Решение № 3467 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3467 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100505015 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20203746 от 27.10.2021 г., постановено по гр. д. № 63010/2020 г. по описа на СРС, ГО 163-ти състав, е отхвърлен предявеният иск от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, срещу „Б. АИ“ ЕООД, ЕИК *******, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните - в общ размер от 936,72 лева, представляваща сбор от сумите - 323.72 лв.. представляваща месечни такси за използване на услуги по договор М5647322 за периода от 28.11.2018г. до 27.5.2019г., за което са издадени 6 бр. фактури в период 02.01.2019 г.03.06.2019г., ведно със законна лихва от 26.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 613.00 лв.. представляваща месечни такси за използване на услуги по договор М5693371 за периода от 09.11.2018 г. до 08.05.2019г., за което са издадени 6 бр.фактури в период 12.12.2018 г.-13.05.2019 г., ведно със законна лихва от 26.08.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.г.д. № 40002/2020г. по описа на СРС,163 състав.

Съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът по исковете, предвид което и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт.

Навежда доводи за неправилност на съдебното решение. Твърди, че по делото от изготвената съдебносчетоводна експертиза се установява, че ответникът е осчетоводил, платил и ползвал правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ищеца за същите услуги, предмет на настоящото производство, но за предходен период – януари 1

2018 г. до окт. 2018 г.. Така установеното обстоятелство сочи като индикация, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение и ответното дружество било приело предоставянето на мобилните услуги. Твърди, че по делото не се доказва възражението на ответника, че договорът е прекратен преди процесния период, а от заключението на СТЕ се установявало, че договорите са прекратени съответно на 14.06.2016 г. за услугите по партида М5647322 и на 24.05.2019 г. за услугите по партида М5693371.

При тези доводи моли решението да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски за двете инстанции и тези, направени в заповедното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Б. АИ“ ЕООД, с който се оспорват отправените до въззивния съд искания. Излагат се доводи за правилност на решението. Твърди, че по никакъв начин не се доказват посочените от въззивника договори М5647322 и М5693371, нито се доказва за процесния период въззиваемия да е осчетоводявал процесните фактури. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 63010/2020 г. по описа на СРС, 163 състав е образувано по искова молба, подадена от „А1 България“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д.

№40002/2020 по описа на СРС, 163 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил с ответника договори за използване на мобилни услуги по партида 108047846 и номер на договора № М5647322, които със заявление за смяна на абонат са прехвърлени от „П.“ ЕООД, ЕИК ******* на „Б.

АИ“ ЕООД. Твърди, че до ноември 2018г. абонатът е заплащал използваните услуги, след което е спрял да плаща. Твърди, че са издадени и дължими следните фактури на обща стойност 323,72лв.: № 385105537 от 02.01.2019 г. за периода 28.11.2018- 27.12.2018г. с падеж 01.02.2019 г. за сумата от 56.39лв.; № 386707503 за периода 28.12.2018- 27.01.2019 г. от 01.02.2019 г. с падеж на 03.03.2019 г. за сумата от 56.39 лв.; № 388304762 за периода 28.01.2019- 27.02.2019 г. от 05.03.2019 г. с падеж на 04.04.2019 г. за сумата от 56.39лв.; № 389896718 за периода 28.02.2019-27.03.2019 г. от 02.04.2019 г. с падеж 02.05.2019 г. за сумата от 67.21лв.; № 391508554 за периода 28.03.2019- 27.04.2019 г. от 03.05.2019 г. с падеж на 02.06.2019 г. за сумата от 56.39 лв.; № 393143290 за периода 28.04.2019- 27.05.2019 г. от 03.06.2019 с падеж на 03.07.2019 г. за сумата от 30.95лв.

Към фактура 393143290 от 03.06.2019 г. на стойност 56.39 лв. е издадено кредитно известие на стойност 25.44 лв. и се претендира остатъка от 30.95 лв..

2

В исковата молба се твърди, че „Б. АИ“ ЕООД е сключило с „А1 България“ (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и договор за използване на мобилни услуги партида 108115804 и номер на договор М5693371. Твърди че на 12.02.2007г. „Б. АИ“ ЕООД е сключило с „О.“ ЕАД, ЕИК ******* договор за предоставяне на услугата „Бизнес Орбифон“, която е променена с наименованието Икономически бизнес разговори в Анекс от 25.06.2009г. На 19.11.2014 г. в Търговския регистър при АВ е вписано преобразуване на „О.“ ЕАД чрез вливане в „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) номер на вписване 20141119114235. Също твърди че в софтуерната система на „А1 България“ ЕАД във връзка е преминаването на правата и задълженията на „О.“ АД след вливането за абоната „Б. АИ“ ЕООД е създадена партида 108115804, I D на договор М5693371, по която на ответното дружество са предоставяни 3 броя услуги Бизнес войс. До ноември 2018г. абонатът е заплащал използваните услуги, след което е спрял да плаща. По договора са издадени и дължими следните фактури на обща стойност 613,00 лв.: № 383968753 за периода 09.11.2018-08.12.2018 г. от 12.12.2018г. с падеж 11.01.2019 г. за сумата от 108 лв.; № 385608048 за периода 09.12.2018-08.01.2019 г. от 14.01.2019 г. с падеж на 13.02.2019г. за сумата от 108 лв.; № 387205033 за периода 09.01.2019-08.02.2019 г. от 12.02.2019 г. с падеж 14.03.2019 г. за сумата от 108 лв.; № 388795267 за периода 09.02.201908.03.2019 г. от 12.03.2019 г. с падеж 11.04.2019 г. за сумата 128.74 лв.; № 390389712 за периода 09.03.2019-08.04.2019 г. с дата 12.04.2019 г. с падеж 12.05.2019 г. за сумата от 108 лв., № 392010976 за периода 09.04.2019-08.05.2019 г. от 13.05.2019 г. с падеж 12.06.2019 г. за сумата 52,26лв.

