Решение № 670 от 22.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. П., 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330206553 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003420/26.09.2025г., издадено от **** на Дирекция "Инспекция по труда" град П., с което на "Г. 92" ООД, ЕИК *****, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 416, ал.

5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на Труда /КТ/ за извършено нарушение на чл.

403а, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят, "Н.д. - 11" ЕООД, иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. По същество частично оспорва нарушението, като твърди че графици за текущия месец не са били искани от проверяващите. В съдебно заседание редовно и своевременно призовано се явява управителя Г.К., която поддържа жалбата и прави същото искане. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна Дирекция "Инспекция по труда" град П. се представлява от *******П.Т., която оспорва жалбата излага съображения по същество и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.

1

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател „Г. 92“ ООД стопанисвало супермаркет, намиращ се в гр. П., бул. „К.ш." №****. На 08.08.2022г. в магазина на работа била управителката на дружеството Г. К.. Тъй като в Дирекция Инспекция по труда, бил постъпил сигнал от бивш служител на дружеството, който твърдял че при полагане на труд в празнични дни, не му е изплатен извънреден труд, на посочената дата в обекта стопанисван от "Г. 92" ООД била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от служители на ДИТ, измежду които и свидетеля Д. Х. Д.. При проверката било установено че в обекта не се съхраняват и не се държат на разположение на контролните органи Правилник за вътрешния трудов ред и поименни графици за месец август 2025г. От представените в последствие, на 13.08.2025г. в ДИТ, документи, било установено че в дружеството е въведено сумарно изчисляване на работното време за всички длъжности, с период на отчитане един месец.

На управителя на дружеството жалбоподател била връчена призовка по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК, с която била призована да се яви в ДИТ и да носи изброените в призовката документи. В призовката управителката саморъчно написала че към 08.08.2025г. в обекта не се съхранява правилник за вътрешния трудов ред.

При извършената проверка било констатирано че действително на служителя подал сигнала не бил изплатен положен труд в празнични дни, за което било дадено предписание да се изплати.

За установеното нарушение, срещу "Г. 92" ООД, в качеството му на работодател, бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ. В съставения АУАН, в графата за възражение, управителката К. написала че веднага след извършената проверка, правилника за вътрешния трудов ред ведно с графика за работа за месец август е бил представен в обекта, поради което моли за снизхождение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което за констатираното нарушение, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на Труда /КТ/ с админстративно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Установената фактическа обстановка и квалификацията на нарушението били идентично отразени както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до 2 следните правни изводи:

Жалбата е допустима, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Описаното в НП нарушение отговаря напълно на посоченото в АУАН. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 01.09.2025г., за нарушение, извършено на 08.08.2025г., което е установено на 08.08.2025г., а НП - на 26.09.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН са спазени изискванията по чл. 40 от ЗАНН, актът е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и нарушителя.

Безспорно се установява и че АУАН е връчен на датата на съставяне на 01.09.2025г., на Г. К., която е и управител на дружеството и което получаване същата е удостоверила с подписа си.

Налице са и всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазено е и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да се посочи точно законовата разпоредба, която е нарушена, а именно - чл. 403а, ал. 1 от КТ. В АУАН и НП са посочени всички индивидуализиращи нарушението признаци - датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено (които са посочени при анализа от фактическа страна), законните разпоредби, които са нарушени. В съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН издателят на наказателното постановление е индивидуализирал конкретната санкция, като е изложил мотиви въз основа на обстоятелствата, които е взел предвид при определянето й, като е наложил същата в минимален размер.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, както от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, призовка, заповед № 02/31.12.2024г. на управителя на "Г. 92" ООД, Правилник за дейността и вътрешния трудов ред, обратни разписки, Заповед № З-0864 от 17.10.2022г, така и от гласните доказателства - показанията на свидетеля Д. Д. /актосъставител/. Свидетеля Д. разказа как е протекла проверката и какво нарушение е било установено. Съдът намира свидетелските показания за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

3

В случая е безспорно установено, че на 08.08.2025г. в супермаркет стопанисван от "Г. 92" ООД, находящ се в гр. П., бул. „К.ш.", не са били държани в обекта правилник за вътрешния трудов ред и поименен график за месец август 2025г. Безспорно е установено и че със Заповед № 02/31.12.2024г. на управителя на "Г. 92" ООД е било въведено сумирано изчисляване на работното време.

