Акт от 10.03.2017, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 6 / 10.03.2017г., гр.Разград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година В публичното съдебно заседание в следния състав

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.№

4 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26 ал.1 пр.3 и ал.2 пр.3, чл.42 ал.2, чл.31 ал.2 в.в. с ал.1, чл.87 ал.3 ЗЗД.

Образувано е след постановяване на решение № 173 / 7.11.2016г. по в.гр.д. № 400 / 2016г. на АС Варна, с което е обезсилено решение № 22 / 9.06.2016г. по гр.д. № 69 / 2015г. на ОС Разград и делото е върнато на производство пред първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове според тежестта на сочения от ищците порок в поредност от най-тежкия към по-леките.

А.Т.И. и Е.Т.И. са предявявили в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове срещу Г.К.И. и Н.Г.И., както следва: иск за унищожаване на упълномощителна сделка, оформена с нотариално заверено пълномощно рег. № 2730 и 2731 от 16.08.2013г. по описа на нотариус с рег.№380 с район на действие РРС, поради невъзможност на упълномощителя да разбира и ръководи действията си при сключването й поради заболяване, водещо до продължително разстройство на съзнанието; иск за нищожност на извършената от наследодателя упълномощителна сделка поради формални нарушения на нотариалното удостоверяване – полагане на отпечатък от десния палец от упълномощителя, което не е било удостоверено с приподисването му пред нотариуса от двама свидетели, съгл. чл.189 ГПК; иск за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с НА № 55 / 16.08.2013г., н.д.

№ 340 на нотариус с рег. № 380 с район на действие РРС, поради липса на представителна власт в резултат на посочените по-горе пороци в пълномощното. В съдебно заседание поддържат искане за обявяване на неговата недействителност по посочената разпоредба на чл.42 ал.2 ЗЗД. В условията на евентуално съединяване ищците са предявили иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с НА № 55 / 16.08.2013г. по н.д. №340 на нотариус с рег. № 380 с район на действие РРС. Излагат твърдение за неизпълнение на задължението на ответниците за плащане на продажбената цена в размер на 27 000лв. като купувачи по прехвърлителната сделка. Ищците предявяват втори евентуален иск за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с НА № 55 / 16.08.2013г. по н.д. № 340 на нотариус с рег. № 380 с район на действие РРС, поради накърняване на добрите нрави, като се позовават на неравностойност на разменените престации. Във връзка с това сочат занижаване на договорената пазарна цена значително под действителната пазарна цена на имота. В с.з. ищците поддържат всички предявени искове.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Г.К.И. и Н.Г.И. са представили писмени отговори, с които изразяват становище за неоснователност на предявените срещу тях искове.

В с.з. поддържат становището чрез явилия се процесуален представител.

Съдът, като съобрази представените от страните доказателства и техните становища, констатира следната фактическа обстановка: с влязло в сила на 19.06.2012г. протоколно определение по гр.д. № 1567 / 2011г. на РС Разград е одобрена съдебна спогодба в образувано производство по иск за делба на наследство, по силата на която в дял на Т. И. е възложен недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Разград, ЖК”Лудогорие”, бл.2 вх.А, ет.3, ап.9, а в общ дял на ищците А.И. и Е.И. е възложен недвижим имот, представляващ дворно място от 550 кв.м. и построените в него сгради, находящ се в с.Ушинци. Със спогодбата страните са приели, че за уравняване на дяловете Т. И. ще заплати на всяка от дъщерите си А.И. и Е.И. по 8 000лв. в едномесечен срок, считано от 19.06.2012г. – датата на одобряване на спогодбата от съда.

От представената декларация от 18.07.2012г., носеща нотариална заверка рег. № 2563 на нотариус с район на действие РРС на подписите на Т. И. и ищците А.И. и Е.И., се установява, че в договорения със спогодбата срок Т. И. е изпълнил задължението си за уравняване дяловете на дъщерите си, като е заплатил на всяка от тях сума в размер по 8 000лв. Сумата в общ размер 16 000лв. е изтеглена от Т. И. на 18.07.2012г. от „Банка ДСК”ЕАД, видно от приложеното извлечение от банкова сметка ***.07.2012г. – 16.08.2013г. Впоследствие Т. И. се е сдобил с констативен НА за собственост върху недвижим имот, придобит по покупка и влязъл в сила протокол за съдебна делба № 22 / 15.08.2012г., т.4, рег. № 3073 по н.д. № 309 / 2012г. на нотариус с район на действие РС Разград.

