Решение № 344 от 26.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Благоевград , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500601 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на М. Р. Д., с ЕГН **********, чрез адв. Б.Ю., против Решение № 93275/ 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2185/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград в частта, с която са отхвърлени исковете.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал. Навежда се, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора. В отговора на ответника Ю.Д. не са правени възражения, че от брутния доход, за който са представени доказателства от майката на въззивника следва да се приспадат дължими удръжки. По този начин са нарушени принципите на равнопоставеност на страните и на диспозитивното начало. Навежда се, че е налице самосезиране от страна на съда, като от друга страна, присъденият размер е определен само на признания на ответника, а именно, чрез нейни действия - изплащане на парични суми на ищеца през посочените в мотивите периоди, макар, че тези периоди не са посочени точно.

1

Навежда се, че са необосновани изводите на съда относно показанията на разпитания свидетел Р.. В конкретният случай, ответника Д. получава други доходи от продажба на икони, но тези доходи конкретно и видния им размер не могат да бъдат установени, поради злоупотреба с права от страна на Ю.Д., която за да избегне данъчни задължения не се е регистрирала.

Поддържа се, че са налице достатъчно данни - а това са показанията на двамата свидетели - Р. и Д., които установяват по безспорен начин, че рисувани от ответницата икони тя ги продава. Даже св. Р. посочил и конкретна сума. Прави се довод, че след като определения размер с обжалваното решение е на база самопризнания на ответника, защо тогава съдът не възприема показанията на този свидетел, който е разговарял лично с Ю.Д..

Навежда се, че след неправилните изчисления, съдът е приел, че за ответника, след приспадане на данъци, осигурителни вноски и др., както и наем и вноска по заем й остава сума за задоволяване на собствените й нужди в размер на 922,97 лева, а в сравнение с получаваната издръжка на дъщеря й месечно от баща й и от присъдената се получава, че въззивника разполага с 450 лева за задоволяване на собствената си издръжка / без месечния наем за общежитие и таксите за обучение/ в гр. София като студентка. Прави се довод, че ответника спокойно може да изплаща издръжка в размер на 300 лева месечно на дъщеря си, без да я затруднява и не я поставя в невъзможност да осигури собствената си издръжка за нормално съществуване.

Поддържа се, че при определяне на размера на издръжката, съдът не е отчел факта, че сумата от 80 лева, която представлява месечна вноска за получен от Ю.Д. заем, ще отпадне като задължение през месец юли 2021 год.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 93275/ 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2185/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград в частта, с която са отхвърлени исковете, като съдът увеличи присъдената издръжка в претендирания размер от 300 лв., считано от постановяване на решението, докато учи в висше учебно заведение, но не покъсно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. Навежда се, че от представените по делото доказателства се установява, че нетният трудов доход на Ю.Д. възлиза на сумата от около 1000-1200 лв. месечно, като че майката на въззиваемата - В.

К. А., се намира в трайно влошено здравословно състояние, изразяващо се в застойна сърдечна недостатъчност, което е обусловило 56% трайно намалена работоспособност /видно от Експертно решение №2723 от 20.10.2015 г./. Това здравословно състояние неминуемо налага полагането на допълнителни грижи и издръжка на лицето, които са поети от Ю.Д.. От представеното по делото Удостоверение от 18.01.2021 г. се установявало, че майката на Ю.Д.

2 получава пенсия в размер на 300 лв. Поддържа се, че финансовите затруднения на Ю.Д. свидетелства по ясен начин и сключения Договор за взаимопомощ с НВСК на КНСБ, по силата на който е получила в заем 960 лв.. които към настоящият момент все още изплаща съгласно плана за връщане към договора. Оспорва се и възражението в жалбата, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора. Несъстоятелно е да се твърди, че съдът неправилно е изчислил дохода на Ю.Д. на база нетен размер. Сочи се, че нетния размер на доходите на Ю.Д. е по-нисък /очевидно/ от брутния им размер. Поддържа се, че твърденията на въззивника, че съдът е следвало да има предвид брутния, а не нетния размер на приходите и по този начин да изчисли сумата, с която Ю.Д. разполага, е абсурден. Повече от ясно е, че за да се установи какъв е размерът на приходите на едно лице, то следва да се приспаднат определените социални осигуровки и данъчни задължения. Навежда се, че единственото недвижимо имущество, което е собственост на Ю.Д. е прехвърленият й от нейните родители и други близки роднини наследствен недвижим имот в гр.

