Решение № 570 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110210817 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 831684F821289/12.06.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 във вр. с чл. 83 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „*****“ ООД, с ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт.

Изтъкват се съображения за неправилно определена от наказващия орган правна квалификация на вмененото нарушение. Релевира се липса на посочване на дата на извършване на нарушението. Наведено е, че по този начин било нарушено правото на защита на дружеството, поради което се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща 1 представител.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрк. Ч.. В пледоарията си по същество моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, тъй като счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 14.03.2025 г., около 21:56 ч., била извършена проверка от органите на Регионална дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в обект „*****“, находящ се на адрес: ***************, стопанисван от дружествотожалбоподател „*****“ ООД.

В хода на проверката органите на НАП установили, че на територията на обекта имало монтирани два броя фискални устройства, регистрирани в НАП, както следва: 1) фискално устройство „Datecs DP - 150“ с ИН на ФУ № DP970979, ИН на ФП № 02970979 регистрирано на 29.03.2024 г. и 2) фискално устройство „Datecs DP - 150“ с ИН на ФУ № DP923038, ИН на ФП № 02923038.

В хода на извършената проверка били констатирани множество нарушения, като сред тях и че през фискално устройство с ИН на ФУ № DP970979 имало регистрирани плащания на стойност 210 (двеста и десет) лева, които били отчетени в данъчна група „Г“. Тази информация била установена от данните, обективирани в съкратен отчет на фискална памет № 0017545/14.03.2025 г.

Проверката приключила в неустановен час на 15.03.2025 г., като на място бил съставен констативен протокол, в който били отразени обстоятелствата от проверката.

На 12.05.2025 г. бил издаден АУАН на дружеството за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, тъй като дружеството отчело продажби на обща стойност 221 (двеста двадесет и един) лева в данъчна група „Г“ с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“ с 20%. Така било прието, че „*****“ ООД, в 2 качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта.

АУАН бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на същата дата, като в него не били отбелязани възражения. Такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Така, въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП № 831684F821289/12.06.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 във вр. с чл. 83 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „*****“ ООД, с ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели М. Д. Д. и А. В. Я., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля А. Я., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни. От показанията му е установяват обстоятелствата около извършване на проверката и констатираните в нейния ход нарушения, в това число и че били констатирани регистрирани на продажби в грешна данъчна група, както и че за констатираните нарушения били съставени в присъствието на управителя на дружеството няколко на брой АУАН.

Показанията на свидетеля М. Д. се явяват информативни единствено относно обстоятелството около съставяне на процесния АУАН в присъствието на управителя на дружеството и връчването му на последния лично.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от 3 правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в рамките на техните правомощия. АУАН и НП са връчени надлежно на управителя на дружеството-жалбоподател.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите „Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.“

В конкретния случай АНО е наложил наказание за това, че „дружеството е отчело продажбите в данъчна група „Г“ с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“ с 20 % ДДС“ като е направено позоваване на данните от съкратен отчет на фискална памет № 0017545/14.03.2025 г.

Според настоящия съдебен състав в хода на производството по издаване на АУАН и обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение като не са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

На първо място, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, не е отразена датата на извършване на нарушението. В тях е посочена единствено датата на извършване на проверката, т.е. на 4 констатиране на нарушението. Не е посочено обаче на коя дата е извършено същото, т.е. кога сумата от 221 (двеста двадесет и един) лева е отчетена в данъчна група „Г“. Касае се за липса на базисен елемент, относим към изграждането на фактическата рамка на административнонаказателното обвинение. По този начин е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2-ро от ЗАНН.

В конкретния случай, неспазването на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2-ро от ЗАНН обуславя съществено процесуално нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Освен това непосочването на датата на нарушението пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване.

На следващо място, при издаването както на АУАН, така и на НП, е допуснато още едно съществено процесуално нарушение - липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено. В обжалваното НП е прието, че дружеството не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта. В конкретния случай съдът констатира, че в НП няма изложено описание за това какви конкретни стоки са продадени и към коя данъчна група е следвало да бъдат отчетени те, за да се приеме, че погрешно продажбите са отчетени в данъчна група „Г“ вместо в данъчна група „Б“. Само и единствено при наличие на подобно описание би било възможно за дружеството-жалбоподател да разбере в какви фактически действия или бездействия се изразява нарушението, за което е ангажирана отговорността му, но в случая такова липсва. С оглед изложеното съдът намира, че в АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

На практика, с подобно лаконично описание АНО е нарушил правото на защита на санкционирания субект, защото той е обвинен в неясно какви действия. Не може да се проследи каква стока е маркирана, в коя група е следвало да бъде маркирана и т.н. Без да са налице такива фактически установявания в АУАН и в НП АНО не може да издава НП, защото на практика не може да се говори за доказано нарушение на закона.

Неотразяването на минимално изискуемите реквизити по чл. 42, ал. 1, т.

3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН или тяхното въвеждане по начин, който не 5 позволява на нарушителя да формира еднозначни изводи относно волята на актосъставителя, респ. наказващия орган, винаги се явява съществено процесуално нарушение. Без въвеждане на съставомерните признаци на нарушението по ясен и категоричен начин в АУАН и НП съществено се нарушават процесуалните правила, което пряко рефлектира и върху правото на защита на жалбоподателя, а и води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване. Допуснатото процесуално нарушение препятства възможността на съда да изгради и преценката си дали правилно е приложен материалният закон.

Доколкото констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна се явява неоснователна. Такива принципно се дължат в полза на жалбоподателя, но поради липса на отправено искане за присъждането им, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

(НП)

№

831684-

F821289/12.06.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 във вр. с чл. 83 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „*****“ ООД, с ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

6

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7