранието са били представени 39,5 % от ид.ч. от общите части на сградата. Излага също и че двама от членовете на управителния съвет – И. С. П. и Адриана И. Вартасян постоянно пребивават извън България и поради тази причина счита, че се намират в трайна невъзможност да осъществяват своите правомощия и задължения, като излага и подробни съображения в тази насока.

С уточняваща молба с вх. № 33583/22.02.2022г. ищецът е посочил, че е получил препис от протокола от Общо събрание, проведено на 30.08.2021г. на 02.09.2021г. Излага, че общото събрание е свикано в протИ.речие с изискванията на ЗУЕС и поради неспазване на предписаната процедура за свикване и провеждане на общо събрание, твърди, че общото събрание е незаконно и не може да взема валидни решение. Конкретно сочи, че иска отмяна на решение № 1 от дневния ред – избиране на членове на управителния съвет /управител/, както и касиер и в тази връзка сочи, че този избор е незаконосъобразен, доколкото общото събрание е свикано в протИ.речие с разпоредбите и изискванията на ЗУЕС. Изложено е също и че в протокола на практика липсвали решения по точки 2 и 3 от дневния ред, поради което и не се оспорват. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска като недопустим и сочи, че същият следва да е насочен срещу всички етажни собственици. Твърди, че самостоятелният обект на ищеца не е надлежно придобит, а представлява незаконен строеж. Сочи, че сградата се състои от 5 апартамента, всеки от които има по 1/5 ид.ч. от общите части на сградата, включително и от таванското помещение – подпокривно пространство, цялото с площ от 65 кв.м. Поддържа, че в началото на 2000г. собствениците на апартамент, заемащ първият етаж на сградата, започнали процедура за преустройство на ползваното от тях таванско помещение № 1 /с площ от около 9 кв.м., без вода и канал/ в ателие за индивидуална творческа дейност. Тъй като за 2 преустройството от една страна се отнемали части от общите части на сградата и от общите помещения за изграждане на второ нИ. на ателието, органът утвърждаващ проекта, поискал декларация-съгласие от всички собственици. Сочи, че двама от собствениците не били дали съгласие за преустройство, поради което бил използван неистински документ с подправени техни подписи въз основа на който бил утвърден архитектурен проект и издадено разрешение за строеж - № 48/18.04.2000г. Без да бъдат извършени каквито и да е строителни работи, на 19.04.2000г. била извършена продажба на ателието, което обаче не било завършено дори в груб строеж, т.е. не съществувал самостоятелен обект, който да се прехвърли на настоящия ищец. Твърди, че договорът за продажба на ателието е нищожен поради липса на предмет. Излага също и че в производство по н.д.о.х. 2721/2002г. във връзка с постигнато споразумение, ищецът се признал за виновен в това, че е ползвал неистински частен документ. С оглед изложеното, обобщава, че изграденото ателие е незаконно поради липса на съгласие за преустройство, както и че същото не е могло да бъде придобито като самостоятелен обект от ищеца, тъй като към момента на прехвърлителната сделка не е съществувало дори на етап груб строеж. Твърди, че е стартирана и процедура пред Столична община, район „Лозенец“ за премахване на незаконния строеж. Излага, че в сградата има 5 апартамента и незаконна надстройка в общите части на подпокривното пространство. Сочи, че Апартамент 1 - има 15.5 % от общите части и 20% от земята;

