Решение № 525 от 11.04.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. ***, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖ***КИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Граж***ко дело № 20214430106854 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. първо от ЗОДОВ, вр.чл.52 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от *** против ***, представлявана от ***, в която се твърди, че ищецът, след сериозен професионален опит, е бил назначен през август 2009 г. като *** където работил до *** Промяната в Търговския регистър била вписана на 10.11.2016г., като за *** е назначена ***. Същата подала сигнал до *** срещу него по повод ползван от дружеството *** с ***. В резултат на подадения сигнал той бил призоваван многократно в *** и *** където представял съотносими документи и давал показания по образуваната проверка. Твърди, че с постановление от 22.06.2017г., *** в ***, преценил, че са налице доказателства за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.220 от НК и изпратила материалите в ***. На 28.08.2017г., *** в ОП се е произнесъл по преписка *** по описа на същата прокуратура, като отказал да образува досъдебно производство. С *** апелативния *** на *** е отменил постановление от 28.08.2017г. на *** за отказ от образуване на досъдебно производство. С 1 постановление от 12.11.2018г. *** от ОП приел, че ***ят на дружеството *** като длъжностно лице е присвоил сумата от 4000 лева, собственост на дружеството и изпратил материалите по досъдебното производство в *** по компетентност, с оглед привличането м у за престъпление по чл.201 ал.1 от НК. С постановление от 14.12.2018г. *** в *** приел *** по описа на ***, с оглед на което на досъдебното производство бил даден нов номер - *** по описа на ***, което продължило да се води за извършено престъпление по чл.201 ал.1 от НК. В хода на проведеното разследване са извършени множество ПСД и *** привлякла в качеството на обвиняем на 19.08.2020г. в *** ищеца по обвинение, че на 29.07.2016г. в ***, като длъжностно лице - *** на *** в кръга на службата си съставил официален документ - *** от 29.07.2016г., в който удостоверил неверни обстоятелства, че е заплатил на *** сумата от 4 000 лева за покупка на *** с цел този документ да бъде използван като доказателство за отразеното обстоятелство - престъпление по чл. 311, ал.1 от НК. В хода на разследването *** *** установила, че е налице малозначителност на деянието, извършено от обвиняемия П.. Прокуратурата приела, че са били налице обстоятелства, които не обуславят прилагането на нормата на чл.311, ал.2 от НК /маловажен случай/, а обуславят прилагането на института

„малозначителност“ на деянието по смисъла на материалноправната разпоредба на чл.9, ал.2 от НК и прекратила наказателното производство с № 2181/2018г . по описа на * * * *** с *** Ищецът твърди, че наказателната репресия срещу него продължила повече от 3 години, като за този период от време спрямо него са били предприети множество процесуално-следствени действия, част от тях направени и достояние на роднинско-приятелския кръг, средите, в които е работил, както и обществеността. Отделно, силния отзвук в обществеността за ****** и предвид обвинението за толкова тежко престъпление, вероятността да бъде лишен от права по чл.37,ал.1,т.6 от НК, множеството процесуално следствени действия извършвани с голяма интензивност по отношение на него, довели до ежедневни тревоги за бъдещето му, неиздържайки на шумния обществен отзвук и насадилото се мнение, че той е извършил престъпление. Твърди, че повдигнатото незаконосъобразно обвинение от страна на *** предизвикало неописуеми неблагоприятни последици за него във всеки един аспект от неговия живот - след привличането му за обвиняем през 2020г. той започнал да не може да спи нощем, развил тревожност, която му пречела да бъде 2 концентриран и ефективен в работата си, избягвал срещите и събиранията с близките си и приятелите си и се затворил в себе си, избягвал излизанията, защото знаел и чувал хората да си шушукат по улиците по негов адрес, че е престъпник, чувствал се несигурен и притеснен, не можел да си намери работа, тъй като никой не искал да го наеме, именно поради обвиненията срещу него и натрупалото се негативно отношение в обществото, станал изключително затворен, ограничил социалните и работните си контакти, изпаднал в депресия, бил потиснат, изгубил общителността си. Твърди, че е бил налице висок интензитет на емоционални и психически терзания, болки и страдания от унижението на личността, накърняването на нравствените ценности като чест и достойнство, като и към настоящия момент не може да се възстанови напълно и да си възвърне обичайния начин на живот, както и доброто си име в обществото. Моли съда да осъди *** да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от незаконните действия на *** изразяващи се в неоснователно повдигане на обвинение против него в извършване на престъпление от общ характер по чл.311, ал. 1 от НК, за което е било образувано Досъдебно производство с *** по описа на *** ***, прекратено на основание чл.9, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.08.2020г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

