Решение № 1104 от 14.10.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Велико Търново, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110101369 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Т. Б. срещу ЧСИ Р. К., с която се иска осъждането на ответника за сумата от 6 200.00 лева - обезщетение за имуществени вреди от незаконо-съобразно принудително изпълнение по изп. дело № 630/2015 г. по описа на ЧСИ Р. К..

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 242/2010 г. на Районен съд – П., срещу него е образувано изп. дело № 630/2015 г. на ЧСИ Р. К..

Заявява, че в рамките на изп. дело са наложени запори върху негови банкови сметки, както и че въз основа на един от тези запори на 29.10.2020 г. по делото е постъпила сумата от 6 200.00 лева. Твърди, че всички действия по изп. дело са незаконосъобразни, тъй като липсва местна и каквато и да била компетентност за неговото образуване. В тази връзка сочи, че нито е имал постоянен и настоящ адрес, нито е разполагал с недвижими имоти, попадащи в териториалния обхват на съдебния изпълнител. Заявява, че в резултат от незаконосъобразното принудително изпълнение е понесъл имуществени вреди в размер на сумата от 6 200.00 лева.

Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че доколкото изп. дело № 630/2015 г. е образувано след перемпция на предходно образувано изп. дело, е изпратил уведомление за новообразуваното дело на посочения в изпълнителния лист адрес на длъжника – гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 17, където същото е било редовно връчено. Твърди, че именно на този адрес впоследствие са изпращани и други съобщения до длъжника, които са получавани лично от него, но въпреки това последният не се е явил за запознаване с делото и за направата на съответните 1 възражения, включително - че не живее на посочения адрес. Сочи, че впоследствие по изпълнителното дело са предприети редица изпълнителни действия, като едва на 8.1.2021 г. е постъпило становище от пълномощникът на ищеца, с което е направено искане за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Заявява, че с постановление от 13.1.2021 г. това искане е оставено без уважение, а подадената жалба срещу отказа е оставена без уважение с произнасяне по в.гр.д. № 928/2021 г. на ВТОС. Счита, че постъпилата по изп. дело сума е била дължима от ответника, поради което с нейното заплащане последният не е ощетен, а напротив стигнало се е до погасяване на негово изискуемо парично задължение. Отделно от горното, прави възражение за изтекла погасителна давност на иска.

С определение от 12.7.2022 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран ЗК „Лев Инс” АД, който заема становище за неоснователност на иска.

В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска, като в писмена защита излага подробни аргументи в защита на поддържаната позиция.

Третото лице-помагач не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В случая по делото е безспорно и се установява от приетите писмени доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 242/2010 г. на Районен съд – П., по молба на „АСП Бета България“ ООД срещу ищеца Б. Т. Б. е образувано изпълнително дело № 630/2015 г. на ЧСИ Р. К.. В молба на „АСП Бета България“ ООД се сочи, че молителят е придобил вземанията по изпълнителния лист от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

В рамките на изпълнителното дело до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на адрес: гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 17, която е получена от неговия баща на 28.8.2015 г. Впоследствие с молба изх. № 1333/28.2.2017 г. по искане на взискателя е наложена възбрана върху УПИ II-270 в кв. 48 по плана на с. Патреш, заедно с построените в имота жилищна сграда и сайвант, както и върху УПИ V-79 в кв. в по плана на с. Дъскот, заедно с построената в имота жилищна сграда. Със запорно съобщение изх. № 6234/3.9.2018 г. и запорно съобщение изх. № 6235/3.9.2018 г. са наложени запори върху сметки на длъжника, разкрити в „Алианц Банк България“ АД и в „Инвестбанк“ АД, но от банките са изпратени отговори, че по сметките липсват авоари. Впоследствие са изпратени запорно съобщение изх. № 3336/11.3.2019 г. и запорно съобщение изх. № 3337/11.3.2019 г., с които са наложени запори върху сметки 2 на длъжника, разкрити в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Инвестбанк“ АД, като от последната банка е изпратен отговор, че по сметката все още липсват авоари. На 10.6.2019 г. са изпратени нови запорни съобщения – до „Централна кооперативна банка“ АД и до „Банка ДСК“ ЕАД, като отговорът на „Банка ДСК“ ЕАД е, че по сметката има предходни запори, а отговорът на „Централна кооперативна банка“ АД че по сметката липсват авоари. С преводно нареждане от 29.10.2020 г. в изпълнение на наложения запор „Първа инвестиционна банка“ АД е превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от 6 200.00 лева. С постановление от 18.1.2021 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се заличи възбраната върху УПИ V-79 в кв. в по плана на с. Дъскот, а с постановление от 28.1.2021 г. е заличи възбраната и върху УПИ II-270 в кв. 48 по плана на с. Патреш.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, в р . чл. 45 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдението, че всички действия по изпълнителното дело са незаконосъобразни, тъй като липсва местна и каквато и да било компетентност за неговото образуване.

