Решение № 2617 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2617 гр. С., 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100501494 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 20109845 от 30.11.2023 г. на СРС, 24 състав по гр. д. № 9422/2020 г., са частично уважени предявения осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от Д.

В. Т., ЕГН **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121265177, като ответникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцата сумата в размер на 3174,40 лв. –представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение/, настъпили в следствие на ПТП от 18.03.2018 г. На път ПП I – 4 км. 46+600 в посока от гр. Ловеч към гр. С., като пътник в л ек автомобил "Мерцедес", ДК № СВ****МХ, за който е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ №BG/22/118000587441 с валидност от 18.02.2018 год. до 17.02.2019 год., изразяващи се в сторени разходи за закупуването на проходилка, специализиран транспорт, закупуване на транспедикуларна стабилизация с два винта комплект № Expedium, за лекарства и транспорт, ведно със законната лихва от 29.06.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния предявен размер от 8408 лева. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В установения в закона двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ищеца, с което оспорва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциитекато неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон, постановено при противоречие със събрания доказателствен материал. Основното възражение на въззивника, 1 подкрепено с подробни съображения, се състои в неотчитане в достатъчна степен на степента и тежестта на травмите, болките и страданията, които претърпява ищеца. Според въззивника, съдът не е кредитирал, неоснователно, показанията на разпитания свидетел относно вида, естеството и сумата на сторените разходи и отражението им върху семейния бюджет. Поддържа и поддържаното пред първата инстанция относно наложителността за извършване и преминаване през рехабилитационни процедури, за което също са отделени средства. Не споделя изводите на съда, че и за останалата част от разходите не е проведено пълно и главно доказване, а именно относно заплащането за избор на екип, както и за неоснователността на сторването им. Моли съда да отмени решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищцата, като постанови ново, с което изцяло да уважи предявените срещу дружеството искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на въззивната жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като недоказана и неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, доколкото отчита постановената задължителна съдебна практика по въпроса, която предвижда, че на репарация подлежат единствено действително направените разноски. За отхвърлените суми, ищецът не представя платежни нареждания, фактури или други документи, които да установят заплащането на точно определена по размер сума за получена конкретна услуга, поради което и не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а решението да потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Производството е по искова молба, подадена от ищеца Д. В. Т. срещу [фирма], за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в общ размер на 8408,00 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в следните сторени разходи:

- 500,00 лева – разходи за лекарства за периода от 18.03.2018 г. до 18.03.2019 г.;

- 1440,00 лева – по 180,00 лева на месец или по 6,00 лева на ден за периода от 18.03.2018 г. до 17.11.2018 г. разходи за сина храна (усилена диета);

- 3000,00 лева – разходи за закупуване на транспедикуларна стабилизация с два винта 2 комплект кат № Expedium;

- 1600,00 лева – разходи за болногледач;

- 400,00 лева – разходи за рехабилитатор;

- 68,00 лева – разходи за закупуване на алуминиева проходилка;

- 900,00 лева – разходи за избор на екип гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативи;

- 300,00 лева – разходи за специализиран транспорт;

- 200,00 лева – разходи за транспорт, ведно със законната лихва от 29.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, във връзка с претърпени травматични увреждания вследствие на ПТП, настъпило на 18.03.2018 г. на път ПП I-4 км. 46+600 в посока от гр. Ловеч към гр. С., като пътник в автомобил „Мерцедес” с рег. № СВ ****МХ .

В исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 18.03.2018 г. на път ПП I-4 км. 46+600 ПТП в посока от гр. Ловеч към гр. С., при което ищцата се е возила като пътник в автомобил „Мерцедес” с рег. № СВ ****МХ, управляван от И.И.. Твърди се, че ПТП е било по вида на водача. Вследствие на инцидента ищцата получила счупване на ацетабулума на тазовата кост в ляво, изкълчване на сакроилиачната става, фрактура на прешлен Л5, фрактура в средна трета на опашната кост, фрактура на левите трансверзални израстъци на Л1, Л5 и S1, фрактури на тялото и лявата част на дъгата на S1, фрактура на лявата част на дъгата на Ec1, латерална маса на сакрума в ляво, тялото на Ес3, пубисната и ишиачните кости в дясно, малформативен ляв страничен израстък, израстък на Л1. Твърди се, че на 23.03.2018 г. ищецата е била оперирана и на ищцата били поставени два педикуларни винта.

