Определение № 325 от 02.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Бургас, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500054 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба вх.№ 43482/20.11.2023г. на БРС от Етажната собственост на бл.13, ж.к.“Лазур”, г р . Б у р г а с , представлявана от

Професионален домоуправител

“ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ЕООД, ЕИК: 206409874, чрез Управителя Чавдар Тошков Трифонов, чрез Адвокатско дружество "Трифонова и Йорданова”, представлявано от адв. Мариана Трифонова, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.

“Сливница” № 2А, ет.3, против определение № 6327/07.11.2023г. по гр.д.№ 1817/2023г. по описа на БРС, с което е прекратено производството по делото. Твърди, че е неправилно, понеже съдът не е съобразил, че извършеното от ответната страна плащане на процесните задължения, е в хода на вече образувано производство. Твърди, че предявеният иск не е лишен от правен интерес и производството по него не следва да бъде прекратено, а искът подлежи на отхвърляне, поради извършено в хода на делото погасяване на задълженията на ответницата. Ето защо моли цитираното определение да бъде отменено и делото – върнато на БРС за продължаване на процесуалните действия. Не ангажира доказателства.

Претендира разноски.

Препис от частната въззивна жалба е връчен на ответната страна - А. Н.

Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. “Л.”, бл.13, ет. *, ап. **. По делото е 1 постъпил отговор от процесуалния представител на ответницата – адв. В.

Тодорова – САК, със служебен адрес: гр.София, ул. „Бесарабия“ № 73.

Оспорена е частната въззивна жалба. Твърди се неоснователност и моли за потвърждаване на постановения първоинстанционен акт.

Поддържа липса на материална легитимация на Професионален домоуправител “ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ЕООД за предявяване на иска.

Оспорва пълномощията на адв. М. Трифонова, като се позовава на факта, че тя е упълномощена от Професионален домоуправител “ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ООД, а не от Професионален домоуправител “ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ЕООД, които са различни правни субекти.

Също така твърди, че Професионален домоуправител “ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ЕООД е дружество, с което ОС на ЕС е решило да сключи договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“ за срок от една година, а лицето упълномощено от етажните собственици да подпише договора, е сключило договор за две години, извън дадения му мандат.

Заявява, че Професионалният домоуправител вече няма правомощия да представлява етажната собственост, понеже мандатът му е изтекъл. На това основание твърди липса на процесуална легитимация на дружеството да инициира производството, съответно – правилност на постановеното определение. Излага аргументи.

На следващо място въвежда оплаквания относно провеждането на Общо събрание на етажните собственици, твърди неяснота за това как е свикано, как са определени процесните задължения и т.н. Въвежда аргумент, че не е уведомена за задължението си.

Следващото оплакване засяга отговорността на ответника за разноски, при прекратяване на производството. Твърди, че наличието на кумулативните предпоставки – признание на иска и поведение на ответника, сочещо липса на повод за завеждане на иска, водят до обоснован извод за приложение на чл.78, ал.2 ГПК. Позовава се на съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България. Моли частната жалба да бъде отхвърлена.

Жалбата е подадена по реда на чл.274 ГПК, в срока по чл.275 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и допустима.

По жалбата съдът приема следното:

2

БРС е сезиран с искова молба, предявена от етажната собственост на бл.13, ж.к. „Лазур“ гр.Бургас, чрез “ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ЕООД – дружество, предоставящо на блока услуга „Професионален домоуправител“ за периода от една година, считано от 17.05.2022г., чрез адв. М. Трифонова против А.Н. Б. за заплащане на посочената в петитума сума, представляваща незаплатени ежемесечни такси за поддръжка на общите части на етажната собственост за исковия период. Претендирало е разноски по делото.

Видно от приложените писмени доказателства, на 16.05.2022г. Общото събрание на етажните собственици на бл.13, ж.к.“Лазур“, гр.Бургас е приело решение да възложи на “ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ЕООД да изпълнява функции на „Професионален домоуправител“ за срок от една година. По делото е представен и договор в тази връзка от 17.05.2022г., като видно от възражението против частната жалба, се оспорва качеството на дружеството на представител на етажните собственици.

По този повод настоящият състав приема, че към датата на предявяване на исковата молба – 28.03.2023г. “ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ЕООД е било надлежно оправомощено да представлява етажните собственици пред съда и за образуване на производството, в контекста на прието на събранието от 16.05.2022г. решение на етажните собственици за предявяване на искове против етажни собственици, които имат задължения за заплащане на суми за поддръжка на общите части над 100лв.

В качеството си на упълномощено лице да предяви иска и да упълномощи адвокат, който да представлява етажните собственици, “ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ЕООД е упълномощило адв. М. Трифонова с правата по приложеното на стр.10 по гр.д.№ гр.д.№ 1817/2023г. по описа на БРС пълномощно.

Освен изложеното, следва да се отбележи, че надлежно учредената представителна власт е процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В случай на нейната липса или съмнение за липса, производството по делото може да бъде прекратено, едва след като исковата молба бъде оставена без движение, на страната бъде указано да отстрани пороците и указанието не бъде изпълнено.

Преди да обсъди основателността на депозираната частна жалба, станала почин за образуване на настоящото производство, по повод 3 въведените възражения относно процесуалното представителство на „ДОМКОНСУЛТ6 БУРГАС“ ЕООД, гр.Бургас, съответно на адв. М.

