Решение № 19311 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19311 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело № 20211110129756 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „..“ АД, ЕИК: .. срещу В. П.

Л., ЕГН: **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2, чл.

221, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени за съвместно разглеждане са насрещни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал.1 КТ.

Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключен трудов договор № 1252/07.06.2013 г., с който ответникът бил назначен на длъжност „куриер“ при ответното дружество, като част от задълженията по длъжностната му характеристика били: да приема, превозва и доставя пратки от и на клиенти приема пратки за разнос, разнася импортни пратки, отчита събраните средства по товарителници, предава и инкасира суми по наложени платежи на пратки и да се отчита за тях. При изпълнение на задълженията си, съгласно чл.

11, ал. 5 от договора, ответникът носел имуществена отговорност за приетите пратки до предаването им на администратора. Ищецът поддържа, че на 04.10.2013 г. с констативен протокол било установено, че на същата дата ответникът не бил отчел в касата на дружеството служебна сума в размер на 3400 лева. Сумата била получена от него от събрани от клиенти суми за извършени куриерски услуги и получени наложени платежи. Протоколът бил подписан от ответника, който се бил съгласил с констатациите в него. Липсата се установявала и от куриерски отчет, както и от писмени обяснения на ответника, получени при ищеца с вх. № ../31.10.2013 г. В тези обяснения ответникът признавал, че излязъл от 1 служебния автомобил, за да си закупи цигари, като оставил личните си документи и пари, както и служебните пари на „пасажерската седалка“. Твърди, че ответникът бил признал пред свои колеги, че оставил служебния автомобил незаключен. От 29.10.2013 г. ответникът бил престанал да ходи на работа, без да е подавал молба за отпуск, болничен лист или изобщо да уведоми защо отсъства – отразено в докладна с вх. № ../04.11.2013 г. на г-жа Т. К. до изпълнителния директор на дружеството. На ответника било изпратено с куриер писмо с изх. №./05.11.2013 г. да даде обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ. Писмото било получено от ответника на 06.11.2013 г., но обяснения от негова страна не постъпили. Във връзка с това на 03.12.2013 г. изпълнителният директор на „..“ АД издал следните заповеди:

Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ;

Заповед на осн. чл. 210 КТ, вр. с чл. 207 КТ за имуществена отговорност на работника за неотчетена сума в размер на 3303,72 лв.

Заповедите били връчени на ответника на 08.01.2014 г. За реализиране имуществената отговорност на работника били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано ч.гр.д. № 144/2014 г. на ЧСИ М.О., по което ищцовото дружество било получило от ответника сумата в размер на 3457,12 лв.

Впоследствие заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били обезсилени. С оглед изложеното счита, че е налице правен интерес да предяви настоящия иск, с който моли съда да осъди ответника да му заплати сумите както следва;

1) Сума в размер на 3303,72 лв. – стойността на липсата, причинена от ответника на ищеца.

2) Сумата от 2274,82 лв. – законна лихва за забава върху посочената в т.1 главница от 04.10.2013 г. – датата на установяване на липсата, до 15.07.2020 г. – датата на депозиране на исковата молба.

2.1.) В условията на евентуалност претендира заплащането на законна лихва за забава върху сумата по т. 1, начислена от датата на установяване на липсата – 04.10.2013 г., до датата на всяко отплащанията на ответника по заведеното срещу него изпълнително дело, която е в общ размер от 3465,21 лв.

3) На основание чл. 221, ал. 2 КТ претендира сумата от 310 лева – дължимо от работника на работодателя обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

4) Сумата в размер на 33,60 лв. – заплатени от ищеца здравни осигуровки в полза на ответника за м. ноември и м. декември 2013 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че е бил в трудово правоотношение с ищеца през процесния период. Твърди, че след като на 04.10.2013 г. установил, че личните 2 документи и пари, както и служебните пари са откраднати от управлявания от него служебен автомобил, уведомил служители на ищцовото дружество – отговорника автопарк в дружеството, който дошъл при него заедно с друг служител. Снели му устни обяснения и му наредили да продължи с изпълнение на трудовите си задължения, тъй като нямало възможност да бъде заместен от друг служител, за да подаде сигнал в полицията за извършената кражба. Уверили го, че те ще го направят. Поддържа, че след като приключил задълженията си отишъл в офиса на дружеството за отчет. Твърди, че служител на дружеството – г-жа Т. К., извършила свои изчисления относно сумата, която ответникът следвало да е бил получил от клиенти и която следвало да отчете. Заявила му, че трябва да подпише запис на заповед за сумата от 3400 лв., в противен случай щял да бъде уволнен. На следващия ден отишъл в полицията да заяви, че личната му карта е била открадната и да подаде заявление за изготвяне на нова такава. Ответникът поддържа, че не са налице основания за ангажиране на пълната му имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото в случая не ставало въпрос за липса – вреда с неустановен произход, а за кражба, т.е. произходът на вредата бил установен, макар и да не бил открит извършителят на кражбата. Твърди, че ищцовото дружество било наясно с кражбата. Наличието на кражбата било отразено и в Заповед за налагане на имуществена отговорност № 134/02.12.2013 г. В предходното дело между страните дружеството не оспорвало наличието на кражба.

