Решение № 22 от 06.02.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. К., 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600367 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 50/07.10.2024 г., постановена по НЧХД № 792/2023 г., по описа на К.йският районен съд, подсъдимият Е. М. И. от гр.К., е признат за невиновен в това, че:

На 25.03.2023 г., в гр. К., общ. К., обл. К., е разгласил позорно обстоятелство спрямо И. О. Х., с ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице по време на изпълнение на служебните му задължения като ****** в *************., изпълняващ ************, а именно: че при изпълнение на служебните си задължения консумира алкохол, като клеветата е разпространена устно при обаждане на Единен европейски номер 112 престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от частния тъжител и граждански ищец И. О. Х., с ЕГН **********, против подсъдимия Е. М. И., с ЕГН ********** и приет за 1 съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 5 000 лв. /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 25.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата. С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК, тъжителя И. О. Х., с ЕГН **********, е осъден да заплати на подсъдимия Е. М. И. сумата в размер на 1680 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на тъжителят И. О. Х., подадена чрез повереника му адв.М. Б. от АК – К. против присъдата постановена по НЧХД № 792/2023 г. по описа на РС – К..

В жалбата се твърди, че присъдата постановена от РС – К. е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правната квалификация на деянието, както и с анализа и оценката на доказателствата събрани по делото.

Моли, първоинстанционната оправдателна присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която Е. М. И. да бъде признат за виновен по обвинението, за което е предаден на съд, както и да бъде осъден да заплати на тъжителя сумата от 5000.00 лева за нанесени неимуществени вреди от престъплението. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да се върне на първа инстанция за разглеждане от друг състав съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК.

В допълнение към въззивната жалба се излагат подробни доводи в подкрепа на същата. Неправилно първоинстанционния съд квалифицирал деянието по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1 от НК и съответно неправилно бил достигнал до извода, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав „клевета“.

Служебно задължение на съда било да определи квалифицирането на престъпното деяние.

Твърди се, че фактическата обстановка била правилно възприета от съда, включително и факта, че подсъдимият подал на ЕЕН 112 девет броя сигнали, в които съобщавал, че полицаите, които дошли по негов сигнал са го изгонили от Районното управление – К. и били пияни и пиели алкохол в патрулния автомобил, както и съобщил, че полицаите били трима 2 униформени, съобщил и марката и номера на служебния автомобил, както и че иска тези полицаи да бъдат отстранени от работа. След получаване на сигналите била разпоредена проверка на тримата полицейски служители, един от които е тъжителят, за алкохол, както и че след проверката последният се е почувствал засегнат, че спрямо него са извършени действия по проверка и че е станал обект на подмятания и шеги относно случилото се. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не били ангажирани доказателства за това, че от страна на подсъдимия са разпространени твърдените позорни обстоятелства, като от свидетелските показания ставало ясно, че изнесените позорни обстоятелства от подсъдимия били сведени до знанието на трети лица – работещите на ЕЕН 112, полицейските служители и други лица, и те са рефлектирали върху тъжителя. Подсъдимият многократно звънял на ЕЕН 112 и заявявал, че полицаите посетили подадения от него сигнал са пияни, като не бил назовал по име тъжителят единствено, защото не го знаел, но в достатъчна степен го е конкретизирал с описание на патрулния автомобил и екипа посетил сигнала, посочвайки ги като водач, седящ отпред отдясно и седящата отзад жена, като с описанието *****, ****, *** ******, седящ отпред в патрулния автомобил, който пие в служебния автомобил уиски. Твърди се, че подсъдимият безспорно е знаел, че тези сочени от него обстоятелства са неверни и въпреки това ги е съобщил на трети лица и то многократно.

Безспорно било, че извършеното от подсъдимия деяние от субективна страна било с пряк умисъл.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез повереника си, поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Ответника по въззивната жалба – подсъдимият Е. И., не се явява, като се представлява от защитника си – адв.Н. М., който счита жалбата за неоснователна. Защитата твърди, че подсъдимият в нито едно от обажданията, които направил на ЕЕН 112 не е разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя И. О. Х.. Установило се по делото, че тъжителят е употребил питие – кола в автомобила и тъй като е било тъмно подсъдимият е предал в обажданията си на ЕЕН 112 своите лични възприятия, като не е посочил конкретно това лице, като по този начин се е възползвал от правото си да подаде сигнал, в които е предал своите възприятия, които може и да са били погрешни вследствие на неговото състояние след употреба на алкохол.

3

Това поведение на Е. И. не осъществявало престъпния състав, за който бил предаден на съд. Моли, да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваната присъда, като се присъдят на подсъдимия и направените пред въззивната инстанция разноски.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна по делото следното:

Подсъдимият Е. М. И., с ЕГН **********, е роден на **.**.****г. в гр.

К., български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес с. В., И. №*, общ. К., обл. К..

На 25.03.2023г. подсъдимият под влиянието на алкохол, осъществил многократни телефонни разговори с оператор на Единен европейски номер 112, за да сигнализира за проблем с електричеството в сградата, в която живее, а именно жилищен блок в гр. К., ж.к. „В.“, ул. „Х. № **, общ. К..