*** представлявана от *** *** - *** при *** , оспорва претенцията по основание и по размер, сочи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за пръв път на 19.08.2020г. и е имал това качество до прекратяването на досъдебното производство на 09.12.2020г., т.е. за период по-малък от 4 месеца, а не както се твърди в исковата молба — за период от 3 години.

Твърди се, че предварителната проверка, която е била водена по случая, не се води срещу конкретен извършител и има за цел само да установи дали има извършено престъпление, а не от кого, а постановлението за образуване на досъдебно производство на *** също не съдържа никакви данни за извършител, а само за престъпния състав от НК. Твърди се, че наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди. Сочи, че обезщетението следва да съответства на необходимото за преодоляването на нанесените морални вреди , а 3 претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева е изключително завишена и не съответства нито на претендираните вреди, нито на икономическия стандарт в страната и в конкретния географски район. Сочи, че при повдигане на обвинението е била наложена най-леката мярка за неотклонение - „подписка“, и други мерки за процесуална принуда не са използвани, което сочело изключително нисък интензитет на наказателна принуда. Твърди, че по отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не са ангажирани доказателства, поради което счита същото за неоснователно.

При така изложеното от фактическа страна, съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От приложеното досъдебно производство *** (***) на *** – *** , се установява, че на 25.11.2016г. в *** е постъпил сигнал от ***, *** на *** гр.

***, в който е посочено, че предходния *** – ищецът К.П., не е представил договор за закупуване на товарен автомобил *** с ***, който е установен в гараж на дружеството и заведен като негов актив. Посочено е, че има съмнение за злоупотреба със служебни средства, поради разминаване във формата на документите, които впоследствие са били представени от ищеца, както и в имената на продавачите на превозното средство. С постановление на *** в *** от 30.11.2016г. на директора на *** *** е възложено извършването на проверка по образуваната преписка *** Ищецът дал сведение по образуваната преписка за пръв път на 09.12.2016г. На 17.01.2017г. материалите по преписката били изпратени от *** на *** по компетентност. След извършени процесуално-следствени действия, на 22.06.2017г. е изготвено постановление за изпращане на материалите на *** по компетентност за извършване на съответни действия и решаване по същество. На 28.08.2017г. *** с Постановление на ***, е отказал образуване на досъдебно производство по преписката. След обжалване на посоченото постановление, същото е отменено с *** на *** *** при ***, и са дадени указания за хода на разкледването, след което е образувано досъдебно производство в *** *** за престъпление по чл. 220 ал. 1 от НК, впоследствие изпратено на *** с постановление от 12.11.2018г. По производството, вече под № ***, *** по описа на ***, отново са извършвани процесуалноследствени действия, срокът за разследване е продължаван неколкократно, на 24.06.2019г. ищецът е бил разпитван в качеството на свидетел, на 13.09.2019г.

4 е изготвено заключително постановление на следовател при ***-***, с мнение за прекратяване, и на 09.10.2019г. е изготвено Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ***, *** по описа на ***, ДП *** по описа на *** ***. Това Постановление е обжалвано, и с *** по ***, на ***, потвърдено с Определение по ***, то е било отменено. На 19.08.2020г. е изготвено Постановление за привличане на обвиняем, и ищецът К.П. бил привлечен като такъв за престъпление по чл.