Трифонова, настоящият състав излага следното: Видно от решение на Общото събрание на етажните собственици на бл.13, ж.к.“Лазур“, гр.Бургас от 16.05.2022г., на “ДОМКОНСУЛТ 6 Бургас” ЕООД е възложено да изпълнява функции на „Професионален домоуправител“ за срок от една година. В изпълнение на мандата е сключен договор от 17.05.2022г. за срок от две години.

Исковата молба е внесена в съда на 28.03.2023г., т.е. в годишния срок от началната дата на договора по предявен иск от Етажната собственост на бл.13, ж.к. „Лазур“ гр.Бургас, чрез адв. М. Трифонова, упълномощена от професионалния домоуправител „ДОМКОНСУЛТ6 БУРГАС“ ЕООД, гр.Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 ЗЗД: „Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.“ Безспорно е, че пълномощното изхожда от етажните собственици на бл.13, ж.к. „Лазур“, гр.Бургас и няма данни те са го оттеглили до настоящия момент. Ето защо, въпреки, че по делото е било спорно дали „ДОМКОНСУЛТ6 БУРГАС“ ЕООД, гр.Бургас е било професионален домоуправител на тази ЕС, съдът, съобразно разпоредбата на закона приема, че адв. М. Трифонова надлежно представлява етажната собственост.

Въпреки това, за да бъдат избегнати каквито и да е недоразумения и спорове в тази връзка, с Разпореждане № 207/18.01.2024г. по ч.гр.д.№ 54/2024г. по описа на БОС, съдът е задължил дружеството – професионален домоуправител да ангажира доказателства за мандата си и с молба вх.№ 1997/01.02.2024г. на БОС по настоящото дело, с приложени към нея писмени доказателства – решение на ОС ЕС, указанието на съда е изпълнено.

Ето защо следва да бъде преценена основателността на частната жалба и по този повод съдът приема следното:

След завеждане на исковата молба и връчването й на ответната страна, по делото е постъпил отговор от А.Б.. Твърди се, че трайно живее извън гр.Бургас и за периода от 2016г. насетне, е посетила жилището едва няколко 4 пъти, като най-дългите й престои са били три престоя за по 20 дни през лятото. Също твърди, че въпреки факта, че няколко съседи разполагат с телефонния й номер, никой до завеждане на исковата молба не се е свързал с нея, за да я уведоми, че дължи суми за поддръжка на общите части на блока.

Ето защо, след като е научила, незабавно е платила дължимото, обстоятелство, по което страните не спорят, освен това са приложени и писмени доказателства.

В този контекст, настоящият състав приема, че оплакването по възражението против частната въззивна жалба относно правилността и законосъобразността на провежданите от етажните собственици на бл.13, ж.к.

„Лазур“, гр.Бургас, общи събрания и приетите решения не може да бъде обсъждана в настоящото производство, понеже незачитането на решенията на ОС на ЕС е предпоставено от проведено спорно исково производство и влязъл в сила съдебен акт.

След депозиране от страна на А.Б. на отговора против исковата молба, с приложено доказателство за извършеното плащане на дължимите суми, е депозирано допълнение към отговора против исковата молба. Изложени са аргументи за неоснователност на предявения иск, а също и за недължимост на извършените от ищцовата страна до този момент съдебно-деловодни разноски. От своя страна процесуалният представител на ответницата е претендирал разноски при отхвърляне на иска или прекратяване на производството.

Препис от отговора, допълнителния отговор и приложените писмени доказателства е връчен на ищцовата страна за становище дали поддържа предявения иск. В изпълнение на указанието на съда, ищцовата страна е изразила становище – стр.240 по гр.д.№ 1817/2023г. БРС, че не оспорва извършеното плащане на дължимите суми от страна на ответницата. С оглед обстоятелството, че плащането е извършено в хода на процеса, ищцовата страна е заявила, че счита, че е налице признание на иска и претендира разноски. Въпреки това не е изразено становище дали ищецът поддържа иска.

Затова с повторно разпореждане от 20.10.2023г. – стр.244 по гр.д.№ 1817/2023г. съдът е указал на ищцовата страна да заяви дали поддържа исковата си молба и желае ли съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК – при признание на иска или прави оттегляне или отказ от иска.

5

Препис от разпореждането е връчено на ищцовата страна, която не е изразила становище.

При описаната фактическа обстановка, съдът е постановил атакуваното определение. Приел е като краен резултат, че искът е недопустим, поради извършеното плащане, което обосновава липса на правен интерес от провеждане на процеса и този извод, обективиран в крайния му акт, се атакува.

Настоящият състав, за да приеме заключителния си извод, съобрази следното:

Безпротиворечиво и трайно наложило се е становището, че наличието на правен интерес се установява от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. В тази връзка настоящият състав посочва един от многобройните съдебни актове на ВКС – Определение № 602 от 28.07.2023г. по частно касационно търговско дело № 20238003900606 по описа за 2023 година на ВКС, ІІ т.о. Ясно е посочено, че изводът за наличие на правен интерес се извлича от твърденията за накърненото право на ищеца и отправената молба за защита по съдебен ред. Това дали ищецът е носител на материалното право е въпрос по основателността на иска. Следователно, след като ищецът не е заявил отказ или оттегляне на иска, се дължи акт по съществото на спора, т.е. решение, с което, в случай, на извършено плащане в хода на производството, искът подлежи на отхвърляне, но поради извършено, след завеждане на исковата молба, погасяване на задължението.

Описаното по-горе води до извод за основателност на частната жалба и уважаването й, както и за присъждане на претендираните разноски за процесуално представителство по обжалване на определение № 6327/07.11.2023г. по гр.д.№ 1817/2023г. по описа на БРС в полза на частния жалбоподател.