К., представляващ УПИ, ведно с изградените в същото сгради, но при продажбата родителите й си запазили правото на ползване върху прехвърлените имоти до края на живота им /видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване право на ползване №*, том *, per. №*, дело №*/2005 г. на нотариус Л. С., вписан в СлВп към PC Дупница с №*/2208.2005 г., акт №*, том *, дело №*/2005 г./, което правилно е било отразено от съда.

Поддържа се, че първостепенния съд не е допуснал сочените в жалбата нарушения, обсъждайки показанията на разпитаните свидетели. Неуместни и несъстоятелни са опитите да се преразказа на Р. да се приравни на „самопризнания“ на Ю.Д.. Неоснователни са и твърденията за наличие на злоупотреба с права от страна на същата. Прави се довод, че Ю.Д. разполага с доход, който трудно би могъл да покрие дори нейните собствени нужди, след приспадане на всички разходи, при което искът не може и не следва да бъде уважен в посочения от въззивника размер.

Поддържа се, че ВКС последователно застъпва становището, че нуждите на лицата, имащи право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се отчитат възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация - Постановление № 5 / 16.11.1970г. на ВС. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна. И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки един от тях, като се вземат предвид грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

Издръжката по чл. 144 от СК /на пълнолетно учащо се лице/, за разлика от издръжката на лица, ненавършили пълнолетие по чл. 143 от СК, не е безусловна - Определение № 1395 / 07.12.2012г. по гр.д. № 459/2012г. на ВКС; Решение № 305 / 07.06.2011г. по гр.д. № 1269/201 Ог. на ВКС. Както е прието в Определение № 1395 / 07.12.2012г. по гр.д, № 459/2012г. на ВКС „ 3

Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, нито във високи размери, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот. В тази насока е и Решение № 305 / 07.06.2011г. по гр.д. № 1269/201 Ог. на ВКС , в което е прието, че „само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК.“

Претендира сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Постъпила е и въззивна жалба от М. Р. Д., с ЕГН **********, чрез адв.

Б.Ю., против допълнително решение № 904325/ 19.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2185/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата с вх. № 92333/26.04.2021 год. от М. Р. Д., с която е поискано да се постанови допълнително решение, е което да се допълни диспозитива на постановения съдебен акт по делото, като след израза „считано от подаване на иска“ да се впише и датата от подаването на исковата молба, а така също да се посочи и датата на съответния календарен месец, до която следва да се изплаща издръжката.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда се, че е необоснован и незаконосъобразен изводът, че няма искане, по което съдът да е пропуснал и да не се е произнесъл, обосновавайки се, че началната дата, от която се иска присъждане на издръжка е посочена в исковата молба — от подаване на иска. Навежда се, че не е съобразено обстоятелството, че датата на написването на исковата молба и комплектоването й и датата на подаването й в съда не винаги съвпадат. Прави се довод, че затова в исковите молби независимо от правното основание на предявения иск претенцията в искането включва израз „ от датата на предявяването на иска“, а съдът в диспозитива при положително решение я конкретизира и посочва, а в случая това е - 28.10.2020 год. Сочи се, че от диспозитива на основния съдебен акт датата, на която е предявен иска не е ясна и не е определяема, в каквато насока са незаконосъобразните разсъждения на съда в допълнителното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по иск, предявен от М. Р. Д., против Ю. С. Д., за осъждане на Ю. С. Д., да заплаща на ищеца М. Р. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350/триста и петдесет/ лева, считано от датата на предявяването на иска, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Твърди се от ищеца, че ответникът е родител, както и че към датата на подаване на иска е навършила пълнолетие. Сочи се още, че е студентка в- I-ви курс, редовно обучение в Лесотехничския университет в гр. София, специалност „ландшафна архитектура“ и че живее в студентско общежитие, за което плаща месечен наем в размер на 50.40+8 лева. Посочва че, няма доходи и имущество от което да се издържа, а са й необходими средства за храна, облекло, транспорт, такси за обучения закупуване на учебни помагала и пособия- чертожни инструменти и др., които са доста скъпи за специалността която изучава, лаптоп. Твърди, че майта й отказва да й дава издръжка, защото не желае да учи във висше учебно заведение. Твърди, че тя работи като учителка в 3-то основно училище „Димитър Талев“ - Благоевград и получава и други доходи, извън възнаграждението като учител, както и че притежава и недвижим имот в гр. К. - урегулиран поземлен имот с построената върху него двуетажна масивна жилищна сграда и масивен гараж.