Решение № 204 от 08.11.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. К., 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20225100500197 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. N 5365/27.06.2022г. на ответника „Т.-К“ ООД, гр.К., срещу Решение N 197/10.06.2022г., постановено по гр. д. N 105/2022 г. по описа на Районен съд – К., с което на основание чл.422, ал.1 от ГПК е признато за установено, че жалбоподателят „Т.-К“ ООД, гр.К., дължи на ищеца Р. Д. Б. от гр.К., сумата 24 587.85 лв. главница - представляваща неизплатени възнаграждения за периода от месец август 2020г. вкл. до месец юли 2021 г. вкл. по договор за възлагане на управление от 23.01.2018 г., или, поотделно както следва: за месец август 2020г.неизплатено възнаграждение в размер на 2002.27 лв., дължимо до 31.08.2020г., за месец септември 2020г.- неизплатено възнаграждение в размер на 1985.52 лв., дължимо до 30.09.2020г., за месец октомври 2020г.-неизплатено възнаграждение в размер на 1886.24лв., дължимо до 31 10.2020г., за месец ноември 2020г.-неизплатено възнаграждение в размер на 2068.27лв., дължимо до 30.11.2020г., за месец декември 2020г.- неизплатено възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до 31.12.2020г., за месец януари 2021г.-неизплатено възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до 31.01.2021 г., за месец февруари 2021г.- неизплатено възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до 28.02.2021г., за месец март 2021 г.-неизплатено възнаграждение в размер на 2110.86 лв., дължимо до 31.03.2021г., за месец април 2021 г.-неизплатено възнаграждение в размер на 2082.47лв., дължимо до 30.04.2021г., за 1 месец май 2021г.- неизплатено възнаграждение в размер на 2082.47 лв., дължимо до 31.05.2021 г., за месец юни 2021 г.-неизплатено възнаграждение в размер на 2082.47 лв. дължимо до 30.06.2021г. и за месец юли 2021г.-неизплатено възнаграждение в размер на 2082.47 лв., дължимо до 31.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.09.2021г.- дата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане. С решението ответникът „Т.-К“ ООД, гр.К., е осъден да заплати на ищеца Р. Д. Б. от гр.К. сума в общ размер на 2 042 лв., направени разноски по производството, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер 1 492 лв., от които 492 лв. за държавна такса и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло като неправилно. Жалбоподателят счита, че то е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е необосновано. В жалбата се излага довод, че с обжалваното решение е признато вземане на ищеца от ответника за възнаграждения на непосочено в заповедното производство основание – договор за възлагане на управление от 23.01.2018г., а с издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено жалбоподателят да заплати на ищеца трудови възнаграждения, без между страните да е съществувало трудово правоотношение. Твърди се, че между жалбоподателя и ответникa по жалбата не е сключван трудов договор по реда на чл.61 и сл. от КТ и не е уговаряно месечно трудово възнаграждение, но ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което със Заповед N 385/06.10.2021г. по ч.гр.д. N 1345/2021г. първото трябва да заплати на втория сумата 24 587.85 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец август 2020г. до месец юли 2021г. Твърди се също, че след като в законния срок жалбоподателят подава възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение, в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК ищецът излага твърдения, че е бил управител на „Т. -К“ ООД, гр.К., по сключен договор за възлагане на управление, а не по трудов договор по смисъла на КТ, с което добавя ново основание за претендиране на исковата сума, различно от това в посоченото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и в издадената въз основа на него заповед срещу ответника. Жалбоподателят сочи, че в производството по реда на чл.422, ал.1 от ГПК съдът е обвързан от изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство, с основанието и размера на вземането по предявения иск съгласно Тълкувателно решение N 8/02.04.2019г. по т.д. N 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК и счита, че неправилно РС-К. е приел с обжалваното решение, че в исковата молба не е посочено основание, различно от това, посочено в заповедното производство. При тези оплаквания, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното 2 решение и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият Р. Д. Б., ищец по иска, с писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, както и да му присъди разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от жалбоподателя „Т.-К“ ООД, гр.К., чрез представител по пълномощие, който претендира разноски за въззивната инстанция, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание оспорването на въззивната жалба се поддържа от ответника по жалбата, чрез представител по пълномощие, който претендира разноски за въззивната инстанция, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 изр. 1-во от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение N 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело N 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението на К.йския районен съд е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поР. което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:

Съдът е сезиран с установителeн иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 141, ал. 7 от ТЗ.