Съдът приема, че сумата, която Т. И. е заплатил на ищците за уравняване на дяловете им, е постъпила в банковата му сметка като цена по сключен договор за покупко-продажба на идеални части от девет земеделски имота, придобити по наследство и в съсобственост с ответника Г.И., обективирана с НА № 68 / 13.07.2012г., т.1, рег. № 3772, н.д. № 59 / 2012г. на нотариус с район на действие СРС. Видно от съдържанието на нотариалния акт, ответникът Г.И. в качеството си на купувач е заплатил на Т. И. в качеството му на продавач по банков път сумата от 18 000лв. На датата, на която е сключен договорът за покупко-продажба на идеални части от земеделски земи, по сметката на продавача Т.

И. е постъпила продажбената цена от 18 000лв., преведена от ответника. Видно от банковото извлечение, като основание за превеждане на сумата изрично е посочено плащане по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.12г. В същото извлечение, отнасящо се за периода 1.07.2012г. – 16.08.2013г., не са отразени постъпления на други суми. При така събраните писмени доказателства безспорно се установява, че преведената по сметката на Т. И. сума от 18 000лв. е в изпълнение на изповяданата на 13.07.2012г. сделка за покупко-продажба на идеални части от земеделски земи, сключена между Т. И. и Г.И.. Предвид горното, доказано се явява твърдението на ищците за неизпълнение на задължението на ответника за плащане на цената на оспорения договор за покупко-продажба на апартамент в гр.Разград. Твърдението на ответниците, че сумата от 18 000лв. е преведена като част от цената, договорена по процесната сделка за покупко-продажба на апартамента в гр.Разград, е останало недоказано – липсват доказателства за последващо плащане на друга сума, равна по размер на вече заплатената такава на 13.07.2012г., приета като цена на закупените на същата дата земеделски земи.

На 16.08.2013г. наследодателят на ищците е бил посетен в дома си от нотариус Р.Кирилова, разпитаната като свидетел. Същата е удостоверила нотариално процесното пълномощно, в съдържание на което е отразено, че Т. И. упълномощава своя брат Г.И. да го представлява и от негово име и за негова сметка да продаде на себе си собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Разград,

ЖК“Лудогорие“ бл.2, вх.А, ет.3, ап.9, за цена 27 000лв., част от която – 18 000лв., е получил по банков път, а 9 000лв. е получил напълно и в брой при подписване на пълномощното. Наследодателят на ищците е положил отпечатък от палеца на дясната си ръка, за което нотариусът е направил отбелязване, че се е наложило поради заболяване.

На същата дата е съставен и НА №

55, т.3, рег. № 2732, н.д. № 340 / 2013г. на нотариус Р.Кирилова за покупко-продажба на апартамента, видно от който Г.И., действащ като пълномощник на Т. И., е продал сам на себе си, предвид даденото му пълномощно, описания по-горе апартамент за сумата 27 000лв., от която 18 000лв. купувачът е заплатил на продавача по банков път, а 9 000лв. продавачът е получил напълно и в брой, видно от текста на пълномощното.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която към 16.08.2013г. пазарната стойност на процесния апартамент е

60 100лв.

Видно от удостоверение за родствени връзки изх. № 374 / 30.11.2015г. на Столична община, район Доброславци, Т. И. и ответникът Г.К.И. са братя.

Установява се от представения препис от Акт за женитба №16 / 1958г., че ответниците Г.И. и Н.И. са сключили граждански брак на 29.09.1958г. и към момента на сключване на договора за покупко-продажба същите са в брак.

Т. К.И. е починал на 27.08.2013г. и е оставил за свои наследници дъщерите си А.И. и Е.И., видно от удостоверение изх. № 348 / 14.01.2015г., изд. от Община Разград.

