Решение № 1551 от 07.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Варна, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110112896 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от П. С. Й., ЕГН:

**********, действаща чрез процесуален представител адв. М. М., срещу „ Вива Кредит" АД, ЕИК: 207343548 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.

Джавахарлал Неру № 28 бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, както следва: 1.) че клаузите, съдържащи се в чл.1 ал.З и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем № 5836980 14.07.2022г, сключен между ищцата и ответника са нищожни, поради противоречие със закона, евентуално като неравноправни по см. на чл. 143 от ЗЗП, евентуално поради накърняване на добрите нрави; 2.) за осъждане ответникът да върне сумата от 52.33 лева, недължимо платена при първоначална липса на основание по недействителна клауза „такса за експресно разглеждане“ по Договор за паричен заем № 5836980 -14.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-06.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата и 3.) за осъждане ответникът да върне сумата от 50 лева, недължимо платена при първоначална липса на основание по недействителна клауза за неустойка по Договор за паричен заем № 5836980 -14.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-06.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Поради констатирано несъответствие между заявените в исковата молба твърдения и формулираното към съда искане, с определение № 2145/20.02.2024 г. с цел процесуална икономия, за да не се забавя ненужно производството като бъде оставено без движение, съдът е указал на ищцовата страна да отстрани посочените противоречия като посочи точния размер на претендираната сума, платена за такса за бързо разглеждане и тази за неустойка.

С молба от 06.03.2024 г. ищцата е посочила, че е заплатила сумата от 107.95 лева, представляваща такса за експресно разглеждане и 14.39 лева, представляваща неустойка по договора.

Макар да се е позовала на разпоредбата на чл. 214 от ГПК, съдът намира, че доколкото с молбата са изпълнени указания за отстраняване на констатирани нередовности в исковата молбата, изразяващи се в противоречие между изложените твърдения и петитума на същата, то не се касае за изменение на иска, а за привеждане на претенцията в съответствие с изискванията за редовност. Именно поради това, след извършените уточнения и отстраняване на констатираните нередовности съдът е надлежно сезиран с 1 претенции по чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД за сумата от 107.95 лева, представляваща такса за експресно разглеждане и 14.39 лева, представляваща неустойка по договора, без да е налице изменение на размера на исковете, а единствено същият е уточнен в предоставения срок за отстраняване на нередовности. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че с молбата се извършва уточнение освен на размера на исковете, то едновременно с това и техния предмет /основание/, което би било недопустимо да бъде извършено по реда на чл.

214 от ГПК, в случай, че на страната не бяха дадени указания в посочения смисъл.

Ищцата в исковата си молба сочи, че по силата на Договор за паричен заем № 5836980 - 14.07.2022г, подписан с „Вива Кредит" ООД е получила сумата от 300 лева, при уговорени ГПР 49.48%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 5 вноски. Съгласно чл.1 ал.З от договора следвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 107.95 лева, а в уговорката на чл.4 ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 71.95 лева. На 15.08.2022г погасила предсрочно дълга, като заплатила за такса за експресно разглеждане на документите сумата от 52.33 лева и за неустойка сумата в размер на 50 лева или общо 102.33 лева.

Счита, че уговорката предвиждаща възникването на задължението за заплащане на посочената такса е нищожна на първо място поради противоречие със закона- чл.10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че разпоредбите изключват възможността кредиторът да изисква плащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер имала и процесната клауза представляваща услуга с възможност за улеснена процедура за получаване на парични средства. Твърди още,че въпросната такса следва да бъде част от ГПР, при което същият би превишил предвидения в закон максимален размер, в който може да се уговаря.

Навежда твърдения, че клаузата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията на добросъвестност и справедливост, и поставяла потребителя в невъзможност да прецени икономическите последици от сключване на договора, поради което същата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Предвид нищожността на клаузата, въз основа на която е извършил плащането, счита че то е изначално недължимо получено от ответника и той дължи връщането му. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Сочи се, че исковата молба е предявена срещу нелегитимирана страна. Релевира възражение и за недопустимост на обективно съединяване на установителен иск за нищожност на клаузи от договора и осъдителен иск за връщане на недължимо платената сума.

По отношение договорната неустойка сочи, че същата служи за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението и е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Сочи още, че предпоставките, предвидени в TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г,, ОСТК на ВКС за нищожност на неусточената клауза не са налице, тъй като единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Дори и да се приемело, че неустойката е прекомерна, то това не я правило a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следвало да се намали нейният размер. Сочи, че потребителят е бил надлежно информиран за поетите задължения, както и за правото си по чл. 29 от ЗПК да се откаже от договора в 14-дневен срок. На следващо място оспорва твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и това, че уговорената с чл.4, ал. 2 от Договора неустойка представлявала скрита лихва и следва да се включи при калкулацията на ГПК, като в подкрепа на възражението си се позовава на съдебната практика СЕС по решение Pohotovosf, постановено по дело С-76/10. Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК към процесните правоотношения, доколкото дължимостта на неустойката е настъпила след сключване на договора.

Досежно клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи 2 ответникът сочи, че същата не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която била приложима единствено по отношение на действия след сключване на договора. Видно от уговорката на чл.1, ал.2 от Договора било, че услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което съгласието по същата е в изпълнение на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, а на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Обосновава становището си, че таксата за експресно разглеждане на документи не целяла заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като извършената допълнителна услуга не представлявала действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождала времево. Клаузата била доброволно уговорена, а не едностранно включена в предмета на договора, поради което по отношение на същата неприложима оставала защита по ЗЗП за неравноправност. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I и III от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави/неравноправност/.

Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани исковете за прогласяване нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а впоследствие искането за обявяването му за недействителен поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД. В съдебната практика, обективирана например в Решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т. о., ТК се приема също, че нищожността, поради неравноправност на договорни клаузи, се основава на противоречието с добрите нрави от общите основания, поради което претенциите за противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП подлежат на разглеждане в посочената последователност, а именно след исковете за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД Между страните е обявено за безспорно обстоятелството, че ищцата е сключила с праводателя на ответното дружество Договор за паричен заем № 5836980 - 14.07.2022г., по силата на който е получила в заем сумата от 300 лева, при уговорени ГПР 49.48%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 5 вноски.

Съгласно чл.1 ал.3 от договора следвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 107.95 лева, а в уговорката на чл.4 ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 71.95 лева.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата предвиждаща, заплащане на такса „за експресно разглеждане“ на заявлението за сключване на договора за кредит. С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5836980 е предвидено задължението на длъжника да заплатила допълнителна такса в размер на 107.95 лева за извършена допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявлението му за кредит.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно 3 дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.

С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Нещо повече, срещу заплащането на сумата се гарантира единствено бърза „обработка“ на искането, което неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.