Решение № 1436 от 15.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ **36 гр. Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110104341 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Ищецът А. Л. А. твърди, че с ответника Е. П. М. са родители на малолетното дете Е. А. А., род. на 19.05.2022 г.

Излага, че на 28.08.2021 г. с М. заживели заедно в собственото му жилище, находящо се на адрес: гр. *******. След раждането на дъщеря им започнали да възникват спорове помежду им, като на няколко пъти ответницата напускала дома им заедно с детето и се пренасяла при майка си в с. *******.

Ищецът поддържа, че по време на съвместното съжителство на страните именно той осигурявал всичко необходимо за отглеждане на детето, в т.ч. като покривал всички разходи за домакинството. Наред с това активно участвал в грижите за Е.. Майката, от друга страна често излизала на срещи с приятелки, след които без причина предизвиквала скандали. Именно след такъв случай, на 14.01.2024 г. М. се изнесла от дома им.

След фактическата раздяла ищецът започнал да взема детето през седмица през почивните дни, с преспиване.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявения иск с доводи, че майката започнала препятства срещите му с детето. Същата го упреквала, че Е. започнала да заеква след като прекарала коледните празници на 2024 г. с него и близките му в гр. *******. Поддържа, че по негова инициатива детето е консултирано от логопед и понастоящем проблемът е преодолян, като при срещите му Е. е щастлива и спокойна.

Отправя искане до съда за определяне на мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и 1 издръжката на детето Е. А. А., род. на 19.05.2022 г., като родителските права по отношение на детето бъдат предоставени на майката, при която да се определи и местоживеенето на детето; бъде определен режим на личен контакт на бащата с детето, както следва:

- всяка първа и трета пълна седмица от месеца - от 17:00 часа в петък до 8:00 часа в понеделник, с преспиване, като детето се взема и връща в детското заведение;

- всяка втора и четвърта пълна седмица от месеца - от 17:00 часа във вторник до 8:00 часа в сряда, с преспиване, и от 17:00 часа в сряда до 8:00 часа в четвъртък, с приспиване;

- за времето от 1-во до 15-то число на месеците юни, юли, август и септември - за времето от 9:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден, като детето се взема и връща в дома на майката;

- всяка нечетна година - за времето от 16:00 часа на 23.12 до 16:00 часа на 27.12, с преспиване;

- всяка четна година - за времето от 9:00 часа на 30.12 до 16:00 часа на 02.01, с преспиване;

- всяка нечетна година - за времето от 10:00 часа на Велики петък до 17:00 часа на Великден /неделя/, с преспиване;

- на личните празници на детето /рожден ден, имен ден, завършване на градина/училище и др.подобни/ да присъстват и двамата родители.; както и да бъде определена дължима от бащата месечна издръжка в размер на 300 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Е. П. М. е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск.

Потвърждава, че с ищеца са родители на детето Е. А. А., като оспорва останалите наведени с исковата молба фактически твърдения.

Поддържа, че по време на съвместното им съжителство ищецът проявяват безразличие и неуважение към нея, с което показвал, че е нежелана в дома му.

Заявява, че след раждането на Е. посещавала майка си на село, за да й помага и тъй като през лятото условията там били по-подходящи за детето.

Твърди, че бащата не желаел да ги придружава там. Сочи, че родителите й били приели избора й на партньор и не са проявявали негативно отношение към А.. Последният, от своя страна, не ги приемал и не ги уважавал. През лятото на 2023 г. посещавали както нейните родители, така и тези на ищеца, като често прекарвали почивните дни заедно. Заявява, че положила усилия да преодолеят проблемите във взаимоотношенията си, но поведението на ищеца не се променило. През 2024 г. се разделили, като А. скоро започнал връзка с нова партньорка и Е. останала на заден план.

Оспорва твърденията на ищеца, че единствено той осигурявал издръжката на семейството. Заявява, че изразходвала всички средства от получаваното обезщетение за раждане и отглеждане на детето за неговите 2 нужди и домакинството.

Излага, че основно тя полагала грижите за Е.. Наред с това само тя пазарувала и поддържала домакинството. Ищецът, от друга страна, се срещал с приятели, ходел по почивки и не спрял да практикува хобитата си.

Признава, че фактическата раздяла на страните датира от 14.01.2024 г., но оспорва изложеното в исковата молба досежно обстоятелствата, при които е настъпила.

Заявява, че след този момент срещите между ищеца и детето били регулярни.

Сочи, че след като ищецът върнал Е. след коледните празници на 2024 г. детето имало говорен проблем, като не получила обяснения от бащата на какво се дължи това. Заявява, че веднага започнала срещи с логопед, който препоръчал на Е. да се осигури спокойствие и предвидим режим. Детето продължило да се среща с баща си, но без преспиване, като след известно време настъпило подобрение. Бащата не участвал в терапията въпреки препоръките на логопеда.

Заявява, че не възразява ищецът да осъществява контакти с детето, но счита предложения от него режим на лични отношения за неподходящ, като предлага друг.

Поддържа, че бащата не се съобразява с напътствията й нито с интересите на детето, като приоритизира собствените си нужди.

Твърди, че разходите за детето са значителни, тъй като често боледува.

Наред с разходите за лекарства и здравословна храна са нужни средства и за дрехи, консумативи, мероприятия в детската ясла и през свободното време на детето. Сочи, че след раздялата на страните бащата участвал с различни суми в издръжката на Е., които месечно варирали между 300 и 500 лева.

