Решение № 242 от 18.12.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Троян, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340101122 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, предявен от ***, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. Н. Т., пълномощник адв. П.

А. от САК против Д. С. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:

****, ** Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 499/2025 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

В ИМ се сочи, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, което е уважено и съдът е издал заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 499/2025 г. по описа на Троянски районен съд, срещу която е подадено възражение в срок, поради което ищецът предявява настоящият специален установителен иск.

В молбата се твърди, че претендираните вземания произтичат от

Договор за паричен заем № **, сключен на ***** година между *** и Д. С. Г. , за която се твърди, че получила заем в размер на 900.00 лв. Съгласно договора, тя следвало да върне сумата на 14 бр. вноски. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения договор за кредит.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. С. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** област, ** че същата дължи на ***, сумата 705.40 /седемстотин и пет лева и четиридесет стотинки/ лева, дължима главница по Договор за кредит № **, сключен на ***** година между *** и Д. С. Г. в при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2025 г.

1

/датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането и сумата 18.52 /осемнадесет лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 08.04.2025 г. до 19.06.2025 г.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. Е. И., която е взела становище за недоказаност и неоснователност на предявения иск. Ответникът е оспорил твърденията, изложени в ИМ, касаещи дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Адв. И. е релевирала възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем поради противоречие с добрите нрави, както и поради нарушаване на императивни норми на закона – чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 23 ЗПК.

В отговора е изразено становище, че на ответника неправомерно е възложена възнаградителна лихва в размер на 225.28 лв., както и такса експресно разглеждане в размер на 500.00 лв.

При условията на евентуалност е направено искане за прихващане между сумата 705.40 лв. – главница със сумата 725.28 лв., получена без правно основание от ищеца на основание нищожни клаузи възнаградителна лихва в размер на 225.28 лв. и такса експресно разглеждане в размер на 500.00 лв.

В отговора на ИМ е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски, а при условията на евентуалност - искане за прихващане.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище чрез пълномощника адв. П. А., вписан в САК, с което е поискано делото да бъде гледано в отсъствие на ищеца. В посоченото становище пълномощникът е оспорил всички твърдения и възражения на процесуалния представител на ответника, като е направил искане да бъде уважен предявения иск и на ищеца да бъдат присъдени разноските в исковото и в заповедното производство.

Ответницата Д. Г. не се явява в съдебно заседание и не се представлява от пълномощника й адв. Е. И.. От последната е постъпила молба, с която е направено искане претенцията на ищеца да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в отговора на ИМ.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 499/2025 г. по описа на Районен съд гр. Троян се установява, че ищецът е подал заявление до Районен съд гр. Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 249 от 20.06.2025 г. за сумите, за които е предявен настоящия иск.

Не се спори по делото, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по който ищецът-кредитодател е предоставил на 2 ответницата Г., в качеството на кредитополучател, сумата 900.00 лв. , с която сума е рефинансирано друго задължение по договор за кредит. Срокът на кредита е 14 месеца, лихвен процент – 40.10 %, ГПР-48.36 %, такса експресно разглеждане - 0 лв. и неустойка - 0 лв, общо дължима сума 1141.56 лв, размер на погасителна вноска 81.54 лв.

Във връзка с дадени указания от съда ищецът е уточнил, че ответницата е направила плащания по договора за кредит в общ размер 436.16 лв., като последното плащане е направено на 14.08.2024 г. и е в размер на 110.00 лв.

Представена е и справка за движение по сметка, неоспорена от ответника, от която също се установява посоченото обстоятелство за направените плащания от Д. С. Г..

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.

/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Настоящият състав счита, че с оглед качеството на ответника са налице договори с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретния договор - договор за потребителски кредит, във връзка с който са възникнали претендираните вземания, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/, затова нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното правило на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК. Нормата на ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от него 3 плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

С чл. 26, ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит е уговорена компенсаторна неустойка при непредставяне на поне едно обезпечение в деня на сключване на договора- двама поръчители, които следва да отговарят на множество условия.

Видно от съдържанието на самия договор и от погасителния план към него обаче се установява, че в процесния случай не е включена сума за договорна неустойка, като същата е посочена, че е 0 лв.

Не се доказва и възражението на ответницата, че с договора, сключен с ищеца, е уговорена такса експресно разглеждане в размер на 500.00 лв. Видно е от договора и погасителния план към него, че за процесния договор такава такса не е опредЕ. и не е включена към погасителния план по договора. Тази такса е посочена като 0 лв.

Предвид, че предмет на разглежданото дело е потребителски кредит, съдът е длъжен за провери дали договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита и условията за прилагането му ( т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а ( т.

9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т. 20 и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по- особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съдът счита, че е налице съществено нарушение в съдържанието на договора за потребителски кредит № *** по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема.

Лихвеният процент по договора за кредит не е посочено дали е постоянен ( фиксиран) или променлив. Не са посочени условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички 4 приложими лихвени проценти;

Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.36 %. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Разпечатката съдържа 45 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04c08959-fe82-4a60-92c3-39aa6ed1dcc3