Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 26.06.2023, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 910/2022
Вид
Решение № 204
Подписан
26.06.2023
В сила
17.07.2023
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. гр. Червен бряг, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440100910 по описа за 2022 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.250, ал.2 от ГПК По делото е постъпила молба от молителката, с която се иска от съда да допълни постановеното по делото Решение № 140/03.05.2023 г. по отношение на направените от нея разноски, по което Съдът не се е произнесъл. Съдът е изпратил до ищеца молбата /връчена при отказ/ и в срока по чл.250, ал.2 от ГПК, същия не е депозирал отговор.

Съдът, след като прецени искането в молбата и като констатира след направена служебна проверка на постановения съдебен акт намира, че не са налице основания за насрочване на делото в о.с.з, както и събиране на нови доказателства, поради което на основание чл.250, ал.2, изр.2, предл.2 от ГПК намира за ненужно призоваването на страните в о.с.з.

В хода на проведената служебна проверка относно допустимостта на сезирането, за да се произнесе, СЪДЪТ, съобрази следното:

Сезиращата съда молба, по правната си същност представлява искане за допълване на решението по делото, депозирана от надлежно легитимирана страна по делото в рамките на преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК. Същата надлежно ангажира правораздавателната компетентност на сезирания съд и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

С Решението по делото, съдът е отхвърлил изцяло предявения иск по чл.8, т.2 и т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие и е изложил подробни доводи за присъждане и на разноските, съобразно правилата на чл.78, ал.3 от ГПК.

1

Основен принцип залегнал в чл. 78 от ГПК е страната станала причина за спора да заплати дължимите в производството разноски. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да разясни следното: Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото, като законодателя е допуснал и изключение от това правило – когато делото е прекратено. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото.

Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца – когато искът бъде отхвърлен или делото бъде прекратено. По делото е постановено Решение № 140/03.05.2023 г., с което съдът е отхвърлил изцяло предявения иск и е присъдил на ответницата разноски в размер на 250.00 лв., като следва да й се присъдят направените такива в пълен размер, а именно: 950.00 лв.

По отношение на разноските, съдът намира, че същите са определени без да е прецизиран размера определен с договора за правна помощ и съобразно правилата на чл.7, ал.1, т.2 вр. с § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направеното искане е неоснователно.

По наведените доводи, следва да се постанови настоящото решение и се уважи молбата на ответницата за допълване на постановеното съдебно решение. Водим от горното съдът РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.250 от ГПК допълване на съдебно Решение № 140/03.05.2023 г. постановено по Гр.д.№ 910 по описа за 2022 година по описа на Червенобрежки Районен съд, в смисъл, че: ОСЪЖДА П. Ц. П. с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ................ да заплати на Д. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, ................ сумата от 950.00 /деветстотин и петдесет/ лева направени по делото разноски.

Решението по отношение на молбата по чл.250, ал.1 от ГПК подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

2