Заявява, че притежава нужните качества, за да отглежда детето и да му осигури подходящи условия, като може да разчита и на помощта на своите родители.

Излага, че не желае да е зависима от бащата и би искала да пътува свободно с дъщеря си в чужбина. Обосновава правния си интерес от предявения иск по чл. 127а, ал. 2 СК с отказа на бащата да подпише предложеното от нея споразумение, уреждащо отношенията им по повод детето.

От своя страна сезира съда с искане за постановяване на решение, с което родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на нея, както и да се определи местоживеенето на детето при нея на адрес: гр.

*******; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, както и да бъде осъден бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 1000 лева, считано от датата на предявяване на иска - 20.05.2025 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Предявява и насрещни искове, както следва:

3

- с правно основание чл. 149 СК за осъждане на бащата А. Л. А. да заплати в полза на детето Е. А. А. сумата от 3645 лева, представляваща издръжка за минало време - за периода от 01.02.2025 г. до 19.05.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата;

- с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата А. Л. А., за пътуването на детето Е. А. А., придружавано от неговата майка Е. П. М. или упълномощено от нея лице, до държавите-членки на Европейския съюз, както и Филипините, Турция, Сърбия и Северна Македония, като преминава и престоява до 20 дни, не повече от 4 пъти в годината с цел почивка и/или екскурзии, до навършване на пълнолетие на детето, извън режима на лични отношения с бащата, както и за издаване на паспорт на детето.

На ответника по насрещния иск - А. Л. А., е изпратен препис от насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок последният е депозирал писмен отговор, с който е оспорил насрещните искове.

Заявява, че никога не е възразявал детето да пътува в чужбина, като до настоящия момент майката не е отправяла към него искане да даде съгласието си за това. Счита, че е недопустимо даване на принципно разрешение при посочените от майката параметри.

Изразява становище за допустимост и частична основателност на предявения иск по чл. 149 СК - до заявения от него с исковата молба размер.

С протоколно определение от 12.12.2025 г. е допуснато изменение на предявения насрещен иск за осъждане на бащата А. Л. А. да заплаща в полза на детето Е. А. А., чрез неговата майка и законен представител Е. П. М., издръжка за бъдеще време, чрез неговото намаляване от сума в размер на 1000 лева на сума в размер на 600 лева /с равностойност в размер на 306.78 евро/, като производството е прекратено за разликата над намаления размер от 600 лева до първоначално предявения размер от 1000 лева, както и в частта по предявения насрещен иск с правно основание чл. 149 СК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че са родители на детето Е. А. А., род. на 19.05.2022 г., както и че понастоящем детето живее при майката.

Съгласно служебна бележка изх. № **/**.2025 г. детето Е. посещава Детска ясла № ** „*****“ от 18.06.2024 г.

Представени са писмени доказателства /л. 131/, че детето посещава клуб по спортна гимнастика СК „***** - ****“ от 18.11.2025 г., като тренировките се провеждат всеки понеделник, вторник и четвъртък от 17:30 часа до 19:00 часа. В представената служебна бележка е отразено, че разходите в тази връзка 4 възлизат на 150 лева месечно. Наред с това всяка събота Е. посещава и Детски учебен център „*****“ от 18.03.2025 г., като стойността на обучението е 25 лева на астрономически час или 100 лева месечно /л. 132/.

Видно от представения от ищеца нотариален акт /л. 10-11/, същият притежава собствен апартамент в гр. Варна, находящ се на ул. „*******“ № **.

Към исковата молба е приложено удостоверение, издадено от ищеца, в качеството на управител на „*******“ ЕООД /л. 5/, съгласно което А. А. е самоосигуряващо се лице и в периода от м.03.2024 г. до м.02.2025 г. месечният му осигурителен доход е в размер на 933 лева.

Видно от приложените на л. 89-94 от делото справки от ТРРЮЛНЦ, А. е управител и едноличен собственик на капитала на общо две търговски дружества /„Е. т.“ ЕООД и „*******“ ЕООД/, както и съдружник в „М. А. ***“ ООД.

Представени са удостоверения за доходите на Е. М., издадени от ******* /л. 60 и л. 198/. От съдържанието им се установява, че брутното й трудово възнаграждение за периода от м.05.2024 г. до м. 04.2025 г. е в общ размер от 22 155.13 лева или средно 1846 лева месечно, а за периода от м.05 до м.11.2025 г. в размер между 1500 и 2500 лева. Изложеното се потвърждава и от приложената на л. 199 от делото справка, издадена от ТД на НАП-Варна.

Представени са амбулаторни листи от извършени прегледи на детето Е. в периода от м.01.2025 г. до м.03.2026 г. /л. 61-67, л. 77, л. 81, л. 215-217/, от които става ясно, че в рамките на малко повече от година детето многократно е боледувало, предимно от инфекции на дихателната система.

Ответницата е представила доказателства за извършени разходи за закупуване на лекарства, дрехи, играчки и др. за детето /л. 68-70, л. 74-76, л.

78-80, л. 82-88, л. 139-177, л. 220-237/.

Ищецът е представил извлечение от банковата си сметка /л. 200-214/, видно от което от началото на 2025 г. същият ежемесечно е заплащал издръжка в полза на детето по сметка на майката, първоначално – в размер на 300 лева, а по-късно – в определения от съда размер с постановените по делото привременни мерки.

Към писмените доказателства по делото е приобщен социален доклад /л.