Със заявление вх. N 3924/21.09.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, придружено с документ за внесена в дължимия размер държавна такса, заявителят Р. Д. Б. от гр.К. е поискал РС - К. да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника „Т.-К“ ООД, гр.К., за сумата от 24 587.85 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец август 2020г. вкл. до месец юли 2021 г. вкл. по договор за възлагане на управление от 23.01.2018 г., всички посочени поотделно за всеки месец в периода, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението/21.09.2021г./ до окончателното изплащане на 3 сумата, както и за разноските по делото за държавна такса от 492 лв. и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. С Разпореждане N 937/23.09.2021г. РС-К. е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК, вр. чл.127, ал.1 т.4 от ГПК и е указал на заявителя в 3-дневен срок от съобщението да отстрани нередовностите му, като посочи основанието, от което произтича вземането, както и падежа на всяко вземане. В указания срок заявителят с молба вх. N 4230/04.10.2021г. е изложил твърдения, че вземането произтича от неизплатени трудови възнаграждения на управител за периода от месец август 2020г. до месец юли 2021г. включ., възникнали на основание договор за възлагане на управление на „Т.-К“ ООД от 23.01.2018г., с уговорено в съдържанието му възнаграждение на управител, надлежно осчетоводено в счетоводните книги на дружеството, неплатени по месеци, посочени поотделно като трудови възнаграждения и с падеж –последно число от месеца, за който е дължимо всяко едно възнаграждение. Със Заповед N 385/06.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът „Т.-К“ ООД гр.К. да заплати на кредитора Р. Д. Б. от гр.К. сумата от 24 587.85 лв. главница представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец август 2020г. вкл. до месец юли 2021 г. вкл., или поотделно както следва: за месец август 2020г. - неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2002.27 лв., дължимо до 31.08.2020г., за месец септември 2020г.- неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1985.52 лв., дължимо до 30.09.2020г., за месец октомври 2020г.-неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1886.24лв., дължимо до 31 10.2020г., за месец ноември 2020г.-неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2068.27лв., дължимо до 30.11.2020г., за месец декември 2020г.- неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до 31.12.2020г., за месец януари 2021г.-неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до 31.01.2021 г., за месец февруари 2021г.- неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до 28.02.2021г., за месец март 2021 г.-неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2110.86 лв., дължимо до 31.03.2021г., за месец април 2021 г.-неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2082.47лв., дължимо до 30.04.2021г., за месец май 2021г.неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2082.47 лв., дължимо до 31.05.2021 г., за месец юни 2021 г.-неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2082.47 лв. дължимо до 30.06.2021г. и за месец юли 2021г. - неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2082.47 лв., дължимо до 31.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.09.2021г.- дата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и разноски за внесена държавна такса в размер на 492 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. В заповедта са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането: неизплатени трудови възнаграждения на заявителя, в качеството му на управител за периода от месец август 2020г. до месец юли 2021г. включ., възникнали на основание договор за възлагане на 4 управление на „Т.-К“ ООД от 23.01.2018г..

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът „Т.-К“ ООД гр.К. е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед, при което в изпълнение на указанията на заповедния съд завителят на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е подал искова молба, придружена с документ за внесена/довнесена/ в пълен размер държавна такса, с искане вземането му по заповедта да се признае за съществуващо спрямо длъжника по заповедта така както е разпоредено за плащане със същата. В исковата молба ищецът Р.

Д. Б. е изложил твърдения, че вземането произтича от неизплатени трудови възнаграждения на управител за периода от месец август 2020г. до месец юли 2021г. включ., възникнали на основание договор за възлагане на управление на „Т.-К“ ООД от 23.01.2018г., с уговорено в съдържанието му възнаграждение на управител, надлежно начислено и осчетоводено в счетоводството на ответното дружество.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т.-К“ ООД гр.К. е оспорил, че дължи исковата сума на посоченото основание, а именно като трудови възнаграждения, каквито ищецът претендира със заявлението по чл.410 от ГПК, по което са присъдени с възразената по реда на чл.414 от ГПК заповед за изпълнение.Възражението си ответникът основава на липса на сключен с ищеца трудов договор и съответно възникване на трудово правоотношение, с довод, че твърдението на ищеца в исковата молба, че е бил управител на „Т.-К“ ООД гр.К. по сключен договор за възлагане на управление е ново основание за претендиране на исковата сума, различно от това, посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Разпечатката съдържа 23 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04bc5507-59b6-484b-9db9-374bb1757ae9