Настойчивите му обаждания предизвикали проверка на подадения от него сигнал като от страна на дежурния оперативен служител от състава на РУ - К. бил изпратен дежурен патрул за извършване проверка на място.

Тъжителят, съвместно с колегите си полицейските служители, разпитани в качеството си на свидетели по делото, В. М. и Р. Х.а, посетили адреса, при което установили, че на място пред блока в гр. К. на ул. „Х. № **, се намира само лицето, подало сигнала, а именно: подсъдимият Е. М. И.. Същият бил във видимо нетрезво състояние и обяснил, че във входа няма ток. Полицейските служители обяснили, че трябва да се обади на „ЕВН“ и ако има повреда от електроснабдителното дружество ще предприемат действия по възстановяване на захранването. Подсъдимият заявил искане да депозира жалба срещу „ЕВН“, настоявайки това да се случи в РУ - К..

С патрулен автомобил марка „О.“, модел „А“, с peг. № *******, лицето било транспортирано до сградата на РУ-К., където му била осигурена възможност да напише така исканата от него жалба. Малко след това подсъдимият напуснал сградата на РУ - К. и се отправил към дома си.

След около час оперативният дежурен разпоредил на извършилите 4 проверката полицейски служители да се явят в сградата на РУ - К., съобщавайки им, че подсъдимият, след като е напуснал сградата на РУ - К., за времето от 01.13 часа на 25.03.2023 г. до 01.45 часа на 25.03.2023 г., от мобилен номер **********, е подал общо 9 /девет/ броя сигнали на Единен европейски номер 112, а именно:

На 25.03.2023 г. в 01:13 часа подсъдимият е сигнализирал, че полицаите, които са дошли по негов сигнал са го изгонили от Районно управление - К. и са били пияни и пиели алкохол в патрулния автомобил;

На 25.03.2023 г. в 01:14 часа подсъдимият е сигнализирал, че тримата полицаи пият алкохол в служебната кола и иска нов полицейски екип;

На 25.03.2023 г. в 01:16 часа подсъдимият е сигнализирал, че полицаите са пили алкохол в колата;

На 25.03.2023г. в 01:31 часа подсъдимият е поискал да му бъдат предоставени трите имена на служителите, които са се отзовали на неговия сигнал, като е сигнализирал, че тези служители пиели алкохол в колата. Сочел служебен автомобил О. А, с peг. № * **** **. Освен това заявил, че в патрулката имало трима униформени полицаи. *****, ****, **** ******, който пиел в служебния автомобил уиски. Подсъдимият Е. И. бил заявил, че е съгласен да свидетелства и искал полицаите да се отстранят от работа;

На 25.03.2023 г. в 01:40 часа подсъдимият е сигнализирал, че иска държавният служител, който пиел алкохол да бъде отстранен;

На 25.03.2023 г. в 01:43 часа подсъдимият е сигнализирал, че отново подава сигнала;

На 25.03.2023 г. в 01:44 часа подсъдимият е сигнализирал, че има полицейска хайка и заплаха;

На 25.03.2023 г. в 01:44 часа подсъдимият е сигнализирал, че има полицейска хайка и полицаите употребяват алкохол.

Служителите били тествани за употреба на алкохол в служебен сектор на „Пътна Полиция“ при ОДМВР - К. с техническо устройство „Дрегер 7510“, като пробите и на трима са отчели отрицателен резултат, т.е. липса на алкохол.

Първоинстанционният съд е посочил, че „изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото 5 доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: писмени доказателства - справки, протоколи, график на дежурства, свидетелски показания, предявените веществени доказателства, съдържащи звукови файлове от подадените сигнали на ЕЕН 112, изслушани в ОСЗ, приети и приложени по делото“. Посочено е също в мотивите на първоинстанционния съд, че същият не е констатирал пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени документи, поради което и „цени всички писмени доказателства“. Разпитаните свидетели В. М., Р. Х.а, Р.

К., К. А. и Е. Н., възпроизвеждали показания, свързани с получаването на сигнали, предадени от ЕЕН 112, отработването им, както и че след проверката на „тъжителката“ за алкохол, „същата се е почувствала засегната и че спрямо нея са извършени действия по проверка и че е станала обект на подмятания и шеги относно случилото се“. В тази им част районният съд е посочил, че кредитирал напълно свидетелските показания, като логични, последователни и непротИ.речиви, като нямало данни показанията да са тенденциозни или да се изграждат върху обстоятелства, които свидетелите обективно не са могли да възприемат. Видно било „от показанията на свидетелите, съдържа се оценъчна дейност за висок професионализъм и колегиалност от страна на тъжителката“, като за пореден път тъжителят И. О. Х. е посочен като „тъжителка“, след което решаващият съд е заключил, че „в тази им част показанията не се ценят, предвид че не възпроизвеждат възприятия относно случилото се, а дават сведения за характеристична справка на тъжителят.

Никой от свидетелите обаче не е възприел пряко извършването на вменените нарушения от страна на подсъдимия, за които е предаден на съд. Обективно и това е било невъзможно. Възприятията на свидетелите са в резултат на препредадени им обстоятелства, от чуто в последствие“.