Решение № 446 от 21.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200905 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на П. Х. М., ЕГН: **********, чрез адв. З. М. от АК-Бургас, против наказателно постановление № 22-0000035/ 21.01.2026г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС, вр. с т. 3.7, Раздел 3 от учебна документация за кат. В, на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255,65 евро/500 лева.

С жалбата е направено искане за отмяна на наказателното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., която излага доводи за незаконосъобразност на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП, то е връчено на жалбоподателя на 26.02.2026г., а жалбата е входирана на 11.03.2026 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

Била извършена комплексна проверка на 23.12.2025 г. на учебен център "*" ООД с ЕИК: *, притежаващ разрешение №3930.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 350538/23.12.2025 г., за това, че на 23.08.2025 г. в *, в качеството си на ръководител учебна дейност, не е осигурил спазването на изискванията по т.3.7., изр.1 от Раздел 3 от учебната документация (Програма за обучение по управление на МПС) - управление през тъмната част на денонощието 1

(действаща към Заповед №РД09-4233/08.11.2024 г.) за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл.153, т.1 от ЗДвП. Било преценено, че при извършване на практическото обучение на кандидата * с ЕГН: ********** за категория В, М. е допуснал същото да не се извърши през тъмната част на денонощието. Изводът бил направен въз основа на справка от информационната система на ИААА - Изпити и досие на кандидата *. В досието било посочено, че Точка 3.7. и т.3.8. от Раздел 3 на кандидата * са преподадени на 23.08.2025 г. от 16:20 часа до 18:00 часа.

Административнонаказващият орган е приел констатациите в акта за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП, изразяващи се в непълнота на описанието на нарушението, което се твърди да е извършено. От изложеното в НП става ясна датата, на която се твърди да е извършено нарушението- 23.08.2025 г., като 23.12.2025 г. е датата на проверката.

Съдът обаче намира, че не се установява извършването на административно нарушение от страна на жалбоподателя.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен да осигурява спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл.

153, т. 1 ЗДвП при извършване на обучението.

С оглед горното, жалбоподателят в качеството си на ръководител на учебната дейност, принципно е годен субект на посоченото нарушение.

За да се приеме, че нарушението е извършено, е необходимо да се прецени дали действително не са спазени изискванията за обучение на кандидати. Постановлението е издадено за това, че не са спазени правилата за обучение, като е допуснато на съответният кандидат да не бъде проведено обучение в тъмната част на денонощието съгласно т.3.7. от Раздел 3 от учебната документация за категория В.

Действително се установява, че на 23.08.2025г. не е проведено обучение в тъмната част, тъй като същото е било в периода 16:20 часа- 18:00 часа, в който период от годината ноторно не е тъмно в съответния часови диапазон.

Изложеното, обаче, не води до извод за нарушение на т.3.7. от Раздел 3 от учебната документация за категория В, тъй като тази точка предвижда: „Управление през тъмната част на денонощието и в условията на намалена видимост. Използване на светлините.

Управление при ограничена видимост.“.

Видно е, че в тази точка са разписани три съвсем различни хипотези на управлениепрез тъмната част на денонощието, при намалена видимост и при ограничена видимост. Тези 2 хипотези могат да са налице независимо една от друга, което следва и от ЗДвП. В пар. 6, т.

55 от ДР на ЗДвП е записано, че "намалена видимост" е налице при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни. В следващата т. 56 е посочено, че "ограничена видимост" е налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта.

В чл. 73, чл. 80 и чл. 86 от ЗДвП пък са употребени словосъчетанията „през нощта или при намалена видимост“ и „в тъмната част на денонощието или при намалена видимост“.

От изложеното следва, че трите хипотези в т.3.7. от учебната документация съществуват независимо една то друга, като от никъде не следва, че задължително следва и те да са налице едновременно при провеждането на конкретния учебен час. Иначе казано, след като т.3.7. от документацията предвижда независими една от друга хипотези, за да е налице нарушение, е необходимо да се докаже, че при провеждането на конкретния час нито една от хипотезите не е била налице. Липсват каквито и да е доказателства в конкретния случай, че макар обучението на кандидата * на 23.08.2025 г. да не е проведено в тъмната част на денонощието, същото не е проведено и при условията на ограничена или намалена видимост. Напротив, налице са доказателства в подкрепа на този извод, тъй като видно от електронното досие на кандидата, за съответния час е отразена и т. 3.8. от учебната документация- управление на автомобила при намалено сцепление между гумите и пътното покритие. Такова намалено сцепление може да има при валеж, който е една от причините за намалена видимост.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че не се доказва извършване на нарушение от страна на жалбоподателя на изискванията на т.3.7. от учебната документация, поради което обжалваното постановление се явява материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 34), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. По делото е направено възражение за прекомерност, но съдът намира, че уговореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде присъдено в поискания размер. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000035/ 21.01.2026г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС, вр. с т. 3.7, Раздел 3 от учебна документация за кат. В, на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП, на П. Х. М., ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 3

255,65 евро/500 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на П. Х.

М., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдБургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4