Съгласно чл. 427, ал. 1 ГПК (редакция от 3.7.2015 г.), молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират: 1/ движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението; 2/ постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него; 3/ местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения; 4/ постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка. Съгласно ал. 2, взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите. Съгласно ал. 3, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

Видно е от горепосочената редакция на ГПК, че към датата на образуване на изп. дело № 630/2015 г. на ЧСИ Р. К. е нямало предвидено законово изискване молбата за изпълнение да се подава до съдебния изпълнител по постоянния и настоящия адрес на длъжника, поради което твърдението за незаконосъобразност на принудителното изпълнение на това основание е несъстоятелно. От друга страна, в представения на съдебния изпълнител изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 242/2010 г. на Районен 3 съд – П., адресът на длъжникът е посочен именно в гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 17, на който адрес поканата за доброволно изпълнение е получена от бащата на Б. Т. Б.. Предвид на горното, не може да се приеме, че изпълнителното дело е образувано при посоченото от ищеца нарушение на местната подсъдност, като тук следва да се има в предвид, че единственото предприето при образуването на делото изпълнително действие е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Промедия БГ“ ЕООД, което действие обаче не е довело до принудително събиране на вземането, респ. до някакви вреди за длъжника. Впоследствие, с молба от 25.1.2017 г. взискателят е поискал налагането на възбрани върху имоти, попадащи в района на съдебния изпълнил, като обстоятелството, че така посочените имоти са се оказали собственост на трети лица не може да се вмени във вина на съдебния изпълнител, който е обвързан от искането на взискателя.

Освен горното и далеч по-същественото в случая е обстоятелството, че дори да бъде прието за доказано образуването на изпълнителното дело в нарушение на правилата за местна подсъдност, а дори и да бъде приета за доказана и друга незаконосъобразност в хода на това производство, то от това действие/я на съдебния изпълнител не е произлязла сочената от ищеца имуществена вреда. Това е така, доколкото дори принудително събраната сума да е събрана противоправо (в рамките на незаконосъобразно изпълнително производство), то чрез това действие имуществото на ищеца не е намаляло, доколкото в крайна сметка се е стигнало до погасяване на част от негово валидно възникнало, изискуемо и ликвидно парично задължение, удостоверено с представения изпълнителен лист, което задължение, така или иначе, подлежи на принудително изпълнение, макар и в друго изпълнително производство, за образуването на каквото не е имало процесуална пречка (така Решение № 48/14.7.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 83/11.4.2018 г. на ВКС по гр. д.

№ 1667/2017 г., IV г. о.). Соченото от ищеца нарушение на правилата за местната подсъдност – в случай, че бъде установено, може да се влече след себе си единствено дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител, но не и отговорност за причинени на длъжника вреди.

Предвид на горните съображения, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. В случая от страната на ищеца е направено евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Предвид на това възнаграждението за адвоката следва да се намали до сумата от 700.00 лева.

4

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Т. Б., ЕГН ********** за осъждането ЧСИ Р. К., рег. № 731 на КЧСИ за сумата от 6 200.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 630/2015 г. по описа на ЧСИ Р. К., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН ********** да заплати на ЧСИ Р. К., рег. № 731 на КЧСИ сумата от 700.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс” АД в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5