311, ал. 1 от НК, затова че на 29.07.2016г. в ***, като длъжностно лице - *** на *** в кръга на службата си съставил официален документ - ***, в който удостоверил неверни обстоятелства, че е заплатил на *** сумата от 4 000 лева за покупка на камион с *** с цел този документ да бъде използван като доказателство за отразеното обстоятелство. Била взета мярка за неотклонение – „Подписка“. На същата дата ищецът бил разпитан в качеството на обвиняем. На 15.10.2020г. разследването било предявено на обвиняемия и неговия защитник. На 15.10.2020г. било изготвено заключително мнение от следовател при *** по № *** с мнение за предаване на съд по повдигнатото обвинение. На 17.11.2020г. били дадени указания от *** в *** за извършване на ново привличане в качеството на обвиняем с корекция в текста на привличането /фамилията на ***/, което било извършено на 23.11.2020г., с взета същата мярка за неотклонение, на същата дата е бил извършен отново разпит на ищеца в качеството му на обвиняем, и отново било предявено разследването на обвиняемия и защитника му. На 24.11.2020г. било изготвено заключително мнение за предаване на съд. С ***, връчено на ищеца на 15.12.2020г., наказателното производство е било прекратено, като в мотивите е посочено, че ***ът е счел, че деянието е малозначително.

По делото са събрани писмени доказателства - справка за трудови договори на ищеца, от които е видно, че след прекратяване на отношенията с ***, ищецът е работил като *** *** за периода *** и *** *** за периода 01.07.2020г. – 20.07.2020г. Приета е и справка от Търговския регистър, от която е видно, че ищецът е бил *** на ***, с едноличен собственик на капитала – ***, за периода *** Не е спорно между страните, че ищецът е бил неосъждан и че от м. 08.2009г. до м. 09.2016г., той е бил *** на *** гр. ***. С исковата молба е представена автобиография на ищеца, която не е датирана и сочи неговите работодатели от 1991г. до 2016г., тя има характер на писмено изявление на страната и не може да се приеме като писмено доказателство.

5

Изявленията на ищеца в съдебно заседание на 11.03.2022г. – че се касае за политическа саморазправа, че е имало дела срещу него, че са му пратили бригади и са му запалили три лични автомобила, че са го „ударили“ с ядрена ракета, са неотносими към предмета на делото.

Във връзка с претърпените неимуществени вреди, които се претендират в настоящето производство по обвинение за извършено престъпление, по делото са разпитани свидетели, водени от ищеца - ***, ***, и ***, негова позната. *** посочи, че живее заедно с *** в ***, ***, посочи, че всичко започнало през септември 2016г., когато пристигали най-различни призовки от *** и от други институции, като той приел две призовки за него, децата му също. Свидетелят твърди, че ищецът започнал да се чувства подтиснат, променен, а дотогава бил общителен, весел човек. На въпрос на свидетеля за какво са призовките, ищецът му отговарял, че си има проблеми. Свидетелят заяви, че започнали дела, че били запалени автомобили на ищеца, но не знае къде са били палежите. Твърди, че заради призовките ищецът започнал наистина да се притеснява, да се чувства недобре, бил подтиснат, започнал да пуши по-често. Твърди, че хората наоколо започнали да се притесняват защо ищецът получава призовки, въпреки че и самият свидетел не знаел за какво са те. Посочи, че семейството на *** – *** и *** заминали през 2017 г. в ***, и че и в момента са там. Ищецът споменавал, че има проблеми постоянно във връзка с воденото срещу него дело, но не го е обсъждал с него. Впоследствие свидетелят разбрал, че са го оправдали и не е имал никаква вина. Заяви, че по време на делото, ищецът не работел, търсел си работа, започнали да не го приемат никъде на работа, а преди това имал престижна работа в банки и в *** Заяви също, че до приключване на делото ищецът не си намерил работа, т.к. бил уронен престижът и авторитетът му. Съседите променили отношението си към ищеца по-скоро в отрицателна насока, започнали да го избягват да контактуват с него, казвали, че е мошеник и крадец. Посочи, че живяли заедно с ищеца от 2018 г., а през 2016 г. той прекратил работа в „***.