Твърди се, че вследствие на уврежданията ишцата била поставена в строг постелен режим, изискващ специални грижи, храна и чужда помощ. Посочва се, че вследствие на уврежданията ищцата претърпяла горепосочените разходи за лечението си. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се възразява срещу основателността на претенцията. В него се възразява, че от представените към исковата претенция доказателства не се установявал механизмът на възникналото ПТП, причините за настъпването му и вината на водача. Инвокирано е възражение за съпричиняване – твърди се, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорени са претенциите за разходи за лекарства, болногледач, рехабилитатор и специална храна като недоказани. Оспорени са и транспорните разходи като недоказани и ненеобходими.

Възразява се срещу акцесорната претенция за законна лихва с твърдението, че съобразно разпоредбите на чл. 496 и чл. 497 от КЗ е следвало да се представят на застрахователя всички относими и необходими доказателства, което не е било сторено. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция, респ. за намаляване на размера .

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходката, което да е допринесло за настъпване на вредите.

Пред настоящата инстанция не се спори относно наличие на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника, описани по – горе, като в тази насока и първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл.297 ГПК относно обвързващата сила на съдебното решение по делото, водило се между страните относно присъждане на неимуществени вреди. Последното установява механизма на настъпване на ПТП, виновното и противоправно поведение на водача на МПС и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Основният спор между страните е относно действителния размер на сторените и подлежащи на възстановяване разноски.

Настоящият състав на въззивния съд не споделя изводите на първата инстанция относно неоснователно заплащане на услугата „избор на екип“, за която са представени и съответните доказателства. Правната регламентация относно предоставяне на услугата "избор на екип" се съдържа в § 1, т. 12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където е посочено, че "избор на лекар/екип" е изразяване на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. Чл. 24а от Наредбата предвижда, че по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия – самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. Съгласно ал. 6 от посочената разпоредба, избор на лекар или екип от медицински специалисти може да се заяви от пациента само след като той е запознат със служебно определените му по реда н а чл. 21, ал. 6 от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична 4 помощ и домовете за медико-социални грижи. В чл. 29 от Наредбата са предвидени случаите, в които не се допуска извършването на избор на лекар/екип, сред които са избор на лекар, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента; 2. когато лекарят/екипът е само един, съгласно утвърдения график в лечебното заведение/структурата; 3. след осъществяване на конкретната интервенция или специфичната част от диагностично-лечебния процес; 4. в условията на спешност; 5. когато медицинските специалисти от екипа са определени служебно от лечебното заведение да извършат назначени на пациента оперативни или други интервенции или манипулации. В чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа регламентацията относно цената на услугата.

Съвкупната преценка на цитираните разпоредби сочи, че медицинската услуга "избор на екип" е уредена като допълнително право, установено в полза на пациента. Положение, при което от упражняване на признато от закона право следват неблагоприятни последици за лицето, в полза на което е предоставено същото, противоречи на духа на закона и на целта на законодателя за позитивноправната регламентация на това право. До този резултат обаче би се стигнало, ако се приеме, че при извършване на избор на екип, разноските следва да останат в тежест на пациента, а не да се възлагат върху делинквента, респективно върху лицето, което отговаря за причинените от него вреди по застраховката гражданска отговорност. Напротив, възлагането на тези разноски в тежест на лицето, което поначало носи отговорност за непозволеното увреждане, е именно онази гаранция, която осигурява свободно и безпрепятствено упражняване на признатото от закона право.