Разпитаният по делото свидетел, доведен от ищцовото дружество по предходното дело, също бил заявил, че при всички кражби се процедира по идентичен начин и служителите подписвали записи на заповед, с които се задължават да върнат пълния размер на откраднатите суми. Твърди, че бил принуден под страх от уволнение да подпише записа на заповед от 04.10.2013 г. Заедно със записа на заповед му било даден да подпише и Разходен касов ордер от 04.10.2013 г., че е получил от ищцовото дружество сумата от 3399,20 лв., каквато той не бил получавал. Твърди, че в случай на кражба била оборена презумпцията за вина на отчетника и на осн. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ имуществената му отговорност следва да бъде ограничена до трикратния размер на уговореното брутно трудово възнаграждение, което било в размер на 310 лева, от което следва че отговорността му следвало да бъде ограничена до размера от 930 лева. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца. Ответникът твърди, че ищцовото дружество не му било заплатило трудовите възнаграждения за м. септември и октомври 2013 г. твърди, че поради тази причина в края на м. октомври заявил на ответното дружество, че прекратява трудовото си правоотношение с тях. Твърди, че от този момент е прекратено трудовото правоотношение от негова страна без предизвестие, каквато възможност предвиждал Кодексът на труда при забава от страна на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение. Общият размер на дължимото му нетно трудово възнаграждение за м. септември и м. октомври 2013 г., което ищцовото дружество му било удържало за реализиране на имуществената му отговорност било в размер на 791,70 лева, от които 538,06 лева за м. септември 2013 г. и 253,64 лева за м. октомври 2013 г. Твърди, че не му било заплатено и дължимото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013 г. в размер на 59,05 лева за 4 дни.

С оглед това ответникът предявява насрещен иск като моли съдът да осъди ищеца по 3 първоначалния иск да му заплати сумите, както следва: на основание чл. 128 КТ – сумата от 686.41 лв. – трудово възнаграждение за м. септември 2013 г., ведно със сумата от 389,30 лева – законна лихва за забава върху дължимото за м. септември възнаграждение от 26.10.2013 г. до датата на депозиране на насрещната искова молба; сумата от 326.06 лева – трудово възнаграждение за м. октомври 2013 г., ведно със сумата в размер на 181,31 лева – законна лихва за забава върху дължимото за м. октомври възнаграждение от 26.10.2013 г. до датата на депозиране на насрещната искова молба, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ – сумата в размер на 69.75 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. в размер на 4 дни. Сумите са увеличени с оглед запознаване прието в съдебно заседание заключение по съдебно-счетоводна експертиза.

Заедно с предявяването на насрещен иск срещу ищеца за дължимите му и незаплатени суми за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013 г. ответникът по първоначалния иск прави изявление за прихващане с претендираните от ищеца суми по първоначалните искове.

В срока по чл. 131 ГПК ищецът по първоначалния иск е депозирал отговор на насрещната искова молба, с която оспорва предявените насрещни искове като недопустими и неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца по насрещния иск вземания за трудови възнаграждения за м. септември и м. октомври 2013 г., както и за вземането за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни през 2013 г. Оспорват се твърденията от отговора на исковата молба на В. Л., че служители на „..“ АД не го били допуснали да отиде в полицията, че го уверили, че те ще подадат сигнал, както и твърдението, че В. Л. е бил принуден да подпише записа на заповед от 04.10.2013 г., както и оспорват В. Л. да е правил изявление за прекратяване на трудовия му договор.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Представени от ответната страна са следните писмени доказателства: длъжностна характеристика; констативен протокол от 04.10.2013 г., както и куриерски отчет и разходен касов ордер от същата дата; 2 бр. докладни от Т. К., 2 бр. покани за даване на обяснение и 3 бр. товарителници за връчване на втората от тях; обяснения на ищеца; 2 бр. заповеди от 02.12.2013 г., нотариална покана чрез нотариус М.; съобщение за приключване на изпълнително дело с взискател адвокат Г. срещу ответника поради изплащане на задължение; запис на заповед от 04.10.2013 г. за сумата от 3400 лв.; удостоверение от ЧСИ О. относно удържани от трудово възнаграждение на ищеца суми в общ размер от 4040.09 лв. в периода 12.05.2014 г. до 01.08.2017 г.; заверен препис от индивидуална лицензия и удостоверение от 03.11.2009 г.

Представени за преписи от дневници-извлечения от счетоводната програма на ищцовото 4 дружество.

Представено е заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин от 11.10.2013 г., както и копие от нов документ за самоличност, издаден на 16.10.2013 г.

Приета по делото е декларация от В. Л. по чл. 17, ал.1 ПИБЛД от дата 11.10.2013 г.

По делото е присъединено гр. д. №37904/2014 г., СРС, 35ти с-в, ведно с гр. д. №8457/2017 г., СГС.

Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява следното: липса в размер на 3400 лв. е осчетоводена по дебита на сметка 442 вземания по липси и начети, партида 302 В. П. Л.; от „..“ АД са заплатени за сметка на В. Л. 33.60 лв. за м. 11. и м. 12 2013 г. здравни осигуровки; изчислена е мораторна лихва върху главница 3303.72 лв. за периода 04.10.2013 г. до 15.07.2020 г. в размер на 2241.75 лв.; обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ възлиза на 310 лв.