Апартамент 2 - 20% от общите части и 20% от земята; Апартамент 3 - 20% от общите части и 20% от земята; Апартамент 4 - 20% от общите части и 20% от земята; Апартамент 5 - 20 % от общите части и 20% от земята. Твърди, че видно от нотариалния акт представен от ищеца, последният притежава 4.5% от общите части, както и че няма собственост върху земята. Поддържа, че И. С. П. има 20% от общите части и има право да свика Общо събрание. Сочи, че ищецът не се легитимира като собственик на ателието, респ. на 4.5% ид.ч. от общите части на сградата, поради което и развива съображения, че искът е предявен от нелегитимна страна. Поддържа, че поставянето на покана за провеждане на ОС на видно място представлява форма на връчване, както и че ищецът е присъствал на събранието от самото начало, което счита, че потвърждава липсата на неяснота в поканата. Излага, че поканата е била поставена на 21.08.2021г. в 23:00 часа на видни места, за което представя протокол за поставяне на покана. Счита за неоснователно и възражението на ищеца, че не било гарантирано правото на участие на Мила Петрова Щимпфле и в тази връзка излага, че И. П. не е знаел електронната поща и адрес на лицето, както и че не е бил длъжен да изпрати покана, но въпреки това е опитал надлежно да я уведоми, като е оставил бележка в пощенската кутия. Аргументира, че на общото събрание е приет правилник за вътрешния ред на ЕС с пълно мнозинство, като сочи, че ищецът също е гласувал „За“. В чл. 47 и чл. 48 от правилника било прието, че общото събрание и управителния съвет могат да заседават и приемат решения дистанционно. Развива съображения и че дистанционна форма на участие не е забранена от ЗУЕС, както и че същата се е наложила с оглед пандемичната обстановка.

Твърди, че всички решения са взети с предвиденото в закона мнозинство. Излага, че участието в управителния съвет на членове, които живеят извън страна не е забранено от ЗУЕС, а само им дава право да се откажат, ако решат. Сочи, че управителният съвет се 3 състои от трима членове, като зам. управителят живее постоянно в София, както и че членовете се събират чрез онлайн режим, което отново подчертава, че е в съответствие с чл.

47 и чл. 48 от правилника за вътрешния ред. Развива съображения в насока и че решенията по т.2 и т.3, взети на ОС, са насочени към осигуряване сигурността и възстановяване на сградата в оригиналния вид. Подробно излага, че направените от ищеца промени по ателието създават опасност за живущите в сградата, както и за минувачите. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За допустимостта и основателността на иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, като съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка от страните следва да докаже положителните факти, на които основава твърденията си за допуснати нарушения на материалноправни или процесуалноправни норми, респ. твърденията си за законосъобразността на взетите решения на общото събрание. В случая ищецът следва да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост; че на 30.08.2021г. е проведено общо събрание на етажната собственост, на което са взети твърдените от ищеца решения, както и че е предявил иска в срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Ответниците следва да докажат спазването на императивните изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на решения на Общото събрание.

Относно възражението на ответника, че исковата молба е насочена срещу Етажната собственост, а не срещу всички етажни собственици, съдът намира следното:

Ответници по иска по чл. 40 ЗУЕС са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, които се представляват от председателя на управителния съвет (управителя) или упълномощено от тях лице, доколкото етажната собственост е неперсонифицирана и не може да участва като страна в материални или процесуални правоотношения. Касае се за изрично предвидено в чл. 41 ЗУЕС процесуално представителство на етажните собственици, при което изискването на чл. 127, ал. 1, т.

2 ГПК се счита спазено, ако са посочени имена и адрес за призоваване на председателя на управителния съвет (управителя) на етажната собственост, без да е необходимо да се посочват имената и адресите на всички етажни собственици. В този смисъл и Решение № 60167 от 06.01.2022г. по гр. дело № 2800/2021г. на ВКС, Първо гражданско отделение.

На следващо място относно оспорването от страна на ответника на активната легитимация на ищеца съдът намира, че в нормата на чл. 40 ЗУЕС изрично е предоставена активна процесуална легитимация за предявяване на иска само на собствениците на обекти в етажната собственост. Т.е. предмет на разглеждане в това производство е обстоятелството дали ищецът е собственик на обект в ЕС с оглед процесуалната му легитимация, като оспорването на собствеността на обект в ЕС може да се осъществи, както в производството по чл. 40 ЗУЕС, така и в друго самостоятелно производство, така и Определение № 187 от 4