По делото са събрани медицински доказателства във връзка с налични преди смъртта на наследодателя на ищците заболявания. Назначена е комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвена в две части, която съдът приема като изготвена от лица в кръга на компетенциите им и след запознаване с материалите по делото. Вещото лице – специалист невролог, дава заключение въз основа на медицинската документация, че към 2008г. Т. И. е страдал от захарен диабет и свързаните с него диабетна полиневропатия, ретинопатия и ангиопатия след ампутация на пети пръст на дясно стъпало по повод диабетна гангрена, дегенеративна аортна стеноза, двустранен неврит на слуховите нерви, тежко чуване. Към 3.03.3013г. същият е страдал и от остра левокамерна кардиална астма, болест на Паркинсон, но е бил в запазено общо състояние. Наследодателят на ищците е бил на стационарно лечение в неврологично отделение в периода 14.07.2013г. – 23.07.2013г. с диагноза исхемичен мозъчен инсулт, моторна афазия, десностранна хемипареза, постмалатични парернхимни дефекти. Изписан е с персистиращ дизартричен говор. Заключението на невролога е, че въпреки тежките заболявания, към момента на изписването му – 23.07.2013г., Т. И. е можел да говори, въпреки персистиращите нарушения в говора, бил е контактен. Налице е била двигателна недостатъчност в десните крайници. Вещото лице – психиатър дава заключение, че по отношение на Т. И. към момента на сключване на оспорената упълномощителна сделка е била налице смесена корова и подкорова съдова деменция, обуславяща неговата ограничена дееспособност, предвид наличието на умерено до тежко изразен и необратим интелектуално-мнестичен и когнитивен дефицит. Това психично състояние не е давало възможност на Т. И. да разбира и съзнава съдържанието на сделката. В допълнение, в проведеното съдебно заседание вещото лице обяснява, след прекарания инсулт, Т. И. е изписан от болничното заведение като дееспособен, но с наличие на моторна афазия, водеща до нарушаване на говорните му функции. В такова състояние лицето е дееспособно – разбира какво му се говори, но не може да артикулира. От изписването на И. от болницата на 23.07.2013г. до датата на смъртта му 27.08.2013г. е изминал месец, през който, при поставената му диагноза и краткия период от получаване на инсулта до настъпването на смъртта му, се следва извод за тенденция към влошаване на здравословното му състояние.

Влошаването е протичало стъпаловидно до степен, при която към датата на оспорената сделка същият е бил в състояние на ограничена дееспособност, характеризираща се с повишена внушаемост от хората, от които зависи и лесна манипулируемост. Заключенията на двете вещи лица са взаимно допълващи се, описващи в хронология протичането на болестните процеси по отношение на Т. И. и сочат наличие както на тежки неврологични заболявания, така и на развили се впоследствие сериозни психични нарушения, без обаче да са предприети действия за поставянето му приживе под запрещение.

От разпитаните свидетели Ст.Шопова – дъщеря на ищцата Е.И. и Л.Боянов – фактически съжителник на дъщерята на ищцата А.И., се установява, че след изписването му от болницата на 23.07.2013г., Т. И. е бил на легло, не говорел, реагирал на разговорите само с очи. Здравословното му състояние било силно влошено. Св.Н.Ангелова – фактическа съжителница на Т.

И., също заявява, че след получения инсулт през м.юли, 2013г., Т. И. говорел трудно. В същия смисъл са и показанията на нотариус Р.Кирилова, пред която Т. И. положил отпечатък върху оспореното пълномощно в полза на своя брат – ответника Г.И., за прехвърляне на апартамента. Последната заявява, че упълномощителят говорел много трудно, имал силен тремор на дясната ръка. Последното обстоятелство наложило удостоверяването на упълномощаването с палец, отразено върху изготвеното пълномощно. Обсъдените по-горе свидетелски показания кореспондират с приложената медицинска документация и със заключението в двете части на вещите лица – невролог и психиатър. Именно поради тази причина съдът ги кредитира и въпреки близките връзки на свидетелите Шопова и Боянов с ищците приема, че показанията им са обективни и достоверни, в унисон с останалия събран доказателствен материал.