Решение № 327 от 28.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Ямбол, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330102846 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Г. Х. от гр. Я., против „ Кредирект “ ЕООД, искане за прогласяване на нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от 08.01.2025 год., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречието му със закона, както и иск по чл.55 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 730 лв. дадена без основание с оглед нищожността на посочения по горе договор.

В исковата молба се твърди, че на 08.01.2025 год. между Г. Г. Х. и „Кредирект“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит, с който ответното дружество предоставило на ищцата сумата от 2900, 00 лв., при фиксиран ГЛП от 50.00 % и ГПР от 63,32 %. В договора било уговорено, че заемателя щял да погаси кредита на 18 месечни вноски с размер на погасителната вноска 5 по 120, 83 лв. и 13 по 293, 43 лв. с крайна падежна дата 08.07.2026 г. Съгласно чл.6(1) от договора за кредит страните се споразумели, че договорът трябвало да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения в него, а именно поръчителство на едно или две физически лица, които трябвало да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция. Съобразно чл.13.5 от договора, при неизпълнение на изискването за обезпечение заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 2853, 26 лв., която се плащала розсрочено, като се кумулирала към падежните вземания съгласно приложение № 3 към договора. Процесния договор бил нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК- договорна лихва, която не била породила валидни правни последици на основание нейното противоречие с добрите нрави, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водещи да злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не изпълнил и изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителна лихва. Договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.10, ал.1, вр. с чл.19, ал.1 и ал.2, вр. с чл.21 и с чл.22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР бил 1 неточен и подвеждащ, защото в него не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР от 63, 32 % излизал извън законоустановените рамки, съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Също така кредиторът не бил изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формирали размерът на ГПР. На собствено основание била нищожна и неустоечната клауза, като същата изначало не притежавала обезпечителна и обезщетителна функции и съставлявала скрито оскъпяване на кредита. Това водила до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл.23 ЗПК, като потребителя дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължал лихви и други разходи по заема. Уговорената възнаградителна лихва била нищожна, като противоречаща на добрите нрави по чл.26 ЗЗД, като неравноправна по смисъла на общия фактически състав на чл.143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по смисъла на чл.21 ЗПК. Договорения фиксиран годишен процент в размер на 50.00% се явявал прекомерно висок, като надвишавал трикратния размер на законната лихва.Уговорената възнаградителна лихва надхвърляла три пъти законната лихва, като същата противоречала на справедливостта и се явявала нищожна. Също така размера на договорната лихва бил подвеждащ, като в нея не бил добавен уговорената по договора неустойка, като последната имала характер на възнаградителна лихва и кредиторът я бил наименувал неустойка за да избегне забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Същата била и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗПК.

Счита се, че сключения между страните договор следвало да бъде провъзгласен за нищожен, поради противоречие със закона.

Твърди се, че ищеца бил платил по договора сума в размер на 3630 лв., като на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се иска връщане на сумата от 730 лв. недължимо платена по нищожен договор.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждането на направените по делото разноски.

В депозирания в срок отговор ответното дружество „Кредирект“ ЕООД оспорва исковете като предявени в условията на злоупотреба с права. Налице била злоупотреба с права и основание за прилагане на чл.213 ГПК с оглед на това, че ищецът упражнил правото си на иск по три напълно идентични ускови молби, с които оспорвал една и съща клауза за заплащане на неустойка, като между страните имало сключени шест договора. Иска се при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство. По основателността се твърди, че не било налице недействителност по смисъла на ЗПК, като нищожността на отделна клрауза не влечала недействителност на целия договор. Клаузите в договора не били в противоречие с принципа на добросъвестност и справедливост, респ. добрите нрави. По отношение на ГПР били спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК изисквания. Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР, като същата била проявление на свободата на договаряне между страните,като била договорена под отлагателно условия- чл.2 от Споразумението, сключено между страните. Същата била дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключвало нейната дължимост към момента на сключване на договора и било изначално невъзможно да бъдела включена в ГПР.

Клаузата с която била определена и приложимата лихва по кредита била индивидуално уговорена и съставена по ясен и разбираем език. Възнаградителната лихва била фиксирано уговорена за целия срок на договора. Погасителния план, който бил неразделна част от договора включвал пълна и точна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската представлявало главница и каква лихва. Оборвало се и твърдението за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, като ГПР било ясно посочено в договора и неустойката не била част от него, като това било ясно на кредитополучателя. Оспорената неустойка била действителна, като 2 същата била уговорена като санкция за неизпълнение. Не било налице и неравноправност по ЗЗП.

Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с молба преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като не изпращат законен и процесуален представител. С писмена молба преди съдебното заседание подвържат изцяло отговора на ИМ, като молят за отхвърляне на исковете претенции и претендират разноски, като правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят относно сключването на 08.01.2025 г. договор за потребителски кредит по посочените по- горе параметри. Също така не спорят, че по договора ищеца е платил сумата от 3630 лв. Представени са още договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 08.01.2025 г., приложение № 1 договор за поръчителство № ***, декларация за обработка на лични данни във връзка с договора за поръчителство № ***, споразумение за консолидиране на плащанията ***. От страна на ответното дружество са представени СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити; искане за сключване на договор за кредит, лог файл по договора за паричен заем № ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Предявеният главен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. Чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Предявен е иск и по чл. 55, ал. 1 предл.1 ЗЗД.

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № *** от 08.01.2025 г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 2900,00 лева.

Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в ЗЗП - арг.чл.

24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП.

Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор е с предмет заемане на парична сума в размер на 2900,00 лв., като при възникване на облигационното правоотношение страните са уговорили договорна лихва в размер на 50 % на годишна база и ГПР в размер на 63,32%.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез 3 публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, посочения в договора размер на ГПР надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно той и не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката. В чл. 6. 1. и чл. 13.5 от договор за обезпечен потребителски кредит № ***/08.01.2025 г. е предвидено, че при неизпълнение на чл. 6. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1853,26 лв. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, след изтичането на уговорения между страните 14 дн. срок, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.

Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно споразумението за консилидирано на плащания ***, като същото е с датата на сключения договор. Според чл. 6. 1 от договора, страните се споразумявали, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчител/и, като поръчителството можело да е едно или две физически лица, които да отговаряли на кумулативно изброените условия. При неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерри на кредитора, съгласно чл.6 от договора или представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в него, кредитополучателя дължал неустойка за неизпълнение на договора в размер на 2 853,26 лв., дължима в пълен размер от деня след изтичането на уговорения между страните 14- дн. срок.