По делото не е спорно че в обекта не се е съхранявал правилник за вътрешния трудов ред. От страна на жалбоподателя се спори че по времето на проверката не са били поискани от нея да представи поименни графици за месец август, като жалбоподателя твърди че ако бяха поискани е щяла да ги предостави. Твърдението на управителката на дружеството жалбоподателя обаче остана недоказано. Свидетеля Д. беше категоричен че е поискал графици и такива не са били предоставени веднага. Действително в призовката по реда на чл. 45 от АНК, връчена на управителката, саморъчно от нея е записано че в обекта не се съхранява правилник за вътрешния трудов ред, но не е записано че не се съхраняват поименни графици. Тази част от призовката обаче е попълнена от управителя на дружеството жалбоподателя, а не е констатация на проверяващите органи. В противоречие с твърдението на жалбоподателя е обстоятелството че в съставения АУАН управителката саморъчно в графата за възражения е написала че и правилника и поименните графици за месец август са били предоставени в обекта веднага след извършената проверка. Записаното от управителя в акта е в съответствие с показанията на актосъставителя Д..

Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла напар. 1, т. 1 от ДР на КТ и е годен субект на нарушението.

Проверката е била извършена в супермаркет, намиращ се в гр. П., бул. „К.ш." №****, поради което за работодателя е имало задължение да държи на това място на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименен график за месец август 2025г., тъй като със Заповед № 02/31.12.2024г. на управителя на "Г. 92" ООД е било въведено сумирано изчисляване на работното време. От събраните по делото доказателства, се установи, че при проверката е присъствал управителя на дружеството жалбоподател, и при изричната покана не са били представени тези документи. Именно липсата на изискуемите от законодателя документи в обекта на проверка са в разрез с изискванията на закона, което изпълва изцяло състава на нарушениетопо чл. 403а ал. 1 от КТ. Поради своя формален характер, със самото осъществяване на изпълнителното деяние, нарушението е довършено от обективна страна. С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и 4 безвиновна.

Въпреки безспорно установеното нарушение, съдът намира, че обсъждания казус попада в хипотезата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, който предвижда за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

В случая не са налични данни за отегчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които би могло да се направи извод за липса на предпоставки деянието да бъде квалифицирано като маловажно.

Възражението на процесуалния представител на възиваемата страна, че липсата на процесния документ, осуетявала възможността на проверяващите да установят работното време на служителите, има отношение към самата правна същност на нарушението, но не представлява отгечаващо отговорността на дружеството обстоятелство. Нещо повече, съдът не откри никакви повишаващи степента на противоправност на изследваното деяние фактори, напротив - същото е отстранено незабавно коетео беше потвърдено и от свидетеля Д., в срока, посочен от самия контролен орган и то преди самото съставяне на АУАН. Следователно процесните документи са били налични, а нарушението е отстранено още преди съставянето на акта, което според настоящия състав удовлетворява изискването на чл. 415в, ал. 1 от КТ. По делото няма данни за други нарушения на трудовото законодателство от същия вид, извършени от дружеството жалбоподател, както и липсват данни от деянието да са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Действително дружеството е задължено да организира документооборота си в съответствие със законовите изисквания. Въпреки това съдът счита, че налагането на санкция не следва да се превръща в самоцел, като с оглед конкретните факти и обстоятелства налагането на наказание дори и за юридическите лица би могло да има предупредителен ефект. Намалената по размер санкция при квалифицирането на нарушението като маловажен случай също би постигнала преследваните цели. Ето защо според настоящия съдебен състав наложената имуществена санкция от 1500 лева е необосновано завишена и подлежи на редуциране на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ с оглед фактическата установеност в размер на 195,58 лева, с еврова равностойност 100 евро. При определяне на размера на имуществената санкция над минимума от 100лв. следва да се вземе предвид че в обекта не са били налични два документа. В този смисъл следва да се измени атакуваното Наказателно постановление.

В аспект на горното следва да се отбележи, че институтът на 5 имуществената санкция, подобно на административните наказания, не представлява самоцелна принуда, а следва да бъде адекватен ответен отговор на Държавата на извършеното административно нарушение, който да мотивира както конкретния нарушител /в случая чрез физическите лица, участващи във волеобразуващите му органи/, така и останалите членове на обществото да се въздържат от извършване на други такива нарушения. В тази връзка съдът намира, че налагането на санкция в размер от 100 евро, би представлявало държавна принуда, която притежава необходимия интензитет, за да бъде ефикасно средство, което да мотивира нарушителя за в бъдеще да се въздържа от извършването на такъв вид деяния, включително под страх от ново понасяне на административнонаказателна отговорност.