Към фактура 392010976 от 13.05.2019г. на стойност 108.00 лв. е издадено кредитно известие на стойност 55.74 лв. и се претендира остатъка от 52.26 лв..

Твърди, че по гр. д. № 40002/2020 по описа на СРС, 163 състав е издадена заповед за изпълнение на описаните и претендирани в исковата молба суми.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се, че не са подписвани договори М5647322 и М5693371, както и че ответникът не е потребявал услуги по посочените договори. Оспорва да е подписвал договори с ищеца, или ищеца да е придобивал права по договори от трети дружества сключени с ответника, поради което ответника не дължи претендираните суми. Твърди, че е настъпило прекратяване на договорната връзка между двете страни в по-ранен момент от посочения в исковата молба период - м.11.2018 г. - м.

05.2019г..

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 40002/2020 по описа на СРС, 163 състав. По заявление от 26.08.2020 г., подадено от „А1 България“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите подробно посочени в заявлението.

Заповедта за изпълнение е била връчена на „Б. АИ“ ЕООД на 28.10.2020 г.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от него, с което твърди, че не е използвал топлинна енергия и прави възражения за изтекла погасителна давност.

3

По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи Констативен протокол към Договор за предоставяне на услугата „бизнес орбифон“ от 6.2.2007г. подписан от ответника с О. ЕАД/л.7 от делото/; Договор за предоставяне на услугата „бизнес орбифон“ от 12.2.2007г. подписан от ответника с О. ЕАД със срок за 1 месец, и автоматично превръщане в безсрочен след изтичане на първоначален срок/ л.8/ и Анекс № 1 от 25.6.2009г. към този договор/л.9/; Протокол за връщане на устройство от 4.7.2018г. подписан от ответника с ищеца А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД/л.Ю/; Заявление без дата и входящ номер до МОБИЛТЕЛ ЕАД за прехвърляне на телефонни номера от името на П.

ЕООД на ответника Б. АИ ЕООД /л.11/; ф-ра№ 0385105537/2.1.2019г. за сумата 56,39лв./л.12-13/; ф-ра № 0386707503/1.2.2019г. за сумата 56,39лв./л.14-15/; ф-ра № 0385105537/2.1.2019г. за сумата 56,39лв./л.12/; ф-ра № 0388304762/5.3.2019г. за сумата 56,39лв./л.16-17/, ф-ра № 0389896718/2.4.2019г. за сумата от 67,21лв./л.18-19/; ф-ра № 0391508554/3.5.2019г. за сумата от 56,39 лв./л.20-21/, ф-ра № 0393143290/3.6.2019г. за сумата от 56,39лв./л.22-23/; ф-ра№ **********/2.7.2019г. за сумата 0,00лв./л.24-25/; ф-ра № 0383968753/12.12.2018г. за сумата от 108,00 лв./л.26-28/; ф-ра № 0385608048/14.1.2019г. за сумата от 108,00 лв./л.29-31/; ф-ра № 0387205033/12.2.2019г. за сумата от 108,00 лв./л.32-34/; ф-ра № 0388795267/12.3.2019г. за сумата 128,74 лв./л.35-37/; ф- ра № 0390389712/12.4.2019г. за сумата от 108,00 лв./л.38-40/; ф-ра№ 0392010976/13.5.2019г. за сумата 108,00лв./л.41-43/; кредитно известие по ф-ра № 0393143290/3.6.2019г. за сумата 25,44лв./л.44/.

По делото е прието и писмо на НАП ведно с разпечатка на СД по ЗДДС и дневниците за покупки за период 1.1.2018г.-31.7.2019г./л. 108-165/.

По делото е прието и приложено предхождащото го заповедно производство по ЧГД № 40002/2020г. на СРС.

По искане на ищеца са допуснати, изслушани и приети по делото две експертизи.

От заключението на приетата съдебнотехническа експертиза се установява, че на вещото лице не са предоставени от ищеца под никаква форма сключени договори с ответника, а услугите автоматично са били отчитани от системите на ищеца и са отнасяни към партидите на ответника. Съгласно експертизата услугите се деактивират автоматично.

Експертът посочва, че системите на въззивника ищец имат зададен точен алгоритъм за прекратяване на договор при забавени плащания, като до плащане на задължение, което е просрочено системата поставя клиента под наблюдение. Клиентът в процеса на проследяване на плащането след просрочие бива известяван със CMC съобщение, които са 5 на брой предупредителни СМС-а. Месечното отчитане на ползвана услуга се отчитало автоматизирано чрез софтуерна система, като вероятността за грешка е сведена до минимум /вещото лице е изчислило такава грешка като 0,00003382262/. Услугите са прекратени автоматично за процесиите телефонни номера на 24.5.2019г., 28.8.2019г. и на 14.6.2019г. видно от таблица изготвена от вещото лице на лист 93/гръб/.

От заключението на приетата съдебносчетоводната експертиза се установява, че процесиите фактури са осчетоводени само от ищеца, но не и от ответника, като последният 4 не е ползвал данъчен кредит и в счетоводството му не фигурират задължения към „А1 България“ ЕАД. Фактури, издадени от въззивника ищец, са осчетоводени от ответника и са платени за период 01.01.2018г.-01.10.2018г., които са посочени в таблица от вещото лице на л.105 от делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Разпечатката съдържа 43 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04bfdea9-27bf-4cd6-9519-f5c8a4c60789