Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 823 от 06.06.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 266/2023
Вид
Разпореждане № 823
Подписан
06.06.2024
Състав
Магдалена Кръстева Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 823 гр. Варна, 06.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20233001000266 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба с вх. № 4004/05.06.2024 г., подадена от С. И.

С. срещу разпореждане № 454/22.03.2024г. Обжалва се препятстващо касационен контрол разпореждане (чл. 274, ал. 2 вр. ал.1 т.2 ГПК). Препис от обжалваемия акт е връчен на жалбоподателя на 11.04.2024г. чрез упълномощен представител адв. М.. Жалбата е била подадена на 18.04.2024г. от лице без представителна власт (съпруга С. С.), като действията са били изрично потвърдени от жалбоподателя С. С. (в молба вх.№ 3882/30.05.24) и на осн. чл. 101 ал.2 ГПК сезирането на горната инстанция се счита извършено от тази страна преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок.

Искането до касационната инстанция е било отделено от формулирано първоначално съвместно искане на две лица, но предвид разликата в процесуалното положение на подателите, изявленията им са разделени и са регистрирани като две самостоятелни жалби, съответно подадени от всеки от тях срещу разпореждане № 454 от 22.03.2024г., с което е била върната подадената само лично от С. С. частна касационна жалба вх.№ 4531/20.06.2023г., насочена срещу въззивно определение № 384/25.05.2023г., постановено по настоящото дело по процесуалния въпрос за наличие на основание за предоставяне на безплатна правна помощ и на основание за освобождаване на всеки от съпрузите от задължение за внасяне на такси и разноски за обжалване.

Към бланкетните оплаквания за всички видове пороци на съдебен акт, в уточнителната молба е заявено отново и искане за продължаване на срок за изпълнение на дадени от администриращ съд указания и предоставяне на безплатна правна помощ по този повод. Единственото указание до жалбоподателя С. обаче касае извършените от негово име действия от лишената от представителни права негова съпруга. Тъй като именно това указание е изпълнено недвусмислено и изцяло, липсва каквато и да е нужда от допълнителни действия, които да налагат и някаква допълнителна правна 1 консултация или подготовка. Затова и двете искания са безпредметни.

Отделно от това, предпоставките за уважаване на искане за осигуряване на адвокатска защита за сметка на обществени фондове са били отречени от настоящия съд (който като въззивен съд е потвърдил произнесен за пръв път от администриращ частна жалба съд отказ за предоставяне на правна помощ на двамата финансово затруднени жалбоподатели-съпрузи и освобождаването им от задължение за внасяне на такса за обжалване). По повод администриране на поредна жалба на тази страна, настоящият съд преценява, че не следва да разглежда отново тази възможност за евентуално попълване на липсващо съдържание на сезирането на касационната инстанция. Още повече, че в случая предмет на частната жалба не е въззивно произнасяне, а действие на администриращ съд и затова жалбата може да бъде и бланкетна (ТРОСГТК 6/2017 на ВКС).

Предвид сезирането на горната инстанция с акт, който е осуетил участие на насрещна страна в този спор, размяна на книжа и в това производство не следва да се извършва.

Липсват доказателства за заплатена такса за обжалване, но съдът преценява, че такава не следва да се събира предварително по следните съображения:

Настоящият съд намира, че процесуалното поведение на страната следва еднообразен алгоритъм на системно неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на множество частни жалби, а също и ангажиране с редица бланкетни искания в производството, отправени пред различните инстанции, по реда на чл. 83 и чл. 95 ГПК. Подобно поведение е явно несъвместимо с изискването за добросъвестност при упражняване на процесуалните права, като не води до поетапно разрешаване на спора, а напротив демонстрира целенасочено генериране на "каскада" от дела, блокираща разглеждането на производството по ч.гр.д. № 14627/2011г. по описа на ВРС в течение на повече от десет години /в този см. определение № 476 от 11.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4030/2019 г., III г. о., ГК, определение № 47/16.01.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 4467/2022 г., II г.о. и мн.др./. Съдът не намира за необходимо подробно да излага в хронологичен ред описаните по-горе процесуални действия на страната (както по служебно известните му в.ч.т.д. № 301/2018г., в.ч.т.д. № 668/2019г. и в.ч.т.д. № 597/2020г. и трите по описа на ВАпС, така и по ч.гр.д. № 14627/2011 на ВРС и всички последващи него въззивни (частни) производства пред ВОС и междувременно приключило с определение №520/07.03.2024г по ч.к.т.д.36/2024г.на ВКС 1 т.о), сочещи явна злоупотреба с процесуални права.

Налице е системност, изразяваща се в подаването на сезиращи документичастни жалби в бланкетен вид, без приложен документ за внесена държавна такса, но с подновени всеки път искания за ползване на правна помощ без прилагане на каквито и да са доказателства за обстоятелства по см. на чл. 83 и чл. 95 ГПК.

2

Независимо от последователните усилия на съдията-докладчик (не само по настоящото дело) непреодолимо остава нежеланието на страната да съобрази процесуалното си поведение с изискванията на закона, по приложението на който са давани конкретни указания по реда на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК.

Няма данни по делото, които да създават у съдията-докладчик обосновано очакване, че дори и да бъдат дадени указания за внасяне на такса, те ще бъдат изпълнени съгласно законовите изисквания.

Предвид гореизложеното, доколкото съдът е длъжен да вземе мерки за своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Продължаването на администрирането на частната жалба в този случай не е необходимо и тя следва да бъде препратена директно на сезираната най-висша инстанция за преценка на посочената злоупотреба с право на жалба и окончателно разрешаване на еднотипните въпроси, поставени от жалбоподателя относно правото му да ползва безплатна правна помощ и да получи достъп до правосъдие без да плаща такси и разноски.

По тези съображения, администриращият съдия от състава на въззивния съд

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ за разглеждане на ВКС по компетентност частна жалба вх.№ № 4004/05.06.2024 г., подадена от С. И. С. срещу разпореждане № 454/22.03.2024г. по ЧТД № 20233001000266 на АС- Варна.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 3